Първи закон на обучението – не пречи
Когато на занятията ви дойде някой, вие трябва преди всичко да разберете дали той трябва да ги посещава. Може би е по-добре да го посъветвате да отиде в друга група, да се подготви, а след това да дойде при вас... Може да отиде на капоейра или нещо друго? Вероятно смятате, че ако човекът е дошъл във вашата група, вие непременно трябва да се заемете с него? Напротив, вие сте отговорен пред този човек и трябва да видите от какво има нужда той в този момент. Може някой да дойде на занятия по капоейра, а мозъкът му да не работи, тогава трябва да го насочите към инструктор по нещо друго. Има и танци и много други неща... Преценете ситуацията, преди да заключите, че човекът трябва да посещава именно вашата група.
Когато някой ви зададе въпроса, къде и при кого да започне занимания, трябва да изясните какви са интересите му, с какво се е занимавал преди и едва след това да му давате препоръки. Ако преподавате в INBI, това далеч не означава, че непременно трябва да препоръчате INBI. Човекът трябва да има избор.
Важно е човекът правилно да се подготви. Ако виждате, че не можете да го подготвите, той не само че няма да се развива, а може изобщо да се откаже да се занимава. И по-лошото е не това, че не сме го развили, а че сме го отказали от занятията и от развитието.
На първоначалния етап е най-добре хората да се занимават с две-три различни програми едновременно. В условията на всяко занятие човек не може да разреши всички въпроси, на едно място няма да успее да следва правилното развитие на мозъка, на друго пък – на тялото.
Затова е много важно да бъдем събрани. Например за жените, занимаващи се с развитие, е важно да развиват женствеността си, да запазят своята мекота, елегантност, да следят за това, как се обличат на занятията. Защото развитието е едно, а позиционирането на себе си в социума – съвсем друго. Идеята за развитие трябва да се формира отвътре, а не отвън. Не бива да има агитиране, не бива да се предизвикват реакции. Важно е занимаващите се да не си разказват взаимно неща, които сами не разбират. В противен случай се получава така, че занимаващият се човек не може да усъвършенства пространството около себе си, изразено в хората, с които взаимодейства. Не бива да се бърка развитието на човека с обслужването му.
Следващата много важна стъпка трябва да бъде позиционирането на учителя. Той не бива да представя истината като крайна инстанция. Той трябва да представя Знанието. И ако искате, докажете го чрез обучението си. Независимо от това, дали го разбират, или не. Защото задачата на учителя е преди всичко да усъвършенства задачата на Метода и да реагира на външните изменения, които произтичат. Много опасно е да вкарваш другите в обучението според принципа, по който сам си се обучавал. Важно е не само да избягваме да копираме собствения си процес на обучение, но и да обучим другите да зависят от Метода, а не от стила на преподаване. Аз например започнах да се занимавам преди трийсет години и в различните етапи имах различни задачи и възможности. Да прилагаш същия подход след 30 години би означавало да не разбираш природата на изменението.
15 февруари 2011
RSS: