Знанията трябва да стоят над нас
Често занимаващите се се опират на личността, на човека. Това трябва да се анализира. Ние трябва да сме наясно, че Знанието трябва винаги да стои над нас. Няма значение как наричаме това Знание – даоистка йога, арабски танци или нещо друго. Всички те имат едни и същи задачи и принципи, т.е. тялото е същото, главата е същата и пространството е същото. Разлика има само в ритъма и честота на мястото. Неправилно е, когато някой започне да създава свое собствено направление. Естествено е всеки да може да изразява себе си най-добре в собственото си направление, но въпреки това никой не може да промени закона за развитие. Най-важното е, че всички направления ги обединява съзнанието, а за съзнанието не е необходимо нищо повече от съзнание.
Няма никакво значение как работи тялото ви и дори енергията ви, ако съзнанието ви не работи. Каква е ползата от енергията, ако мозъкът няма силата да направи нещо с нея!
Пътят на знанието е именно усъвършенстване на ума. Тук не бива да бъркаме пътя на Воина, където преди всичко се изолираме от света, пътя на Мага, където демонстрираме пред света собствените си възможности, и пътя на Знанията, при който сме в лабораторни условия на постоянно изменение и насочваме цялата си енергия към себеусъвършенстване и към Знанието, и нищо не стои за нас по-високо от тази лаборатория. Всеки ден, който прекарваме, усъвършенствайки себе си по пътя на Знанието, ние увеличаваме опита си на пребиваване в този път. Пътят на Знанието непременно изисква познаване на Метода, тъй като нищо не бива да ни отвлича от Знанията. Тук вие сте онзи, който владее пергела и линийката.
Интересът ни към живота може да изхожда единствено от възможността на съзнанието ни, не от наличната енергия. Енергията ни е необходима, за да поддържаме съзнанието си, така че да може след това съзнанието ни да преработи тази енергия. Това е много дълъг и много сложен път, който всъщност Знанието регулира.
Не бива да забравяме, че често дори не умеем да наблюдаваме достатъчно добре. Какво означава да наблюдаваме? Това означава да удържаме нещо продължително време. Например, слушайки музика, ние не можем да удържаме част от музиката, което означава, че не можем да упражним внимание. Наблюдаването ни води към внимание, вниманието към съсредоточаване, а съсредоточаването вече е възможност за управление на силата, тъй като тогава можем действително да разделим условията на съществуването си физически, енергийно и умствено. След това се появява способността да се концентрираме, т.е. да се задълбочаваме в съсредоточеността си, да поддържаме по-дълбоко и по-фино разбирането си както на своята природа, така и на природата на околните, така че впоследствие да достигнем до осъзнаването.
Осъзнаването е това, което хората често наричат вътрешно виждане. За хората, които получават това виждане, то често не означава нищо, защото у тях липсва концентрация и съсредоточеност. Така те се превръщат просто в предавателен пункт, т.е. казват неща, които често сами не разбират. Осъзнаването е вече път към по-дълбокото възприемане на света. То е доказателство, че Знанието стои над нас.
Самоосъзнаването предполага наблюдаване, внимание, съсредоточаване, осъзнаване и концентрация. Тези състояние се характеризират с различни преживявания. Когато човек наблюдава и осъзнава, това е едно преживяване, а когато внимава и осъзнава – това е друго. Какво означава да внимава? Това е състояние, при което човек е способен да възприема мисли. Наблюдаващият човек не е в състояние да възприема мисли, той е в състояние само да слуша.
Защо учим хората да наблюдават? За да слушат. Ако човек започне да слуша, тогава нещо може да му се предаде, а ако нещо може да му се предаде, той може да внимава. Което означава, че той вече започва да получава някакво начало на Знанието, а не просто информация.
Ако човек не умее да слуша, той никога няма да може да опознае дори Метода, да не говорим за Знанието. Ненаблюдателният човек пребивава извън знанията, той просто чува различни неща.
Тези, които взимат от нас Знание, са просто търсещи, но не и ползващи. Те не могат да се възползват от него. Затова трябва да обръщаме внимание на това, какво търси човекът, как и защо. Хората трябва да наблюдават. Преди време на един етап бях на позицията да не казвам нищо на никого, а просто да демонстрирам всичко чрез личен пример. Например отивах и сам измивах пода, сам показвах как трябва да се занимава човек, как трябва да се отнася към работата си. Веднъж обаче се обърнах назад към залата и разбрах, че никой нищо не разбира. С други думи, езикът на общуване, който в онзи момент бях избрал, не носеше полза нито на мен, нито на хората. Хората не умеят да наблюдават, дори не разбират защо някой се държи по определен начин, ето защо е важно да научим хората да взаимодействат с пространството.
Всички ние трябва първо да се научим да уважаваме пространството, в което се усъвършенстваме, а след това да разберем самите себе си. Ако не се научим да строим себе си в пространството, никога няма да имаме свое собствено пространство. Същото се отнася и за Знанието – то също е пространство, и то добре проверено, и Методът е пространство. Докато не видим това пространство, не можем да влезем в него.
15 февруари 2011
RSS: