Те Гуанин

Улун — скритата енергия. Улун (Wulong) е много популярен вид чай в Китай, чието име се превежда от китайски като черен дракон. Този чай е символ на скритото и носи тайна даоистка мисъл.

Йероглифът у (wu) означава тъмен, скрит, той е свързан с такива митични понятия като Сюан У (Тъмният властелин на севера). Драконът (Лун, Long) още от древни времена е свързан в традиционната за Китай даоистка култура с енергията, с нейното движение и проявя. По този начин, терминът улун може да се чете като скрита енергия, което е в съответствие със силата и предназначението на улунския чай. Плантациите с улуни традиционно са разположени в планински терен, така че чайните листа са буквално наситени със силата на планината, с ароматите на растенията, с чистата вода и със синевата на високото небе. Чаеният лист на този храст е достатъчно плътен. Живият лист на улуна е зелено-син в основата си и зелен в средата. На повърхността на листата има червени точки и бял мъх. Цветът на листа при заварка е от тъмно-зелен до кафяв, като ясно е отделен червеният ръб.

Те Гуанин — силата на защитата

Един от най-почитаните чайове в Китай е Те Гуанин. През 1982 г. Те Гуанин бил избран от за национален продукт от висше качество и признат за чай номер 1 в Китай.

Неговият митологичен произход е свързани с богинята Гуанин. Култът към богинята –защитник и покровител на домашното огнище е разпространен не само в Китай, но и извън пределите му. В будизма това божество се нарича Авалокитешвара, а Далай Лама се смята за негов аватар (въплъщение). Освобождаващата мантра на божеството "Ом мани падме хум" е известна почти на всеки, който дори и малко е запознат с будизма.

Този вид чай исторически идва от провинция Фудзиен в югоизточната част на Китай. На територията около село Сипин (Xiping), окръг Анси, чаените дървета се отглеждали още от времето на династията Тан (XVII — X век). Те Гуанин, характерен за областта, бил толкова уникален, че районът на Анси получил названието чайната столица на Китай или Чаения рай.

Тероар

В древни времена, ангажирани в отглеждането на чай били даоистките монаси, в наши дни в китайците са запазили високата си мъдрост и философски подход към делото им. Съвременните монасите в Aнси казват, че за да се получи истински жив чай, трябва да влязат в хармония Тян (Небето), Ди (Земята) и Жен (Човекът).

Тян е свързан с особеностите на климата — температура, валежи, количество слънчева светлина; Ди е минералните и енергийни свойства на земята; Жен е изкуството на директна обработка на чаения лист, в резултат на което получаваме невероятна напитка, която може да успокои или да ободри, да възстанови здравето и да изцели, да създаде яснота в главата и усещане за тънка хармония в душата.

За Анси са типични мъглата и висока влажност на въздуха, които адекватно подхранват чаените плантации. Провинцията е със субтропичен мусонен климат, а планините са покрити с богата зеленина. Характеристиките на планинската верига са отговорни за природната кондензация на въздуха и мъглите рано сутрин.

Средната годишна температура е 15-20° С, продължителността на слънчевата активност е около 1800 часа годишно, количество на валежите — 1700-1900 мм, относителна влажност на въздуха е над 78%. Почвата на планинския район е червеникава, слоят на почвата е дебел с изобилие на минерали, което допринася за това чаения лист да е твърд, сочен и богат на витамини, с богато съдържание на етерични масла и танини.

Медицински аспект

Чаят подхранва организма с витамин С, укрепва имунната система, предпазва от формиране на тумори. Той съдейства за укрепването на влакнестите тъкани на стените на кръвоносните съдове. Възстановява клетките на кожата. Фино спомага за съсредоточаването, настройва ума, пречиства мислите, успокоява сетивата и емоциите.

Един лист съдържа полифеноли, кофеин, витамини С, D, Е, К, В1, В6, В3, В12, калций, фосфор, желязо, йод, магнезий, селен, цинк, манган и други необходими за човешкото тяло химически елементи.

Брането на чай Нунсян Те Гуанин

Чаят се бере на ръка, като се подбират силните втори или трети листа на младото стъбло. Събирането става през есента. Монасите от провинция Фудзян определят чая в съответствие с теорията У-Син (Петте елемента). Те казват, че чаят Те Гуанин ще е с най-добри качества, ако се събира наесен. Есента съответства на първичния елемент метал, а това значи че такъв чай ще може да подсилва и уплътнява тялото.

Листото се завърта два пъти — първо при откъсване от клонката, когато се навива на спирала, а след това на топка или на къдрица. Формата на лист Нунсян Те Гуанин прилича на свита пружина, усукана здраво, със синьо-зелена основа. Сушенето се извършва под меките слънчеви лъчи.

Процес на ферментация

Ферментацията е със средна степен (40%). Предвижването на водата е пълно (става насищане на цялата повърхност на чаения лист по време на обработката). Технологичната обработка е старателна (от нея зависи качеството на химичните вещества в чая). Листото преминава през качествен процес на увяхване, преработка, сушене и придобива качествени вторични вещества и превъзходен аромат.

Вкус и аромат

Чаят е с приятно тръпчив вкус, има ярко изразена златиста запарка и аромат на цветя. След второто преваряване запарката е по-тъмна, с по-силен аромат с цветни кафейни нотки. При правилно приготвяне гъстият наситен аромат играе с различни нюанси: пъпеш, мед, на вкус на листа от касис или пресни поляни. Този клас на Те Гуанин запазва аромата си дори и след седем заварки.

В чайника листата на чая се разгръщат. Цветът им е зелен. Вкусът е силен, но не е тръпчив, плътен и наситен, но не прекалено. Остава дълъг вкус в устата и връща аромата, което е показател за дълбочината на чай.

Как да се пие

Приготвянето на улуните е много деликатен процес, върху който влияят сорта улун и степента на ферментация. За по-добро възприемане на всички достойнства на Те Гуанин е добре да се използва начинът за приготвяне на Кунг-Фу Ча (чаена церемония). Този метод влияе на качеството на напитката чрез детайлите: символиката на съдовете, състоянието на човека, който провежда чайната церемония, настроението на участниците, околното пространство.

Кунг-фу Ча е изкуство, формирано от хилядолетната традиция на пиене на чай в Китай. Този, който владее това изкуство може не само да подобри вкуса си, но и да постигне състояние на "чаено съзерцание." В този смисъл Кунг-фу Ча отдавна е изкуство за чаена медитация, която позволява на човек да се усъвършенства чрез изискан и висококачествен чай.

За Нунсян Те Гуанин е желателно да се използват чайници, направени по рецепта с по-голяма степен на метализация. В домашни условия е най-добре да се вари в 50 — 100 милилитрово чайниче, направено от черна глина, предназначена само за запарка на улунски чай. В краен случай можете да използвате глинена чашка от 100-150 мл за съхраняване на аромата.

Идеалното количество на запарване на даден чай е пет пъти (водата трябва да е десет пъти по-голяма от количеството чай). Запарването става постъпателно: първата запарване се отдава на бога на чая (Шен Нун), втората се използва за отваряне на чая, третата и четвъртата са по две-три минути. Петата запарка е четири минути като горещата вода трябва да е с температура не по-висока от 95° С.

29 ноември 2010