В зората на цивилизацията: винената култура на Месопотамия
Историята на гроздето е вече на 15 милиона година. Но първото място, на което виното се превръща във важна част от обществения живот, се явява Месопотамия, междуречието на Тигър и Ефрат, в района на съвременен Ирак. Регионът, който наричат люлката на цивилизацията, се превръща и в люлка на винената култура. Цивилизацията започва с виното?...
Как и какво точно правели жителите на древното Междуречие с виното вече е трудно да се каже, но пък нещото, което бихме могли да отличим като социален аспект в най-старата винена култура – е нейната основа. Съдейки по намерените в долината на Тигър останки от глинени съдове, датиращи от III-то хилядолетие преди новата ера, жителите на Месопотамия всъщност правели смес от вино, бира, мед и ябълков сок.
Напълно възможно е гроздето за най-древните вина да се е докарвало от Загроските планини (простиращи се от Кюрдистан до Ормузкия проток на юг от Иран), към което сочи Херодот. Но пък запечатването с тапи на бутилки с фирмени знаци, практикуващо се в Междуречието, навежда на мисълта, че освен това грозде растяло и в самата Месопотамия. Което означава, че Месопотамия е мястото, където не само се сформира първата винена култура, но тук най-вероятно е било намерено и първото грозде.
Историята за най-древните известни на науката цивилизации започва около IV хилядолетие преди н.е., когато в района на река Ефрат се образуват първите шумерски селища. Езикът на шумерите, които първи изобретили писмеността, не притежава установени родствени връзки с нито един съвременен език. Предполага се, че шумерите се отнасят към древната средиземноморска раса, но едновременно с това е било установено, че този народ преди това е живеел в планините, за което говорят множество фактори.
Например, по това време, както и малко по-късно, в Междуречието се появяват семитите, които идват от Аравия – акадците, асирийците и т.н. Тези протоараби водят своите корени от най-древната афразийска група, от която произхождат и множество африкански народи от Египет и Чад, та чак до Танзания и Камерун.
Винена хронология
Още в началото на III хилядолетие преди новата ера разпокъсаните и оформили се в кланове племена воюват за източниците и земята на Междуречието, без да имат някаква точна космологична и религиозна система. Сред първичните шумерски богове се отличава богът на мъдростта и силата Енки, който се разглежда като бог, обединяващ света на хората с този на умрелите, както и като бог на течностите. Именно с него е свързана появата на осъзнатия акт по опознаването на ферментиралите течности и установяването на културата на виното и бирата.
Обединяването или събирането на виното в съдържание е първият опит за управление на обема или сумата от различните енергийни параметри. На практика, по такъв начин се сформира и шумерската писменост, която отначало също носи събирателен характер и всъщност „е изразявана чрез точки“, което впоследствие преминава във формата на клинопис, в резултат на което придобива много широк спектър на разпространение – както географски, така и етнически. По този начин културата на виното и писмеността притежават една основа и най-вероятно са се развивали паралелно.
За 1500 години развиване на собствената си култура шумерите формират много интересна хоризонтално-вертикална структура за възприемане на пространството, което се разглежда от тях като вертикално, хоризонтално и диагонално. Формите и явленията, свързани с вертикалата, са планетите и звездите, разполагащи се отгоре надолу по своята честота на възприятие. Такива честоти са общо седем, като най-високата честота е Ан, или бог Ан.
Хоризонталата е свързана с водата, в това число и подземната. Именно водите носят в себе си истинските сили, които постъпват в пшеницата и гроздето. Тези сили са въплътени в образа на най-древните божества, съпружеската чета – Енуг (божеството на водата) и неговата жена Жадала (тя изразява силата на съзиданието и раждането).
От пшеницата и гроздето се изготвяла напитка, подхранваща човека със сила. Именно с тази напитка се срещаме по-късно в епоса за шумерския цар (енси, шумерски) с името Билга-мес или в акадския (семитския) вариант – епосът за Гилгамеш, окончателно образувал се към края на III хилядолетие преди н.е.
С името на този цар и с градът-държава Урук е свързано търсенето на безсмъртието в борбата с богинята Инана (Иштар, акадски) и бог Ан, които били символите на пространствената структура на битието. По този начин, пътят към безсмъртието се изразява в изследването на въпросната структура и силата, която представлявала тя.
Във връзка с взаимодействието между Гилгамеш и Иштар се споменава процеса на търсене на напитката на живота, която по всичко личи, е била виното. Към това сочат и глинените таблици, намерени при разкопките на храма на Иштар в Урук (около 3000 г. пр. н.е.). В тези времена култът към Иштар все още набира сила. Всъщност, винената сила при шумерите е изразена в образа на богинята Гещинана (гроздовата лоза на небето, шумерски).
Ритуалите с вино са откритие на шумерите и асирийците. Чрез ритуала те осъществяват две задачи. Едната е превеждането на духа на умрелия в царството на мъртвите, а втората и главна – връзката с божествените сили. За тази цел шумерите създават форми, на които възлагат статуса и функцията да свързват света на стихийните форми със света на вечното.
За да могат да влязат във връзка с честотата на дадената структура и с нейния ритъм, на древните им е необходима пространствена конструкция, изразяваща се в култа към плодородието. Този култ позволява на шумерите и асирийците да се изпълват с божествени сили, както и да усещат бога чрез употребата на напитка, изразяваща тези сили.
Всичко останало, от химните до поезията, е външно и има приложен характер. Между другото, първата винена поезия се отнася към периода на установяване на въпросния шумерски град Урук, където царува Гилгамеш и властва богът на небето Ану. Втората важна сила тук става богинята Нинхурсаг, която впоследствие Хамурапи, легендарният цар на шумеро-акадския Вавилон, смята за своя майка.
В този най-древен период виното се смята за сакрална напитка и неговата употреба се превръща в привилегия само на специални хора. Според една от алтернативните версии, най-древното вино е направено от фурми.
Тотемна напитка
Приблизително около XXVI-XXV в. пр. н.е. в Междуречието се формира културата на виното, чийто корени водят началото си от култа към плодородието. Но още преди нея обаче на шумерите е известна бирата, която по своите функции се възприемала по същия начин, както впоследствие и виното. С възникването на виното възниква и нов вид традиция, изразяваща се в следването на вегетативния период на узряване на силата и формирането на астрологията.
До възцаряването на Мескаламдуг (XXIV век пр. н.е.), царят на шумерския град Ура, виното се възприема като въплъщение на висшите сили, или материализирала се субстанция, отъждествявана със силата на природата, пред която хората преди всичко се прекланят, отколкото да ѝ дават каквито и да било определения.
Първите опити да се определят функциите на виното започват с ерата на управлението на Мескаламдуг. Една от функциите на виното е да изразява силата на тотема, като реално започва да изразява не просто силата, а силата на конкретното място с всичките му характеристики. По време на управлението на Мескаламдуг възниква първият символ на гроздето – бикът, който е тотемно животно и същевременно символизира оплождащата сила. Всъщност, сливането на култа по поклонението пред бика с култа по почитането на виното, практически представляват първите опити да се определят качествата на тероара, неговата почва и съотношението между силата на мястото и космическите принципи.
Най-вероятно в случая откриваме и проявата на определен ритъм, който е най-важната светиня за шумерите. Ритъмът е свързан със свещения обряд по съвкупяването с плодоносните сили на земята. Този обряд възпроизвежда магическата връзка на царя с бика, или земята. Във всички месопотамски култури оплождането на пространството е свързано с постигането на безсмъртие, което се изразява в символите на бика и виното.
Трудно е да се каже до каква степен това нещо има приложно значение, но пък е интересно да се отбележи фактът, че началото на Първата световна война съвпада по време с разкопките на Ура и с непосредственото откриване на могилата на Мескаламдуг и царица Шубад.
Физиката на божественото
Цар Саргон (Шарумкен, акадски) изиграва огромна роля в историята на Месопотамия, като не просто създава царство Аркадия, но и успява да обедини всички семитски племена през XXIV в. пр. н.е. Той създава номи, градове-държави, които значително повлияват върху разбирането за източника, водата и виното. С името на Саргон се асоциира създаването на първото винено хранилище, което, освен че се използвало като място за съхраняване на вино, се превърнало в част от храма или частта, която била обожествявана от града. По този начин виното започнало да се асоциира с конкретни проявени форми.
Задачата по събирането на силата се изпълнявала от различни съдове, които увеличавали силата на мястото или поне я фиксирали. В едно въплъщенията на тези форми се превръща легендарната статуя на Гудеа (управника на шумерския град Лагаш през XXII век пр. н.е.), посветена на бога Нингирсу (личният бог на Гудеа), която изразявала връзката с божествените сили.
По този начин една част от съдовете, към които отнасяме и градовете, изпълнявали задачата по съхраняването, а друга – по свързването. Статуята се превръща в определена матрица между човека и висшата сила, чиято основна задача се изразявала в това да я подхранва. Напояването с вино, всъщност, се явява като основен процес по нейното подхранване. Шумерите на практика оживяват статуята.
Тези процеси се отнасят към II хилядолетие пр. н.е., когато активно започва да се разпространява култът към Иштар. Виното, както и богинята, започват да се олицетворяват с Венера – планетата на екстатичното състояние. Превръщането на култа към виното в осъзнато действие е неразривно свързано с женския образ. В епоса за Гилгамеш Иштар се отправя в страната на мъртвите, но бива върната оттам чрез виното, което я оживява, т.е. виното се асоциира с жива вода, възвръщаща хората от страната на мъртвите. Така виното се превръща в процес, а не просто в сила.
Всъщност, търсенето на живата вода, която се олицетворява от виното, се явява като основа за едва ли не всеки един шумерски мит. Например, Гилгамеш търси тайната за познанието на живота чрез растението на Слънцето, което се явява гроздето. Това растение, както се смятало, било способно да възвръща живота.
Съществува версия, че урукската богиня била реална жена, жената на цяра. В хода на установяване на великата държава се развива и възприятието за виното, както и неговата роля в живота на човека, особено в аспекта, свързан с развиването на чувствата му. Древните шумери разглеждат виното като продукт, който подхранва чувствата и именно това за времето си се превръща в божествено откровение за древните. Чувството бива обожествявано, то притежава сила и точно тази сила всъщност създава велика империя. Оживяването на статуята чрез вино фактически дава силен тласък на поклонението към самото вино. Не просто започват да асоциират виното с конкретни божества, а самото то започва да се възприема като божествена есенция.
В процесите на „оживяване“ интерес представлява, така да се каже, материалът, с който виното влиза във взаимодействие, т.е. реално става дума за оживяване на психологическия архетип на божеството. Подобно отношение към божествата има точно научно обяснение. Виното, морската вода и оцетът дават постоянен електрически ток до 5мА (в зависимост от електролита) и създават напрежение около 0,5 В. Следователно, при определена конструкция се създава честота на вибрация, която би могла да се настройва при наличието на определени навици.
А тъй като зад образа на всяко божество се крие, както обозначихме в началото, определена честотна характеристика, то шумерите осъществяват пряка връзка с тази честота за сметка на определени трансформации, свързани с виното. Едни или други характеристики на виното са ключът към придобиването на „божествена“ сила. Поради тази причина, виното се разглежда от жителите на древността като особен проводник и е много трудно да се прецени доколко ценен е бил той за тях.
Фактически, това означава, че в Месопотамия, най-древният винопроизводителен регион, виното се явява като свързващото звено едва ли не между всички аспекти на живота. Не е чудно, че го смесват, че правят с него различни коктейли и осъществяват различни експерименти.
Виното изразява чрез себе си фундаменталните принципи на битието, без които е невъзможно да се поддържа връзката с бога. А връзката с висшите сили предопределя живота на човека, следователно, виното всъщност представлява висшата истина. По всяка вероятност, вкусът на виното тогава не бил от голямо значение, а по-важни били неговите свойства, тъй като именно тези свойства предопределяли деянията на древните.
Вероятно, най-древният сред известните градове на земята Гандж Даре (ок. 8500 г. пр. н.е.), разположен в планините на Загрос, е построен също така благодарение на виното. Това е своеобразен град-съд, или ако щете, град-тероар. Този град на първо място бил предназначен да реши задачата по съединяването със силите от висш порядък, а не да изпълнява функционалната задача на място за живот на хората. Т.е. градът е замислен с цел да концентрира преди всичко определена енергия, а не човешки жилища. А вече самите жилища били построявани по отношение на тази енергийна ос. Подобно нещо може да се каже и за Йерихон (Палестина) и Чайен (Анадола, Турция). Следователно, градът и виното се съединяват в своите значения още в най-древни времена.
Виненият храм на цар Гудеа
През XXII в. пр. н.е. се случва много интересно събитие, което остава незабелязано от много историци на виното – съотношението на виното с минерала диорит, от който се правели статуи. Тази практика се свързва с управлението на цар Гудеа в градът-държава Лагаш, в който целият живот се построява около храмовете.
Ключово значение в този период придобиват статуите, които трябва да бъдат напоявани с вино. Това също така се свързва и с подхранването на определена страна, от която няма връщане. Т.е. наблюдаваме опит за подобряване на самото вино, както и на това, с което то взаимодейства. Действия със сходен характер наблюдаваме и при великите племена от Доколумбова Америка – анасази и хохокам, подхранващи своя астрален град чрез слънчевия метал.
Във времената на Гудеа се създава един от най-интересните храмове на Месопотамия – храмът на бог Нингирсу, посветен на свещената вода, под която най-вероятно се има предвид вино. По време на строежа на този храм Гудеа получава помощ от „множество различни богове“, пребивавайки на честотата на тези сфери, които трябва да се свържат с храма. Записите на Гудеа върху статуите и съдовете говорят за това, че много неща се подчиняват на някаква безименна сила.
Виното играе ключова роля в този процес – всичко, от медната храмова чаша и свещената кошница до определената форма на кирпича, се запълва с глина, пропита с вино. В действителност, тук става въпрос за конкретен метод на винено строителство, особено отчитайки факта, че виното се възприема като минерал, а не като течност.
Ориентацията към Слънцето и връзката на храма със Слънцето обясняват много неща. Съществуват няколко версии, защо този храм е облицован с покритие дебело колкото две длани, което всъщност позволява да се скрият винените камъни от Слънцето. Тъй като храмът е облицован, затова не е много ясно, как и защо трябва да се прояви Свещената вода. Вероятно, в този случай виждаме първообразът на винения погреб, изграден съгласно божествените пропорции, което се явява като условие за процеса на вътрешната трансформация на виното.
Тук намираме надпис за жизнената сила на Шулшаган, който е син на Гатумдаг, дъщерята на върховното божество Ана. Следва да се обърне внимание и на факта, че самият цар Гудеа е роден от жрица и нарича Гатумдаг своя майка. Видимо е, че в процеса на зачеването жриците придобиват качества на божества. Едно от имената на Гатумдаг, покровителката на Лагаша, е „Свещената крава“, което сочи към връзка с най-древния тотем на бика и виното.
Виното – акт на утвърждаване на волята
Окончателното формиране на винената култура в Месопотамия е свързано с доста сложния период на гутеите, племена от Загрос, далечни роднини на съвременните дагестанци. Нашествията на гутеите довеждат до падането на Акадското царство, но пък същевременно с това наблюдаваме повсеместно разпространение на винената култура в Междуречието, която придобива различни черти в зависимост от задачите, определяни от една или друга група племена.
В този период укрепва позицията на виното и отношението към него. Именно отношението към виното започва да притегля към номите различни племена, които се стремят да се сдобият с място, свързано с култа към виното, като място, притежаващо определена сила. Следва да се вземе предвид, че всякаквите войни и разрушения на светилища по това време не носят варварски характер, а са напълно осмислени разрушения на връзката с източниците, които, според вярването на древните, подхранват определени държави, както и определени управници.
Затова едно нещо е да констатираме фактите, а съвсем друго – да се опитаме да разберем смисъла на действията. Така например, ако акадските царе предимно подхранват статуите, то племената на гутеите, за които е известно, че притежават огромна сила, търсят възможности за укрепването на тази сила. Известно е, че управниците на Лагаша Ур-Бау и Гудеа не само плащат своя дан на гутеите с вино, но и с тяхна помощ засилват строителството на храмови комплекси.
Ето защо падението на шумерите, а впоследствие и на акадското царство, по никакъв начин не оказват влияние върху отношението на хората към виното. Каквито и царства да се появяват на територията на Месопотамия, ключов фактор за тяхното укрепване и развитие са номите, градовете-държави, които са построени в съответствие с определени пропорции, позволяващи да се усвоява силата.
След периода на подхранване на символите и статуите с вино, започват да го поднасят на управляващите, представящи небесните сили на земята. Приемането на вино символизира идентификацията на волята на човек, която трябва да се подхранва. Малко вероятно е виното да е било възприемано по този начин преди това, защото волята за поклонение и признание на висшия порядък над низшия, който всъщност представлявал човекът, е била прекалено голяма.
По този начин, можем да кажем, че по време на периода XXIV-XXII в. пр. н.е., виното започват да го употребяват като акт на съзнателна воля, и като акт на контролираното от човека развитие, което всъщност характеризира винената култура занапред.
През XVIII в. пр. н.е. на бял свят се появява великият цар на Вавилон Хамурапи (1792 – 1750 г. пр. н.е.), който завоюва цяла Месопотамия. На бял свят излиза и неговият знаменит свод със закони, радващ сърцето на Иштар, чиято порта, съхранила се и до наши дни, стои като украшение за великия град. Арийците, които идват на мястото на вавилонците, просто закрепват всичко онова, разработено чрез виното преди тях.
Чак до края на II хилядолетие преди новата ера, когато асирийците започват да доминират в района на Месопотамия, вече можем да говорим за сериозно влияние на култа към виното. До VII в. пр. н.е. виното все още е привилегия само на богатите, но от този момент нататък започва нова история и настъпват нови времена. Доминиращи позиции в региона заема Нововавилонското царство на халдеите и на преден план излизат хетите, фригийците, лидийците, лувийците, хуритите, карийците, персите, мидийците, парфяните, скитите… Започва една нова глава в развитието на винената култура.
07 декември 2009
RSS: