Келтска алхимия

Принципи на развитието на келтската алхимия

Един от основните принципи в алхимичната наука е съвкупността, общността или свързването на всички части в едно универсално Знание. Тук изключително ценно е наследството на келтите, показали на света колко е полезно системното познаване на алхимията като наука, която е глобална, обединяваща, синтезираща и създаваща нещо ново. Келтската алхимия е надкултурно явление, събиращо в единно цяло религиозното, образователното, историческото и културното наследство на много народи.

Келтите създали свой собствен уникален подход към възприемането на света, основаващ се на принципа на действията. Те положили началото на това, което впоследствие започнало да се нарича алхимия в арабската и европейската традиция. Ако се вземе предвид и факта, че келтите били свързани с даоизма, то бихме могли да кажем, че са създателите на един обединен формат на алхимията, свързващ азиатския, арабския и европейския ѝ клон.

Появата и развитието на келтската алхимия заемат особено място в човешката история. Ибери, лигурийци, пикти, арийци, брити, илирийци и дори хиперборейци – митологичните жители на Атлантида. Това далеч не е пълният списък на древните народи и култури, повлияли върху формирането на алхимията на келтите.

Като че ли няма друга култура в света, която да е събрала в себе си такъв обем от знания, както келтската. Постоянно мигрирайки и срещайки се с различни народи, келтите формирали принципи, които определили характера на келтската алхимия като наука за пропорцията, ритъма и напълването. Това учение се нарича „науката за шестте лъча”.

„Науката за шестте лъча“ е учение за развитието на всички живи организми. Едно от най-интересните знания, постигнато от древните келти, е това за наслояването на молекулите на водата, както бихме го формулирали днес. Келтите разбрали, че моделът на водата представлява сам по себе си нещо завършено. А способността ѝ за наслояване дава определена възможност за получаването на нов, по-сложен модел, който при вмъкване в организма да може да се използва за заместването на вече съществуващия модел.

Това се прави в едно особено състояние на напрежение, при което молекулата няма обичайното поведение, както когато е в спокойно състояние. С други думи се създава нов зародиш с определена концентрация на молекули на водата. Тези молекули трябва да са шест (разположени в различни посоки). Това поражда не само нова сила, но също и определена способност за усвояването на по-сложни елементи, като например кристали.

Създаването на хексагоналната форма спомага за постигането на максимално изменение, което всъщност е и задачата на келтската алхимия. Тук става дума за изменение, подобно на формирането на пàрата, при което физическото вече може да лети.

Трябва да се научим да извеждаме тялото си извън наличните ограничени условия. Цялата келтска култура всъщност представлява опит да се премине отвъд граничното състояние. Подобно на хубав коктейл, тя е събрала в себе си определен набор от първокласни съставки и по своята същност е алхимична.

Кои са наследниците на келтската традиция днес? Бретонците, валийците, жителите на английското графство Корнуол, шотландците, ирландците, жителите на остров Ман или някой друг? Еднозначен отговор на този въпрос няма, но можем да кажем, че келтите са едно сборно, смесено явление, което е оказало съществено влияние върху развитието на цялата европейска култура. А именно тамплиерите, основавайки се не толкова на знанията, колкото на самата схема за построяването на тези знания, бихме могли да определим като пазителите на знанията на келтите, които са се преобразували и въплъщавали в различни форми – от преданията за Крал Артур до Толкин и дори Хари Потър.

Схемата на местата, където са живели и са се проявили и консолидирали келтите, наподобява кипящ котел. През първото хилядолетие пр.н.е. те са обитавали басейните на реките Сена и Рейн и местата около горното течение на река Дунав. Към броя на най-големите келтски племена се отнасят Боиите, Хелветите, Белгите, Секваните и Едуите. Впоследствие ареалът на тяхното заселване се разширил и келтите се заселили на териториите на съвременна Франция, Белгия, Швейцария, Австрия и северна Италия. Също така се установили и на Иберийският полуостров, Британските острови, Чехия, Унгария и Холандия. Както виждате, земите, които са свързани с тяхната дейност са обширни, но ако вземем да добавим към тях още и Америка и Африка, то ще се окаже, че е доста сложно да се намери място на земята, което да не е било свързано с келтите.

Една от легендите за откриването на Америка гласи, че именно келтите, първи сред всички европейци, са осъществили контакт с древните цивилизации на Америка, което, всъщност, е обогатило келтската алхимия с нови знания. А официалните първооткриватели и покорители на Америка – Колумб и Кортес, били свързани с определени рицарски ордени, които заимствали много принципи именно от келтската алхимия (Колумб с тамплиерите, а Кортес – с францисканците). Келтите са свързани със знанието на африканската магия чрез племената на иберите, дошли от северна Африка и обединили се с пиренейските келти. В резултат на смесването им е възникнало ново племе – келтибери, които воювали срещу Рим на страната на войската на Картаген. Именно иберите са привнесли знанията за ритъма в келтската алхимия.

Келтите

Наименованието на тази народност можело да бъде различно, в зависимост от мястото, което населявали, но въпреки всичко те използвали една обща форма, с която да наричат себе си и която приели от гърците – „келти“, от думата Keltόi. Римляните, които покорили келтите в средата на I в. пр.н.е., ги наричали гали (Galli, лат.) Келтската култура не била антична, но доста добре взаимодействала с античните държави. Келтският етнос се състоял от множество племена, но всички те били обединени от изкуството за построяване на своята собствена културата, основаващо се на знанията за геометричните пропорции, взаимното свързване на пространството и изплитането на определени модели.

Изкуството на преобразуването

Цялата келтска алхимия може да се представи като изкуство за съхраняване на червеното или цинобъра – субстанция, която може да се преобразува, за да се получи сила. Овладяването на това изкуство е позволявало съществено да се влияе на качеството на енергията по време на процеса на нейното преобразуване. Благодарение на изкуството за съхраняването на цинобъра е можело да се изменят свойствата на енергията до нейното пълно материализиране.

В древните индоевропейски и съвременни британски езици, думата „червен“ е имала общ корен. В английския език – red, в бретонския език – ruz, в древнобританския – rud, във валийския – rhudd, в ирландския – ruadh, в древноирландския – ruad, в индоевропейския праезик – reudh, и на санскрит – rudhira.

В християнския свят червеният цвят, свързан с цинобъра, е започнал да се възприема като негативен, неуправляем и такъв, който усилва слабите качества на човека. Смятало се, че червеният цвят засилва всичко отрицателно, подобно на буря, особено ако човек не притежава способността да контролира преобразуващата сила на цинобъра. През християнското време той е станал символ на дявола, като признак за това, че силата може да се придобие само от Бога, но не отвътре. Тъй че червеният цвят от една страна представлявал адските същества, а от друга бил символ на властта и силата. Неслучайно този, който се раждал с рижа коса, се възприемал от келтите като представител на Друг свят.

Символите и формите на преобразуване в келтската алхимия

Символите и формите на преобразуване в келтската алхимия
Главният символ в келтската алхимия е всепораждащият котел, който се намира под контрола на бог Дагда и е надеждно скрит на остров Ман, покрай северното крайбрежие на Уелс. Котелът символизира могъщество и самия процес на преобразуване, а също така представлява таен източник на знания, около който възникват всички процеси, свързани с алхимичното превръщане. Подобно на Свещения Граал, той възкресява мъртвите и храни живите.

Бог Дагда е главният покровител на келтската алхимия. Наред с всепораждащия котел, един от първостепенните символи на келтската алхимия се явява тоягата на Дагда, даряваща живот и смърт. Притежавайки могъщи знания, Дагда покровителствал особените лаборатории на келтите, намиращи се в прекрасните хълмове, сиди, където се състояли алхимичните превръщания. Сидите (sidh – „могила“, „хълм“, на келтски) се смятали за владения на боговете и били свързани с подземния свят. Впоследствие, думата „Сид“ е приела значението на „обител на бога“.

Келтската алхимия се занимавала с преобразуването на всякакви форми от материалния свят, в това число звукови и цветови. Най-значимата форма, символизираща процеса на преобразуването, се явявала цветът. Трите основни цвята били белият, черният и червеният. Белият цвят символизирал движението, черният цвят – покоят, а червеният бил цветът на вътрешната сила и преобразуването.

Следващите основни преобразуващи форми в келтската алхимия, след цвета, са се смятали звукът (ритъмът), предметът, персонажът и дрехата. По-нататък следвали отделните части на цялото, включително частите на тялото. Така култът към отсечената глава бил свързан с почитането на отделно живеещата част от цялото. Днес при традиционното изрязване на тиква за празника на Хелоуин, ние се сблъскваме със следи от действие, произлизащо от келтското почитане на главата, като към трофей, който предпазва от злото.

Хелоуин е празник, който се отбелязва във вечерта на 31 октомври, в навечерието на Деня на Вси светии. Той се асоциира с вещици и магьосници, които, според поверието, през тази нощ се разхождат свободно между хората. Хелоуин наследява традицията на посрещането на древния келтски празник Самхейн, отбелязван на 1 ноември, което според келтския календар се явява началото на новата година.

Самхейн е един от главните келтски празници. Смятал се е за селски празник, който отбелязвал завършека на един селскостопански цикъл и началото на друг. Самхейн се определял като времето, когато се размивали границите между света на хората и задгробния свят. Смятало се също, че в този ден духовете можели да идват на гости на хората, а те от своя страна можели да прекарат известно време в другия свят. На празника на друидите се палели ритуални огньове, което най-вероятно сочи към определена връзка на празника с времената на слънчевите култове.

Понятието за алхимичен ритъм е едно от ключовите в келтската алхимия – отначало той бил култ към развитието (ръста), а след това прераснал в култ към празнуването. От изкуството на слушането и работата с ритъма възникнало изкуството на музиката, танца, поезията, взаимоотношенията, раждали се занаяти и се отбелязвали сезонните празници – точките не енергийните изменения в пространството, които са свързани с ритъма. Келтският пантеон на боговете също станал изразител на определен алхимичен ритъм или съвкупност от жизнено важни вибрации, всяка от които представлявала определен бог.

Същото се случило и с духовете на природата – растителността и свещените животни, които с развитието на келтския пантеон на боговете, започнали да се разглеждат като сили с определени свойствени за тях качества.

Пантеонът на келтските богове е много разнообразен и понякога изглежда доста заплетен. Вероятно някои от боговете понякога са изпълнявали само локални функции и били разглеждани от келтите като времеви понятия. Често споменаваните и „многофункционални“ богове наброявали не повече от десет, докато останалите се споменавали изключително рядко. С развитието на религиозната концепция, определени сили, природни явления и животни придобивали божествен статус. Производството на оръжия също било част от един или друг култ и се ритуализирало. Създаването на всички нови култове помогнало за увеличаването и усилването на териториите, които били контролирани от келтите в процеса на тяхното преобразуване.

Ритъмът на алхимичните превръщания се управлявал от Бригит, богинята на плодородието и ритъма, дъщерята на Дагда. Централно място в келтската алхимия се явява хълмът Тара (сидът Брунг, sidh Brung), като символ на огъня и река Бойн, като символ на водата. Бойн се явява алхимичната съпруга на Дагда.

Знанията за келтската алхимия са преминали от Дагда към бога на любовта Енгус (Мак Ок), бога на подземното царство Мидир, бога на моретата Лир и неговия син Мананан (неговото име носи остров Ман). След това наследник на знанията на Дагда станал Бодб Дерг (Рижият Бодб), владетелят на подземната лаборатория в планините на Гелтите и Лох Дерг, където произтичали различни алхимични преобразувания.

Хълмът Тара е древно селище от епохата на неолита. Намира се в ирландското графство Мийт и е построен около 2000 г. пр.н.е. В продължение на много векове този хълм е бил главно свещено място в Ирландия, един от най-големите религиозни и политически центрове на острова и нейна столица до XII век. Точно тук се е намирала резиденцията на боговете от племето на богинята Дану и двора на Конхобар Мак Неса.

Богът на подземното царство Мидир владеел знания за трите напълвания, които били представени от три вълшебни крави – напълване от пиенето, яденето и действията. Под неговото ръководство се намирал също и вълшебният котел и трите фактора на желанията – да искаш, да не искаш и да не знаеш какво искаш.

Мананан е пазителят на чудното жълто копие и червеното метално копие, меча на Отмъстителя, меча на Голямата сила и меча на Малката сила. Под неговия контрол била и лодка, която се задвижвала със силата на мисълта, и прекрасен кон, който препускал бързо като вятъра. Мананан владеел различни магии и изкуството да бъде невидим. Също така владеел определени знания за употребата на алхимични ингредиенти, които заедно с вълшебния ейл на бога-ковач Гоибниу, дарявали на хората вечна младост и безсмъртие. Мананан бил владетел на вълшебно наметало, на което приписвали различни магически способности.

Постоянната миграция на келтите била причината за смяната на техния ритъм на живот, следователно всяко племе формирало свой пантеон, въпреки че се съхранявали основните, осеви богове, притежаващи събирателни черти и множество функции. Не е ли странно, че в келтската история, с течение на времето, се появили такива персонажи като крал Артур, вълшебникът Мерлин, Тристан и Изолда, крал Лир? Всеки от тях представлявал събирателен образ на келтския воин, келтския алхимик и келтската жена, проявявайки по този начин особените качества на келтската култура – качествата на връзката и синтеза.

Героите на келтската алхимия и епос

Цялата келтска алхимия се състои от определени цикли, които описват пълния процес на алхимичното преобразуване и трансформация. Станалите впоследствие широко известни келтски епически цикли не били нищо повече от едно „литературно“ отражение на циклите на алхимичния процес. А това, че формата на „описанието“ на алхимичните процеси е придобила именно литературни черти, се обяснява по много прост начин: тъй като жреческите групи, владеещи алхимични знания, забранявали те да бъдат записвани, то всички сведения за тях преди XIII век се предавали в устна форма и впоследствие били запечатани във вид на литературни предания.

Днес до нас са достигнали само някои от келтските епически цикли. Най-древният от тях се явява митологичният цикъл. Той разказва за първите алхимици, боговете на племето Дану, и дава реална представа за изворите на келтската алхимия и келтския пантеон на боговете. По-нататък следват два основни цикла на келтската алхимия – уладският и осианският. Всеки от тях наподобява определена геометрична форма, а изложените събития се явяват нейни опорни точки или нейни граници. Изкуството на построяване на геометрични форми се е разбирало от келтите като възможност за определено запечатване и съхраняване на знанието чрез изграждането на ритъма, цикъла, писмеността и рисунката.

При изучаването на келтската алхимия е нужно да се разбере, че нейната периодизация не е толкова съществена, както при изучаването на други древни култури, тъй като самото келтско знание в много малка степен е свързано с понятието за времето и, фактически, не е подвластно на времево осмисляне. Келтската алхимична култура е източник на знания за връзките, които могат да се образуват в пространството. В келтската алхимия на предна позиция са знанията, които са свързани с постигането на пространствени измерения и които взаимно свързват най-различни форми и условия в самото пространство.

Най-важният персонаж на уладския цикъл и на целия келтски епос се явява воинът и алхимикът Кухулин. При анализа на неговите подвизи и качества той застава пред изследователите като майстор, който, по всяка вероятност, е реализирал на практика възможностите на келтската алхимия, като наука за постигане на безсмъртие. В тази наука физиологичните параметри на героя се явяват част от процеса на вътрешна трансформация, която изменя силата и възможностите на ставите, сухожилията и дори мимиката на лицето.

Кухулин най-вероятно е историческо лице, чийто образ с времето е придобил митологични черти. В произведенията на уладския цикъл той се описва като воин, който излъчвал светлина, притежавал дарът на провидението и превъзхождал по мъдрост всички герои от епоса. Трактатите описват как Кухулин убил чудовищното псе на ковача Кулан, а също разказват и за това как той съвсем сам се отбранявал срещу цяла вражеска армия и пътешествал в задгробния свят, където в него се влюбила вълшебницата Фанд. Заедно с героя от осианския цикъл Фин Мак Кумал, Кухулин имал решаващ принос за утвърждаването на келтската алхимия като наука.

Той имал божествен произход: негов баща бил богът на Слънцето Луг, а майка му – Дехтире, дъщеря на Енгус, богът на Младостта, Любовта и Красотата. Героят от епоса получил знания още в утробата на майка си, а след като се родил, негов учител станал друидът Катбад. Кухулин бил влюбен в Емер, дъщерята на Фохал Лукавия, благодарение на когото той познал могъщи и тайнствени знания и силата на шестте дара, а по-късно, след множество изпитания, той се оженил за нея. Изкуствата, които овладял, били: изкуството за съхраняването на красотата, изкуството на разговора, изкуството на работата, изкуството да бъдеш в покой, изкуството на съхраняване на придобитото и изкуството на слушането.

На острова на богинята Скатах, Кухулин се обучил на изкуството на владеене на оръжие, изкуството на преминаването по мостове и удара на Га-Болг. В древни времена се смятало, че този, който не умее да свързва своите действия, никога няма да успее да премине на другия бряг и ще го изяде кръвожадно животно (изкуството на преминаването по моста се състояло в изкуството на свързването).

Ударът на Га-Болг – това е изкуството да унищожаваш приближаващата се опасност, докато не те е достигнала. В келтската алхимия това означава „да мяташ копие с крак“ и се обозначава като „ударът на Га-Болг“.

Кухулин също така се научил и на шестте уловки на принцесата от задгробното царство на Земята в сянката на Аоифе, която враждувала с богинята Скатах. Въпреки че след победата си над нея, Аоифе не само че се сприятелила с нея, но и станала любовница на Кухулин. От тяхната връзка им се родил син – Конла, който по-късно бил пронизан в корема от копието на Кухулин.

В процеса на трансформацията, енергийното тяло на Кухулин станало много плътно и той достигнал такова могъщество в развитието на вътрешния огън, че хората около него виждали неговото тяло като източник на светлина и топлина. Той стоварвал такава сила върху своите врагове, която предизвиквала силни бури и затъмнения. В един от основните алхимични трактати „Тайн Бо Куалнге“ (Táin Bό Cúalnge, Похищението на бика от Куалнге) се оказва, че Кухулин, овладявайки изкуството на вътрешното преобразуване, е можел да изменя своя външен вид и да придава мощ не само на ръцете и краката си, но също и на косата си. Всички системи на неговото тяло притежавали мощни сили и връзки. Собствената му кръв му давала огън и му помагала да преобразува всичко наоколо. Енергията на неговите мускули изменяла плътността на въздуха, а кожата му можела да причини мощен вятър, подобно на платната на кораб.

Основните събития в епоса на Кухулин били свързани с два свещени бика. Тъмнокафявият бик от Куалгне бил символ на алхимичните знания и преобразувания и символ на мъжкото начало. Белорогият Бик от Конахт символизирал алхимичните знания, свързани с женското начало. Изначално Белорогият бик принадлежал на царица Медб, но по неясни причини той преминал към стадото на нейния мъж Айлил, царят на Конахт, което станало причина за война, в хода на която Кухулин преминал през инициация със сраженията, когато унищожил войската на царицата, която искала да се сдобие с поне един от биковете.

Забележително е, че развитието на келтската алхимия по времето на Кухулин е свързано с жените. Някои от тях му помагали (майка му Дехтире, жена му Емер и Скатах), а други му противостояли (царица Медб и богинята Мориган), въпреки че повечето от знанията придобил именно от тях. И независимо от това, че точно Медб се сражавала с Кухулин за правото на притежаване на бика, това го научило на множество техники и методи, заклинания и магии, а също така и на вълшебни преобразувания. В крайна сметка всички велики жени-воини и богини са влизали във взаимодействие с Кухулин. Дори неговата смърт (той се самоубил, когато нарушил един от своите гейси, изяждайки месо от куче) трябва да се разглежда като проява на собствените му знания, които той приложил върху себе си, пронизвайки се със собственото си копие. Постъпвайки по този начин, Кухулин освободил своя дух от тялото си и получил чудесно преобразяване.

Медб (Маеве) – кралицата жена-воин. Нейният поход за алхимични знания на Олстер, криещи се в Тъмнокафявия бик от Куалнге, не позволил на Кухулин да придобие безсмъртие. Този поход, обаче, довел до смъртта на самата Медб, която била убита, докато се къпела, от точното попадение на камък от прашката на Форбаи, сина на краля на Олстер – Конхобар МакНеса, на когото служел Кухулин. Царица Медб е представена в епоса с едно от проявленията на богинята Мориган.

Мориган – богинята на качествата, свързани със смъртта, която може да застигне човек, ако той не се занимава с келтска алхимия. Мориган проявява три ипостаса на смъртта: Бадб, Маха и Немаин. Всеки един ипостас на смъртта се явява следствие от дейността на човек в процеса на неговия живот. Трите сили, явяващи се в образа на врана – символа на смъртта, вземат със себе си душите на великите воини в един друг свят на вечен празник или на вечни мъчения. Невъзможно е да се спори със силата на смъртта – веднъж дошла, нищо не може да я спре. Кухулин пренебрегнал призива на смъртта, но не успял напълно да я надвие и тя взела физическото му тяло – богинята Мориган не пожелала да го спаси. Според преданието, тя също ръководела лаборатория на смъртта и нейният сид се явявал единственият, който бил управляван от жена.

По-късният период от развитието на келтската алхимия е свързан със събития, които са се случили през III век. По-голямата част от трактатите на осианския цикъл (също се нарича „цикълът на Фин“ или „цикълът на фениите“) е посветена на войнството на фениите – странстващите воини и ловците. Техният предводител бил Фин Мак Кумал, синът на Осиан. Според една от версиите, именно Осиан е предал знанията за келтската алхимия на главния християнски светия на земята на келтите – св. Патрик. Наред с Кухулин, Фин и Осиан – главните герои на келтския епос.

Свети Патрик (389-461) – покровителят на Ирландия и основател на ирландското монашество. Според един от източниците той се е родил в Шотландия, според друг – във Франция. Св. Патрик попаднал в ръцете на пирати и на 16 години се озовал в Ирландия, където бил пастир. На 22 години избягва във Франция, където получава образование в една от двете монашески школи – мармутиерската школа, основана от св. Мартин Турски, или леринската школа, основана от св. Хонорат. Ръкополагайки Патрик в сан на епископ, Папа Селестин I го изпратил в Ирландия, където той ревностно се занимавал с обръщането на келтите към християнството и основал множество манастири, най-известният от които се намирал в Арма, северна Ирландия. Св. Патрик съчетал християнството с принципите на келтската алхимия, възприемайки месата като изкуство, в което самодостатъчен, а дори и първичен е самият процес, акт или действие.

Гейси

Стилът на разказите и характерите на персонажите от осианския цикъл се отличават от времената на Кухулин. В тези сказания по-голямо внимание се отделя на душевното преживяване на човека, като определен процес на вътрешно преобразуване. Точно този период е свързан с утвърждаването на функциите на гейсите, правилата и индивидуалните норми на поведение, регламентиращи живота на човека и явяващи се определена келтска разновидност на обетите. Така например на епическия герой Кухулин му било наложено да отговаря за своите думи, забранявало му се да помага на жените, да яде месо от куче и без негово съгласие не се допускал никой да преминава през земите, които били под негов контрол. Гейсите се разработвали от жреци-друиди и били основани на макрокосмически принципи, проявяващи се в ежедневния живот.

От гледна точка на алхимията, гейсите имали особена важност, която се изразявала в изработването на определено вътрешно усилие, при което човек не просто предявявал определени изисквания към себе си, но и постоянно бил длъжен да помни за тях и да се усъвършенства в тяхната практика. Тъй като следването на гейсите изисквало наличието на вътрешно разбиране, а не просто сляпо да се изпълняват някакви забрани, то би било неправилно да се разглеждат като някаква форма на табу. Те не били абстрактно понятие и изпълнявали доста важна функция, като помагали на човека осъзнато да установява връзка със своя вътрешен свят и дори пазели тайната за силните и слабите места на неговата натура. Името на човек също се явявало една от формите на гейсите и то не трябвало да се назовава и да се обяснява на хора, които не били вещи в това. Загубата на контрол върху тях означавала да загубиш силата и енергията си и водела до физическо изнемощяване.

Впоследствие принципът на гейсите бил унаследен от много рицарски ордени, а по-особено значение придобил при тамплиерите. Благодарение на дадени вътрешни кодекси, състоящи се от гейси, било възможно да се поддържа определен ред в целия орден в продължение на много столетия.

По този начин келтската алхимия утвърдила една особена скала на моралните ценности, основаващи се на силата, закона и принципите, които били установени с цел да се усъвършенства качествено конкретен човек или конкретно действие. Нарушаването на закона винаги водело до катастрофа и представлявало своеобразно разрушаване на частите на света.

Принципи на връзките

С течение на времето вътрешните връзки се материализирали във външни. Тоест първоначално вътрешните енергийни връзки се проектирали върху външния живот и служели за опора в него, след което се сформирали и връзките на външното, по-грубото и материално ниво. Дори строенето и природният ландшафт също се разглеждали от келтите като част от пространството, в което са създадени специални условия, за да може да произтичат едни или други енергийни преобразувания (например замъкът („dun“, галски) символизирал укрепването на енергията, а полето („magos”, галски) символизирало разливането ѝ).

Всички действия на келтите, от завоюването на съседни племена до строителството на собственото им жилище или ритуален център, се вписвали в даден урегулиран процес на преобразуване и формиране на собствения им дух. С други думи вътрешните енергийни изменения в човека се разглеждали като процес на нарастване или обратно, като загуба на силата на духа. Много често тези процеси се съотнасяли с пещерата или мястото, където живеела мечката (artos, келтски).

„Art“ на келтски означава също така и „бог“, а „artaios” – изменения.

Символът и формата, осъществяващи принципа на връзката в келтската алхимия, били камъните (впоследствие дървото), имащи кристална структура, която била способна на преобразуване и изменение. От древни времена именно камъните се явявали тези връзки на познание, които усвоявали силата на мястото, на което се намирали. На тях се приписвали различни роли, в зависимост от кристалната им структура.

И наистина, основен принос за навлизането на келтската алхимия в световната култура имат гейсите на изкуството на действията. Точно с тяхна помощ е станало осмислянето на задачите, които се поставяли пред човека. И немаловажен е фактът, че именно гейсите са залегнали в основата на всички правила, регулиращи живота на човека в наши дни.

Историята и системата на алхимичното обучение при келтите

Както вече се спомена, алхимията на келтите се е формирала на база синтеза на множество различни култури, затова, от една страна, ние я свързваме с историята на Британските острови, а от друга страна може да се смята за общочовешка, тъй като многократно е била преобразувана и днес вече е сложно да се каже кое точно в нея е изначално.

Келтите са се появили на територията на Британските острови около IV в. пр. н.е. и след смесването им с местните племена, възникнал нов тип келти. Те започнали да строят образователни центрове в съответствие със своето друидско-жреческо разбиране за развитието. В резултат на това те развили мощна магическа система, основавайки се на знанията, които имали отпреди или на тези, които придобили по време на опитите си да достигнат безсмъртие. Келтите от Британските острови синтезирали знанията на питагорейците, арийците, иберите, норманите и местните племена, което им помогнало да създадат една стройна система от вярвания в безсмъртието.

Друидите създавали специални центрове за обучение, между които главни станали английският Оксфорд, хълмът Тара и центърът на остров Йона.

Остров Йона е един от Хебридските острови близо до северното крайбрежие на Шотландия. Островът бил подарен по повод основаването на манастира Св. Колумба от краля на хебридското кралство Дал Риад – Конал Мак Комгейл (558 – 574). Островът се превърнал в своеобразна база, която дала възможност на християнската църква, под ръководството на Св. Колумба, Св. Ейдън (който през 635 г. основал манастир на остров Линдисфарн в графство Нотъмбърланд, намиращо се в северна Англия) и техните последователи да осъществят християнизацията на цяла Северна Британия.

Свети Колумба (543 – 615 г.) се явява основна фигура в разпространението на християнството от ирландски тип, не само на територията на Британските острови, но и в по-голямата част от Западна Европа. Водейки аскетичен начин на живот, той на първо място бил келт, т.е. независимо от това, че служел на делото на Христа, не отричал езичеството и знанията за келтската алхимия, а дори напротив – превърнал ги в дело, на което посветил целия си живот.

Обучението в създадените от келтите университети продължавало 20 години, в течение на които трябвало да се научат 20 000 стиха. В тяхната система на образование се преминавало през четири етапа. Три от тях били свързани с различни стадии на усъвършенстване, а един не притежавал име. Друидите много строго се придържали към качеството и разбирането на това как трябвало да се усвояват знанията.

Обучението се състояло от фази под наименованието Ир Градфейд в Уелс или Арадах Фион в Ирландия. Всеки етап представлявал определен модел, който се фиксирал от огамически знак. Една година съответствала на създаването на един модел, което символизирало усвояването на различни изкуства и навици от обучаващите се.

Смята се, че богът на литературата и ораторското изкуство – Огма (също така „Grianainech”, Слънцеликия, от келтски и „Milbél“, медоустният, от келтски), е създателят на келтската азбука – огам, най-древната форма на писменост в Ирландия. На външен вид огамическата писменост представлявала сама по себе си определени надписи на вертикални стълбове и стени. Знаците, които обозначавали букви, се изобразявали като точки или наклонени чертички.

Това изображение се отнася към огамическата система на писменост, която на уелски се нарича „Ир Градфейд“ (Yr Graddfeydd, „Стъпала“, уелски), или „Арадах Фион“ (Aradach Fionn, „Стълбата на Фион“, ирландски).

От света, лежащ зад пределите на времето,
Се спускат сенки върху времето.
От красотата, по-древна от Земята,
По стълбата може да се изкачи душата.
Аз изкачвам се по стълбата на Фион
Към свидетеля, по-древен и от времето.

Тези редове се отнасят за Стълбата на Фион. Всяка нейна фаза представлявала сама по себе си усвоен урок или нов етап от живота, чиято главна цел се явявало непрекъснатото самоусъвършенстване. Подобна серия от уроци и верига от прераждания представлява друидската концепция за преселение на душата. В съответствие с няколко келтски източника, прераждането на душата произтича в условията на нейното движение по стъпалата нагоре, като това с всяко следващо прераждане я приближава все по-близо до Истинния Дух. Според други източници душата на човек се преражда в представителите на неговото потомство.

Цивилизацията на келтите се явява най-древната от европейските матрични култури, т.е. тези, които са се сформирали на нивото на всички необходими институти за развитие: религиозен, социален, образователен и финансов. Понякога се създава впечатлението, че една от задачите на келтската алхимия се е състояла в опита да се улови и удържи определена сила (за това косвено свидетелства ритуалът по ловенето на ябълка). Особено значение в келтската алхимия има принципът на действие, който се разглежда като независим или вписан в алгоритъма на други действия. Този принцип се е развил при фианите, които представлявали особен вид съсловие сред келтите и владеели различни части от познанието. Фианите отделяли особено внимание на индивидуалното развитие на енергията чрез различни техники на преобразуване – от овладяването на оръжие до приемането на еликсири и лекарства от билки. Този концептуален подход към обучението представлявал определена методика, която се прилагала в развитието на способностите на организма.

Процесът на управление на алхимията преминавал в знания, които се отнасяли към други пространства и светове, такива като Атлантида. Корените на друидството, тоест келтското изкуство за магия и института по жречество, традиционно е прието да се свързват с западното крайбрежие на Уелс, което, както се смята, е било свързано с Атлантида. Смята се също, че истинските жречески знания на келтите идват от ферилтите, които създавали жречески центрове. На тях се приписва и изкуството на създаване на лей (lei, дъбови пътеки, келтски), по които преминават силовите линии на техните лабиринти. На върха на хълма Тор в Гластънбъри, те създали пръстена на Слънцето. Всички келтски пръстени се разглеждат като такива на Слънцето, в това число и Върховния Камък, разположен на върха на Тор.

Ферилтите (Pherillt, келтски) са древните жреци на Атлантида. След нейното изчезване те дошли на западния бряг на Уелс и започнали да създават нови знания – знанията на новото време, които впоследствие залегнали в основата на келтската алхимия. Именно с ферилтите са свързани постройките от мегалитната епоха, например такива като Стоунхендж, Силбъри Хил, замъкът в Гластънбъри, Нюгрейндж, Каланиш и др. По всяка вероятност основният център на ферилтите се е намирал в района на Гластънбъри, на мястото, на което днес се извисява хълмът Тор.

Стоунхендж е древно съоръжение, което е разположено в графство Уилтшир, южна Англия. Състои се от масивни камъни, образуващи затворен кръг и символизиращи модела на слънчевата система. Построяването на Стоунхендж, на границата между каменния и бронзовия век, съвпада с времето на разцвета на минойската цивилизация на остров Крит. В миналото му ясно могат да се проследят няколко етапа на строителство, отделени един от друг с цели хилядолетия. През най-ранния етап (около 3100 г. пр.н.е.) бил изкопан ров и издигнат вътрешен насип във формата на кръг, извън който се намирал камъкът-пета или петата на бягащия монах, а вътре, на равно разстояние една от друга, в кръг били разположени ямички за жертвоприношение. По-късно в пространството вътре в рова били поместени сини долеритови блокове във вид на два концентрични кръга. Тези камъни достигали до 8 метра височина, а тежестта им била около 50 тона (учените установили, че те били доставени от източната част на Уелс на разстояние 380 км, понеже не съществувала по-близка каменна кариера). Стоунхендж се състои от четири големи каменни кръга. Външният кръг представлява вертикално разположени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в единен пръстен. Всеки от стълбовете тежи средно около 25 тона, а плочата – 700 килограма. Във втория кръг се намират неголеми единични камъни-менхири, а в третия и четвъртия незатворени кръгове, наподобяващи подкова – групи от камъни.

Силбъри Хил е най-големият от древните хълмове, създадени от човешка ръка, разполагащ се в графство Уилтшир, южна Англия. Чрез метода на радиовъглеродния анализ било установено, че Силбъри Хил бил издигнат около 2500 г. пр.н.е. Неговата височина е 40 метра.

Нюгрейндж е мегалитно съоръжение на територията на Ирландия, покрито с бял кварц, който отразява слънчевата светлина. Цялата му конструкция е ориентирана към деня на зимното слънцестоене. Смята се, че е бил построен около 3500 г. пр.н.е. Върху камъните са се съхранили древни алхимични символи и знаци.

Каланиш, „градът на боговете“, се намира на остров Левис близо до северозападното крайбрежие на Шотландия. Това е един от най-важните и загадъчни ритуални центрове от древността. В Каланиш са се съхранили цели композиции, съставени от огромни стоящи каменни блокове във формата на кръст вписан в кръг. Една от осите на комплекса е ориентирана към изгрева и залеза в дните на пролетното и есенното равноденствие. Приблизителното време на построяването на града е 3000 г. пр.н.е.
Абатството Гластънбъри е разположено в графството Корнуол, югозападна Англия. Първата църква в него била построена през II век, а след това прераснала в най-голямото абатство на територията на Англия. Според легендата, след разпъването на Исус, тук пристигнал неговият чичо Йосиф Ариматейски, който бил богат търговец, и донесъл със себе си Светия Граал, пълен с кръвта на разпънатия Христос. Той построил на това място църквата на Богородица, а самата чаша погребал в недрата на хълма Тор. Абатството напълно изгоряло през 1184 година, но било възстановено след това от Хенри II и разрушено по-късно от неговия потомък Хенри VIII, който се опитвал да се избави от римското влияние на островите.

Много изследователи са склонни да приписват знанията на ферилтите на вълшебника Мерилин. Ако разгледаме това от алхимичната гледна точка на принципите и пропорциите, тогава безусловно можем да кажем, че такива основания наистина съществуват. Но ако направим същото нещо от позицията на европейската историческа и антропологична наука, то трябва да се признае, че е сложно да се открие някаква директна връзка. Като имаме предвид обаче, че алхимията на първо място представлява системни знания, то понякога тя може да приема за основа нещо, което едва се подразбира, но само ако в това явление се крият действени знания за измененията и трансформациите. Алхимията се основава на трите капки на изкуството – съзнанието, тялото и енергията. Ако те присъстват, това значи, че има котел, който ги възпроизвежда – следователно има и алхимия.

Тайната на кода на келтската алхимия

Келтската алхимия представлява определено изкуство на общуване със силите на природата, изкуството да живееш според законите, регламентирани от строгата последователност на действията в определен ритъм, който, както вече казахме, се явява основен преобразуващ принцип. При това изначалната ориентация на зададените от природата сили и способности се явява доста важна особеност на келтската алхимия. Тя не развива, но взаимно свързва и преразпределя енергията. Би могло дори да се създаде впечатлението, че основната цел на келтската алхимия е да свърже целия материален свят със света на духовете и боговете. Дори чисто физическият обхват на територията на заселване на келтите показва определено отчитане на времето, което е различно от общоприетото възприятие за време.

И колкото и да се опитваме да разгадаем и разшифроваме кода на келтската алхимия, това няма да бъде по нашите сили, тъй като именно разпределението на знанията е било най-важната задача на келтите. Съвкупността от връзките се явява най-важният етап от развитието по пътя на осмислянето на келтските знания. Единствено сборът на знанията в единно цяло дава отговор на главния въпрос и никой не може да го разбере напълно, владеейки само някаква част. Многото търсещи, например Св. Патрик и Св. Колумба, са се опитвали да разгадаят кода на келтските знания, но са се превърнали само в част от тях. Знанията за келтската алхимия представляват определен обем, в който можеш да се потопиш, но не можеш да обхванеш.

По този начин съвременната европейска култура, благодарение на келтската алхимия, без сама да подозира, е наследила не просто различни форми на знание, а една ценна методика, състояща се от системите за развитие на знанията и принципите на тяхното обучение. Ами нали именно келтите са създали концепцията за построяването на обществото като структура, която се развива организирано и целенасочено! Всъщност келтската алхимия е послужила като насочващ вектор за хода на развитието на цялата европейска цивилизация, а също и на всички институти за нейното развитие.

Келтите са оказали влияние и върху системата на обществените отношения, където принципът за пропорцията е преминал във форма, която в днешно време се нарича демократично съществуване. Съвременните основни финансови университети отново дължим на келтите, тъй като те са заложили основите на много финансови взаимоотношения.

Благодарение на тях е възникнало изкуството на манастирското съществуване, което впоследствие е било развито от тамплиерите и свободните зидари. В действителност самото понятие за рицарския орден, като институт за самоусъвършенстване, произлиза от келтите, които са демонстрирали на света важността и значимостта на принципа на връзките за достигането на единен резултат.
Подчинявайки своя живот на строги закони, келтите са създали особен модел на религиозно общество, което преди това не е съществувало. Този модел са се опитвали да приложат на практика и много християнски лидери, като най-ефективно развитие той е получил в организацията на Ордена на Тамплиерите. Освен това, съдейки по всичко, заслуга на келтите се явява и възможността днес не само да употребяваме качествени напитки и храна, но което е по-важно, да можем да го правим правилно, а дори бихме могли да кажем и красиво.

В келтската алхимия се смята, че там, където се съберат осемте изкуства, човек придобива безсмъртие. И именно връзката на голям брой параметри, във вид на качества и умения, позволява на човек да придобие магически способности. Всяко действие, от битовото до сакралните ритуали по изяждането на свещената сьомга, рибата на мъдростта, която помага да се разбере миналото и бъдещето, в келтската алхимия се е разглеждало като изкуство за събиране в единно цяло.

По този начин дори и съвременният човек, извършващ няколко неща едновременно, всъщност действа по принципите на келтската алхимия. Взаимното свързване може да доведе различни форми до физическо преобразуване. Но не трябва да се забравя, че Фин Мак Кумал може да постави своя вълшебен котел, в който се вари еликсира на безсмъртието, само там, където съществува опора, т.е. място, в което протичат от три до осем процеса. В келтската алхимия такова място се нарича „Осемте камъка на фениите“. И за да приобщим себе си към тайния процес на древното келтско изкуство за преобразуване на себе си, ние, съвременните хора, не можем да минем без опора.

Гейсите на изкуството на действието:

изкуството на познаване на кода на живота;
храненето и пиенето като средство за познаване на магическите свойства на тялото;
изкуството на съхраняване на тишината като начин за придобиване на дълбочина в познанието;
изкуството на кристализация;
действието като елемент на взаимно свързване;
действията на жената, които са следствие от нейното разрушение, се отличават от тези на мъжа;
действието не трябва да бъде насочено към тези, които не живеят по неговите закони;
действието не трябва да се губи (във връзка с ненужни хора, животни и сили);
действието напълва, а не опустошава;
действието е качество и то не може да бъде незначително;
обидата и заканата разрушават, а покоят наказва;
действието има свой господар;
действието не трябва да изоставя знанието;
действието се определя не само външно, но и вътрешно (разпространението на неосъзнати съждения води до загуба на сила);
време, което се пропилява неосъзнато, няма да остане безнаказано;
силата изисква да се следи за нея;
истината е в ритъма, силата – във връзките, напълването – в действията.


		Поръчайте книгите „Тамплиерът. Мяра“ и „Тамплиерът. Ритуал“	Участвайте в тура „Ритуалът. Северният ъгъл на Авалон“