Винена медитация
Културата на вината е толкова разнообразна и ни дарява толкова широки възможности за възприятия, че няма нищо удивително в появата на термини от сорта на „мистерията на вкуса“, „винена медитация“ и т.н. Понятието „винена медитация“ е нееднозначно и е невъзможно да бъде обяснено по по-прост начин. Но би могло да се направи анализ на това понятие, с което доста често се спекулира.
Съвременният и широко разпространен термин „медитация“, традиционно се свързва с индийските учения, въпреки че самата дума meditatio е латинска и означава „размишлявам“, „премислям“, „планирам“. В католицизма това е част от литургия, кратка безмълвна пауза под звъна на камбаната, когато вярващите произнасят молитва. Тази дума се разглежда от източните учения по по-различен начин, тъй като по своя смисъл означава съвършено безмълвие. И ето вече в продължение на няколкостотин години, истинската същност на медитацията си остава загадка за много хора…
Винената медитация е процес, който обединява такива понятия, като качествено вино, изкуството на неговото консумиране и способността на човек да се съсредоточава на вкуса и да го преживява.
Винената медитация – това е срещата на човек със самия него, тя представлява потапяне в един особен формат на преживяване, където силата на виното се съединява със силата на съзнанието на човек. Това е определен момент на висша яснота, когато човек се напълва с божествения нектар, без да губи своето съзнание и съсредоточаване, което е определено условие за осъзнаването на преживяването.
Медитацията си остава до голяма степен загадка именно поради факта, че за да се разбира въпросния термин е необходимо да имаш директно преживяване и опит. Това е извънвремево състояние и само този, който го е достигнал, може с пълно основание да говори за медитация. Всичко останало, което се разбира под нея и се предлага на човека представлява определен набор от психологически спирки, когато човек се занимава с всичко, което му е угодно, но само не и с това, което може да се нарече медитация. За да е възможно да се потопиш в извънвремевото състояние на медитацията, е необходимо да имаш подготвено съзнание.
Тъй като медитацията е извънвремево явление, то нито една традиция не може да установи пълен монопол над нея при никакви обстоятелства. До това състояние може да се стигне, например, използвайки даоистки, будистки техники, изучавайки теоретична механика, а може и да се тръгне и по пътя на познанието за медитацията чрез виното. Ако вие сте готови и се стремите да достигнете такова състояние, тогава то може да бъде реализирано на всяко едно място: било то на концерт, в храма, или пък на масата.
Това е състояние на безвремие, в което човек може да разбере екстатичността на битието. То притежава множество нива и може да се изразява в силни преживявания, еуфория или в съзерцаването и осъзнаването на истинността на своята природа. Това е един вид приближаване към разбирането на причините за появяването ни на този свят.
При това, медитацията е напълно адекватно състояние, а не просто някаква разхлабеност и загуба на присъствие. И не е някакво безформено седене със затваряне на очите и важничене. То представлява съвършеното единение със своята лична самота и със самия себе си сега и извън времето…
Просто времето спира и човек започва да постига природата на своето съществуване. Това преживяване и реално знание, му позволя да възприема и оценява пространството по друг начин. Всички ние знаем, че живеем в триизмерно пространство, но много малко са хората, които могат да го възприемат обемно. Човек, който е постигнал състоянието на медитация, постига също и усещане за пространството, където се реализира неговата натрупана мощ и сила, а без тях реално е невъзможно да постигнеш медитацията.
Тя също предполага и наличието на духовна мощ. Всъщност, медитацията би могла да се нарече и интелектуална мощ, за да бъде по-ясно за разбиране. Интелектуалната мощ – това е когато тялото подхранва съзнанието по същия начин, по който храната действа на стомаха. Това е способността на човек да обедини своята енергия, тяло и съзнание, което, в действителност, се явява необходимо условие за достигането на медитативното състояние или състоянието на вътрешно творение.
А ако съществува потребност и сила за творение, то какво друго би могло да бъде по-добре? А вече как ще се разпореждате с това състояние и как ще творите – си е лична работа на всеки човек. Но, за да стигнете до него, трябва да преминете през определен тип диктатура над собствената ви личност. Изисква се дисциплина, ритъм и волеви усилия. Това е даденост, която не пада от небето, а се наработва с опит.
Символът на винената медитация
Символът на винената медитация се явява „кристалът на Дионис“, който ни е известен като аметист. Този минерал е способен да генерира, изменя и преобразува цветната гама, подобно на виното, напълнено с истинна сила, която изменя и преобразува неговия вкус.
Вино за винена медитация
Виното, което е необходимо за винената медитация, е изпълнено с духа на поезията, силата на мястото и честотата на пространството. Такова вино трябва да носи личния почерк на своя винопроизводител и да е преминало определен отшелнически път в пещерата на Бакхус. Това вино не може да бъде технологично или индустриално.
То не е по-младо от 5 години и в него се е зародила вътрешна сила, която е способна да вземе под контрол алкохола и да измени и задълбочи свойствата на самото вино. Най-често това е авторско вино и трябва да има своите индивидуални характеристики. Например, „Chateau Ponet Canet 2005“, „Carmelo Patty Cabernet Sauvignon 1999“ или „DÖNNHOFF Riesling Spätlese Nahe Niederhäuser Hermannshöhle 2003“. А може да бъде и „Best's Great Western Thomson Family Shiraz 2006“. Всъщност, всеки сомелиер може да ви каже какво вино би съответствало за даденото действие. Но най-важното нещо е, че то трябва да има история и вие сте длъжни да я знаете.
Как да се вкуси виното за медитация
Вината за медитация не се пият просто така. Те се вкусват. На масата не трябва да има нищо излишно. Бутилка вино, чаша за вино, чиния със сирене и не много, но добър, ама наистина добър хляб. Книга на Борхес. Разбира се, можете да вземете и Хегел, да се наслаждавате на репродукции на Гоген или Леонардо да Винчи, но най-важното нещо е да има пропорция в мястото и действията.
Всичко трябва да ви напълва: мястото, цветът, действието... Всичко трябва да се случва около виното. И няма абсолютно никакво значение кой седи с вас на масата, защото най-важното е да не се пречи на виното. Нищо не бива да ви отвлича от вкуса.
Ако изгубите вкуса, вие губите съсредоточение, а губейки съсредоточение, губите съзнанието си. Помнете, че медитацията – това не е загубата, а намирането на самите вас. Както е казал великият астроном Доминико Навара: да знаеш за съществуването на планетите не е достатъчно, важното е да разбереш каква поезия носят те. Най-опасното е да загубиш отношението си към процеса. Това е подобно на равнодушието.
10 януари 2011
RSS: