Древна Тракия - родината на винената култура

С какво трябва да се започне опознаването на виното? Ако се опитаме да отговорим на този въпрос, тогава ще попаднем в контекста на една особена култура, в която има много неизвестни неща, или култура, за чието опознаване съществуват, както рационални, така и ирационални подходи. Изначално виното е представлявало мистерия и затова би било уместно да се започне пътешествието в света на виното от тайнствената древна Тракия.

Сред трудовете на Омир, Херодот и други древни историци е известно, че тракийците са били изкусни войни, превъзходни фермери, издигали са невероятни крепости и кули, а медът и виното им са станали наистина легендарни. За тракийците виното било в пълния смисъл на думата напитка или своеобразна подхранваща течност за духа и тялото. Тяхното отношение към него се е превърнало в основа за винената им култура, сформирайки особения им подход към производството и употребата на вино.

Виното. Живата легенда

Процесът на опознаване на винената култура несъмнено се явява като една от най-интересните задачи за човешкия ум. Този процес е породил винената философия, която представлява своеобразен опит в процеса на употребата на вино, човек да се осмисли като такъв, както и да се проанализират процесите в неговото съзнание. Процесите на развитие или падение.

Тракийската култура е една от най-древните винопроизводителни култури в света, която е допринесла изключително много, както за самото винопроизводство, така и чрез него за социалния живот на обществото. Опитите, които загадъчните тракийци са провеждали със своя дух са много любопитни.

Какво точно свързва виното с небесата със сигурност не ни е известно, но ако земната действителност ни е приготвила такава божествена напитка, тогава тази връзка не е фантастика, а истина. Появата на бога на виното се свързва именно с Тракия. Това е Загрей, който по-късно се преражда в Дионис.

Една от най-големите държави в Европа през V век от н.е., след борбата между скитите и персите, е станала държавата, която била основана в района между Адриатическо и Черно море от тракийското племе на одрисите под предводителството на Терес I. Това посочва и атинският историк Тукидид (V век пр. н.е.). Наследниците на Терес, Спарадок и Ситалк, и техните потомци чак до властването на Котис I успели да разширят своето влияние. В тези времена територията на Тракия се простирала от устието на река Дунав до бреговете на Егейско и Мраморно море.

Впоследствие, Одриската династия укрепила още повече влиянието на тракийците и дионисизма не само в Тракия, но и в съседните страни. На първо място при гърците. И дори и по време на пълния упадък, който се смята, че е завършил през 45-та година при император Клавдий, тази култура трайно се е установила в този регион и особено в близките до Рим райони, където всъщност дионисизма е успял да се приближи по един по-особен начин.

Независимо от всичко, което се случвало, култът към Дионис продължавал да съществува на територията между Балканите и Егейско море дори и доста по-късно. Неговото влияние може да се намери и в днешна България, Македония, Румъния, Гърция и Италия – страните, в които тракийската култура е била най-влиятелна.

В този списък несъмнено се откроява България. Тук до ден днешен продължават да почитат Загрей – тракийският бог на виното. Той се е свързвал единствено с винопроизводството, а не с плодородието, както е било преди това, когато образите на боговете включвали в себе си повече „функции“. Съгласно митологията силите на земята са погълнали Загрей, но неговото сърце е било спасено от Зевс, който му дал втори живот, след което, всъщност, започнали да го наричат Дионис.

Екстатичните култове на Европа – корените на винарството

Дионисизмът е особено учение, появило се при тракийците, което на практика се е превърнало в първата организирана религия, почитаща бога на Слънцето Сабазий. В него всъщност присъства орфизмът, който е базиран на изкуството на екстатичното преживяване. Съгласно това учение хората могат да постигнат безсмъртие и да се отправят към съзвездието на Хиадите, което представлява съзвездие от съзвездия. В това учение има и по-разбираеми аспекти, като един от най-важните и близки до нашето разбиране се явява понятието за виненото дишане (наслаждаването на аромата на виното), преди да пристъпят към пиенето на вино тракийците вкусвали неговия аромат. Най-вероятно това ритуално действие е било свързано с прочистването на тялото, както е в случая с опушването чрез благовония. Смята се, че тази процедура е била предложена на тракийския цар от някой си Евмолпий. За това пише римският историк Плиний Стари.

Интересна особеност на култа към Дионис се явяват винените танци, идващи от винарството. Исторически те произлизат от мачкането на гроздето с крака. Изстисквайки по този начин гроздовия сок от узрелите зърна, тракийците създавали особен вид танц. Процесът на изстискването на гроздовия сок бил смятан за изключително важен и отначало с него се занимавали единствено жени. Смятало се също така, че жените съединявали тотемната сила на мястото със силата на гроздовата лоза. Тракийците, както и някои други антични култури, делели земите на такива, които притежавали силни енергийни източници и такива, които не притежавали такава ценност.

Винарските танци водят началото си от самата концепция за винения труд, което се явява като изключително важно понятие, превъзхождащо разбирането за физическия труд от позицията на качество. И, всъщност, първият качествен труд, с който човечеството се е запознало е бил именно винопроизводството. В древността качеството на извършваната работа е определяло качеството на човека по отношение на божествената воля. Каквото и да правел човек, чрез своите деяния се свързвал с божествената воля. Излиза, че тракийиците са успели да установят връзка между екстатичността и труда, а понятието „винен труд“ носи в себе си разбирането за работата като за своеобразен акт на творение. Отношението към работата е също част от дионисизма.

Освен това, дионисизмът е и религиозен култ, който има свой собствен език. А щом има език, то значи има и форми, които го обозначават. Ако тракийците наистина първи са създали писмеността, както твърдят много учени, то може да се каже, че виното, явяващо се като основа на култа на дионисизма, всъщност, представлява корена на писмеността. Българите, като наследници на тракийците, с право могат да се гордеят с това, че са открили писмеността за човечеството. Най-древната писменост, обясняваща процесите, а не просто обозначаваща ги, е била разработена около тракийския град Монтана и датира от приблизително 5000 години преди н.е.

Тракийската писменост е била основана на въздействието на седем планети. Тя била използвана за описание на лозарството, а значи, че е обяснявала процеса на съединяването с Бога. Разработките на тракийците в тази област по-късно са залегнали в основата на великия труд на Кирил и Методий.

Кирилицата, или руският алфавит, също може да се смята отчасти и за винен алфавит, т.е. азбука, образуваща екстатично звучене. Съгласно култа към Дионис, единствено език, който има екстатично звучене, може да се смята за език, притежаващ сила. Освен това, съгласно тракийците да пиеш вино – означава да пиеш от знанията, силата и храбростта.

Култът към Дионис е осеян с много легенди, но най-интересното нещо е това, че за тракийците култа към бога на виното се е съотнасял с култа към безсмъртието. Следователно, те отъждествявали и самото вино с лекарство от билки, даряващо, както сила и храброст, така и способност за придобиване на безсмъртие. С кое конкретно вино тракийците са свързвали тези възможности и въобще, дали наистина е било с виното – си остава загадка. Но наличието на местни сортове на гроздето (автохтонните сортове – Мавруд, Памид и Мелник), които са с дълга история в съвременна България, които биват свързвани с тракийските племена, ни дава възможността да се доверим на генетичната памет на тези сортове, съхраняваща древните знания за винопроизводството, които можем да вкусим и днес. В крайна сметка, поне можем да си помечтаем на тази тема. Освен това, самите българи смятат, че имат дори още по-древни сортове грозде, които растат около тракийските светилища. Едно от тези светилища се нарича „Сълзите на Орфей“ и съгласно преданието е на повече от 3000 години.

От тракийската култура до нас е успял да достигне и още един много интересен знак от това време – Тракийският конник, символизиращ две важни понятия: движението и развитието. Тези качества, които много точно характеризират тракийската култура, са били възпети от Омир в „Илиада“ и „Одисея“. Вероятно, Тракийският конник представлява определен символ, който има дори още по-древни корени, и който означава не просто движение и развитие, а конкретно учение, в което възприятието за виното е заемало ако не главно, то поне значително място и е било свързано с екстатичната страна на живота. Философията на това учение е била реализирана в орфизма – мистичното учение на Тракия, което е свързано с името на мистичния поет и певец Орфей.

Орфей (Orpheus) е бил патриархът или духовният водач през ранния период от съществуването на тракийската култура. В по-късни времена е съществувал още един Орфей, който е живял в Родопските планини на юг от България. Този втори Орфей е бил легендарен тракийски поет и музикант. Според преданията, неговата музика е притежавала силата да движи неживи обекти и дори да възкресява мъртвите.

Култът към Орфей е предполагал да се съблюдават определени условия при приемането на вино. Тракийците са знаели, че ако се пие вино, съгласно законите на ритъма, тогава то ще звучи. И тогава потреблението на вино ще се превърне в екстатичен процес. Човек трябва да умее да свири на виното и тогава ще успее да се наслади на виненото състояние.

Виненото състояние, или екстатичното състояние е понятие, което най-вероятно отново е дошло до нас от тракийците (може би след като са усъвършенствали знанията на етруските за законите на екстатичното преживяване). В хода на своите ритуали, тракийците са достигали мистични състояния. Орфиците са вярвали, че правилната реализация на екстатичността ще им позволи да се освободят от раздвоеността на душата и няма да позволи на тъмното начало да се реализира в човека. А значи, че животът му ще се изпълни със звучене.

Всяко екстатично състояние представлява своеобразно пътешествие, подобно на това, което извършил Одисей. Между другото, съгласно Омир, в своите странствания и скитания Одисей е пиел вино, което тракийците му докарвали. Легендарната Троя също така е черпела сила от тракийското вино. Отново съгласно легендата, Одисей е използвал именно тракийското вино, за да победи циклопа Полифем. В действителност, можем да смятаме Одисей за първия пътешественик, който се е прославил благодарение на тракийското вино.

Култът към Дионис, Вакх или Либер (в зависимост от това коя култура разглеждаме – гръцката, римската или италийската), е позволил постепенно да се развиват основите на философията на винената култура, която при римляните се е оформила като самостоятелен предмет за изучаване. Този култ безспорно има корени в тракийската култура. Може би си заслужава да приемем гръцкия трагик Еврипид (около 480-406 г. пр. н.е.) като първия философ на винения култ. В неговата поема „Вакханки“ наблюдаваме философското осмисляне на дионисиевия екстаз – състоянието, което са изучавали, коментирали и възпявали Вергилий, Овидий, Августин и др.

Винената философия се опира не само на екстатичните преживявания на хората, употребяващи вино, но и на самата значимост на виното, като възпроизвеждащата сила на тази екстатичност. Не бива да се забравя обаче, че винопроизводството, преди всичко, представлява аграрен процес. Следователно, това е определена част от живота на човек или неговата философия. Размисли на тази тема могат да се открият и при самия Публий Вергилий Марон (70-19 г. пр. н.е.). Винарството е тясно свързано с различни събития, личности и дори митове и идеология, за което недвусмислено ни намеква поетът Публий Овидий Назон (43 г. пр. н.е.) в своите „Фасти“ (римският празничен календар).

Културата на потребление на виното, като показател за осъзнатост

Особено място във винената философия заема негативният аспект на този култ, което по никакъв начин не бива да се оставя настрана и да се премълчава. Един от най-сериозните разобличители на вакхическите култове се явява великият оратор и философ-стоик Тит Ливий, живял на границата между старата и новата ера. Той бил убеден, че вакхическите оргии ще доведат до падението на римското величие. Този истински патриот на своята страна изобличил негативните страни на култа.

Но неговият упрек по-скоро би трябвало да се адресира до негативните проявления на личността на човека. Култът на Вакха не само, че развива положителните аспекти в човека и реализира полезните му свойства, но разкрива и негативните качества в него. По този начин, виното се превръща в своеобразен „детектор на лъжата“. Това, че Тит Ливий обръща нашето внимание към необходимостта от определени условия за управлението на култа, всъщност, представлява най-важната информация за философския анализ на критика Тит Ливий.

Безусловно, противоречията свързани с виното, се явяват преди всичко като отражение на противоречията в обществото. Това се дължи на факта, че култът към виното, всъщност представлява култ към културата и ако той бъде нарушен или изопачен, тогава ще възникнат негативни последствия. Но независимо от това как са се отнасяли различните култури към виното и винопроизводството, винаги са се намирали такива хора, които са искали да контролират или развитието, или забраната на този култ. А това вече ни довежда до осмислянето на състоянието на властване, което кара човек да стане наясно със своята собствена природа или с тази наоколо.

Подобно нещо, между другото, наблюдаваме и при Аврелий Августин (Августин Блажени, 354-430 година, светец, както в католицизма, така и в православието). Той пожелал да преразгледа всички културологични основи на римското общество. Един от основните критици на Рим бил принуден да осмисля и дионисиевия култ, като в рамките на това осмисляне, на фона на цялата си критична насоченост, той признал важността на винената култура, която доста хармонично се вписала, както знаем, и в християнския модел на вярване.

За да можем да дадем точна оценка или определение на винения култ, трябва да направим анализ, с което, по всяка вероятност, са се заели и римляните, намирайки се под голямо влияние от тракийската култура. И явно те не са успели да се справят с този култ, тъй като се превърнал за тях в конфликтен и политически. Оттук произлиза и неговото разлагане на три важни направления: в единия започнал да носи оргиастичен характер, в другия се оказал свързан с политическата и религиозната власт, а в третия се превърнал в източник за развитие на съзнанието и философската мисъл.

Днешните хора съществено се отличават от своите предци. Днес, знанията и опита на древните предизвикват в много хора високомерно-снизходително отношение, смях и дори раздразнение. В същото време, обаче, човек, в своята безумна жажда за наслаждения и в търсене на тях, е изгубил себе си. И независимо от това, че днес е успял да се научи да прави по-качествени вина, най-честата напитка, която се пие, е честно казано, отровна и му позволява единствено да се намира в безплодно въображение за миналото и бъдещето (за съжаление, количеството на некачествените винени материали многократно превишава количеството на качествените).

Задълбоченото изучаване на свойствата на виното е позволило на тракийците да разбират, че неправилното и некачествено вино, както и неумението да бъде употребявано, се превръщат в оръжия за масово унищожение, тъй като лошото вино, на практика, парализира волята и разума на човек. Подобно нещо е било използвано и срещу легендарния тракийски герой Спартак, гладиаторът, който възглавил въстанието на робите в Римската империя (73-71 г. пр. н.е.).

Спартак бил родом от Пиринейските планини, разположени на юго-запад от България. Оглавяваното от него движение не просто се опълчвало срещу робството, а в действителност било въстание за спасяването на духа. Когато Спартак и неговите другари попаднали в тренировъчната школа, на тях им давали да пият напитка, наречена пикветте (piquette). Това било разредено с вода лошо вино, което се давало единствено на робите, а свободните мъже и жени пиели вино от по-високо качество.

Пикветте се правело от кожата и меката част на гроздето, т.е. от това, което оставало след изстискването и обработката на гроздето в процеса на правене на виното. Отгоре на всичко, икономичните римляни смесвали тази напитка и с вода. Употребата на толкова некачествено вино не просто било вредно за здравето, но и убивало духа на човека, което за древните било доста по-страшно от физическото унищожение, тъй като означавало пълното унищожаване на личността.

И така веднъж консул Крас със своята свита наминал в гладиаторската школа, за да наблюдава боевете. Лентул Батиат, господарят на владението, предложил на своите гости вино. По време на това частно представление, всъщност, започнало известното на целия свят въстание на робите, които бързо успели да завладеят цялата школа. И първото нещо, което направили, след като победили, било да пият хубаво вино. Много хора, обаче, свеждат това събитие до нивото на празнуване, подобно на запой, а в действителност, според традициите на тракийската култура да се пие хубаво вино – означава да поддържаш личната си сила и дух.

Структурните вина на Тракия

Нека да се разсеем малко от глупавите примери и да си спомним Омир, който описва тракийските вина в „Илиада“ и „Одисея“. Великият поет описвал тяхната сбитост и събраност, т.е. структурност. Това е много важно понятие във винопроизводството, което всъщност определя характера и потенциала на виното.

Тракийците са смятали, че хората се делят на три вида: пиещи млади и леки вина, пиещи структурни и сложни вина и такива, които пият сладки вина. Основният тип хора на земята е подобен на младото вино, което притежава връзка с мястото си на произход. Тези хора носят определена полза именно на мястото, където са родени. Те, както и виното, като че ли са омагьосани от местността и не трябва да излизат извън пределите на мястото, където живеят. Такъв човек, независимо от възраста си, притежава живителна, но неразкрита сила, която може да подхранва единствено в културологичната и социална среда, в която е бил роден.

Същото нещо се получава и с младото вино, което трябва да бъде пробвано само на мястото, на което е било получено, защото в противен случай е вредно. Ако бъде откъснато от рожденото му място, младото вино губи своите полезни свойства, силата и качеството си и става безумно. Най-често това се случва с младите вина, които биват извозвани от родните им места преди да настъпи моментът, в който, така да се каже, израстват и набират сила. Смята се, че такова вино потъва в сън, изпада в безумие и повяхва. Не мислите ли, че наистина има нещо сакрално и тайнствено в целия този процес? Младото вино винаги се съотнася с природния цикъл и с това, как се проявява именно на даденото място. И само тогава се явява като полезно и освежаващо и изпълнява важни социални функции.

Всъщност, това се отнася не само за младите, но и за отлежалите вина, т.е. ако не са били съхранени необходимите условия, за да може виното да се превърне в истинско вино. И тук няма нищо тайно: ако се наруши микроклиматът вътре в бутилката – виното започва да умира.

Разбира се, днешните напитки, както и хората, силно се отличават от напитките в древността. В наши дни се правят добри и качествени вина, за което се споменава по-горе, но в същото време много съвременни вина съдържат консерванти и различни видове заместители. Независимо от това обаче, дори и такова едно некачествено вино успява да намери своите поклонници. И тези хора създават третата група, която тракийците са наричали непроявените.

Впоследствие този сюжет е бил изигран в легендата със Свети Трифон Зарезан и Дева Мария. Всъщност, това преправяне на по-древния сюжет е свързано с раждането на Дионис. Освен това трябва да се спомене и версията за съотношението между раждането на Дионис и това на Исус. Някои изследователи смятат, че в името на Дионис е скрито името на Исус. В условията около раждането и на единия, и на другия се откриват много сходни неща. Разбира се, тази версия има много противници.

Един от най-важните аспекти във възприятието на виното при тракийците е било отъждествяването му с кръвта на човек. Това особено отношение на древните към виното впоследствие е преминало в християнството.

Винарските традиции в съвременна България

В началото на нашата ера тракийските мистерии са се разтворили в християнския култ благодарение на римляните. Спартак е станал последната ярка личност в тракийските летописи, която е била свързана с виното. По-нататък започва вече българската история. И така през VI век на мястото на Загрей се появява покровителят на винарството Трифон Зарезан. Неговото почитание красноречиво свидетелства за влиянието на тракийските култове върху християнството. Между другото, Трифон бива почитан, както от католиците, така и от православните. И така през VII век, в северо-източната част на Балканския полуостров, се появил нов култ към винопроизводството, но този път вече бил свързан с името на Трифон.

Напълно естествено е, че традициите във винарството и лозарството на тракийците са били усвоени от техните предци (потомци) – съвременните българи. Древните ритуали леко са се трансформирали в народното съзнание и с времето са започнали да се асоциират с празника на гроздето.

Празникът на винопроизводството в България официално се провежда в чест на християнския светец Трифон. Привърженикът на вярата бил екзекутиран в Никея през 250 г. Преданията гласят, че причината за това всички лозя да бъдат нападнати от вредни насекоми в деня на екзекуцията на мъченика Трифон, най-вероятно се дължи на някакво мистериозно съвпадение или пък на Божия замисъл. Жителите на страната се обърнали с молба към светеца да защити тяхната земя и особено лозята им и той, като по чудо, удовлетворил молбата им. Освен това съществуват и други предания за Трифон, в които се говори за това, че и той самият се е занимавал с размножаването и отглеждането на грозде.

Съгласно съществуващата многовековна традиция, в деня на Свети Трифон се подрязват лозите на гроздовия храст, за да може през есента да се получи по-голяма реколта. Така започнали да го наричат Трифон Зарезан (Подрязаният).

В последно време, следвайки за измененията в църковния календар, празника на Трифон Зарезан започнаха да го отбелязват на 1 февруари, макар в много области да продължават да го празнуват на 14 февруари. На този ден в българските семейства веднага се захващат с домакинството: готвят кокошка, пълнена с ориз, наливат домашно вино в специален дървен съд, носещ името „бъклица“, като по-нататък всичко това се поставя заедно с домашен хляб в чисто нова торба от вълна. Мъжете взимат всички тези гозби и се отправят към лозята, където се осъществяват основните веселия.

Самият процес на подрязване на лозята наподобява някакъв свещен ритуал: отначало мъжете се прекръствали и молели за благословение и помощ от Трифон, след което всеки от тях вземал в ръцете си градинарски нож и срязвал три лози от три различни храста грозде. Още един път се прекръствали, изливали донесеното вино върху лозите и започвали да избират бъдещия крал на лозята. Избраният крал, с венец от гроздови лози и гроздов гирлянд на шията си, се връщал в къщи на каруца, която се теглела от всички останали лозари. Помнейки за това, че вече всеки момент може да настъпи пролетта, а заедно с нея ще започне и новата работна година за селянина, всички жители на селото се стараят да отдъхнат от душа като за последно. Празникът традиционно продължава три дни.

По този начин, българите са успели да съхранят древните си традиции. Но това, може да се каже, че е човешкият фактор. Има и още един фактор, който е наистина уникален и е свързан с лозата, или по-точно с автохтонния сорт грозде Мавруд. Именно този сорт олицетворява връзката между вековете и точно на него се приписва генетичната връзка с тези далечни времена. Справедливо би било да се каже, че всяка качествена лоза може да „всмуче“ генетичната памет благодарение на своите корени. Но именно виното, получено от Мавруд, носи в себе си информацията за земята, на която се е развивала културата на винопроизводството.

С Мавруда е свързана и една много интересна легенда. В древни времена виното се е явявало като символ на развитие и качество. Не всеки, обаче, имал правото да се докосва до него и тази забрана създавала в хората непреодолимото желание да вкусят този плод. Те не разбирали в какво се изразявала тайната на виното и защо не можело да принадлежи на всички, а само на управниците. Поради тази причина, се захванали да правят винени напитки, които нямали нищо общо с истинското вино и започнали да се опияняват от тях.

През 803 г. Хан Крум издал заповед да бъдат изкоренени всички лозя, които не можели да се намират под негов контрол. Но тъй като Крум, всъщност, бил великият владетел на Първото Българско Царство, за него не било сложно да спре хората, желаещи да вкусят от тази божествена напитка. Но, за да избегне вълненията издал заповед, забраняваща да се излиза на улицата нощно време – от залез до изгрев слънце. През нощта по улиците пускали да броди лъв, за да всява страх. Но не всички се бояли от лъва и имало един младеж, който независимо от забраната, продължавал да ходи при своята любима.

Така, веднъж, един превъзбуден страж дотичал при Хана с думите:

— О, Велики господарю! Лъвът беше победен, главата му е извита! — и паднал на колене.
Това известие страшно много удивило Хана и той заповядал да бъде намерен убиеца.
Когато довели младежа, който се бил разправил с лъва, Крум се удивил от неговото здраво телосложение и красота.
— Кой си ти, храбри младежо, как се казваш? — го попитал Ханът.
— Името ми е Мавруд. — отговорил той.
— А кой те отгледа такъв голям? — се удивил Ханът.
— Майка ми ме отгледа със своето мляко, хляб и вино.

И тогава Ханът заповядал да бъдат посадени храсти с грозде из цялата страна, от което започнали да правят виното, с което бил отгледан младежът и го нарекли в чест на храбреца – Мавруд. От този момент нататък, истинските ценители на вкуса и силата, оценяват виното направено от Мавруд, по неговото достойнство. И този, който пие вино получено от Мавруд, се превръща в съучастник на култа към Дионис, тъй като информацията, която е успяла да се съхрани в земята, дори и днес продължава да постъпва във виното, което се прави от това грозде.

03 април 2009

Във вид за печат