Защо да обучаваме

Защо да преподаваме? Как да определяме задачите на развитието и да удържаме концепцията за развитието, ако самото разбиране за развитието е толкова размито по дефиниция и по възможности?

Трябва да разбираме разликата в методологиите на предаване на Знания от гледна точка на водещия, инструктора, майстора и учителя. Учителят, като най-висше въплъщение на предаващия Знания, винаги поставя себе си на мястото на ученика, като по този начин става съвършен учител. С други думи, най-важното е да запазим у себе си качеството на ученика. Ако това качество липсва, неизбежно се стига до вътрешна криза (и в този случай майсторът работи вече не в полза на себе си, а в полза на обстоятелствата, в които е попаднал).

И така, трябва да си зададем и никога да не забравяме следния въпрос: защо изобщо обучаваме?

1. Обучаваме другите поради собствената си недоразвитост. Искаме да разберем себе си не по-малко, отколкото онези, които обучаваме. Важно е преди всичко да се развиваме самостоятелно, а не да оставяме процеса на обучение на течението или да го поставяме в зависимост от пространството, в което често не могат да се осъществят реалните принципи на обучението.

2. Обучаваме, за да създадем здраво пространство около себе си. Пространството, в което хората се развиват и където се позиционира обучаващият (независимо в какъв формат се намира той – във формата на инструктора или майстора), предоставя условия, при които Знанието стои над всичко. Ако поставим себе си над Знанието, веднага се сблъскваме с проблема на собственото си „Аз“. Това означава, че независимо на какво ниво се намираме, трябва да помним, че Знанието винаги остава над нас. Ние не можем да го опознаем напълно, което означава, че собственото ни развитие е безгранично.

Ако в процеса на обучението ни възникнат блокажи, неудовлетвореност или всичко ни „омръзне“, това означава, че правим нещо не както трябва. Обучението не бива да се превръща в рутина за обучаващия, тъй като то е същността на процеса на познание, който трябва да ни носи наслада и в който трябва да намерим реализация. Това е именно и задачата на Метода: да усъвършенстваме Метода, за да може познанието винаги да ни удовлетворява, напълва и води. Ако се отдалечим от познанието, тогава се отдалечаваме от изменянето на вътрешното и външното, а отдалечавайки се от изменянето, нарушаваме процеса на собственото си развитие и губим честотността си. Дотук стигат в един момент много от обучаващите. Ако спрем собственото си развитие, това би било нечестно и към нас самите, и към хората, които развиваме.

Това, което трябва да ни ръководи, е постоянството. Истинското познание има своя енергоемкост, свой тонус, в който ние продължаваме да се намираме. Ако не се намираме в състояние на тонус, ние пребиваваме в стагнация. А да си играеш с пространството и да си играеш със самия себе си са различни неща.

Всяка вечер трябва да си задаваме въпроса: как прекарах деня си? Какво разкрих през този ден? Това трябва да се случва естествено, а не рутинно, но не бива да се забравя. Не се подчинявайте на потока около вас, защото в противен случай той може да ви отнесе.

Ако се съмняваме в това, което правим, в това, как живеем и къде трябва да стигнем, трябва да открием необходимите отговори, а не да живеем, очаквайки в един момент тези съмнения да доведат до нещо. Може би някъде сме загубили анализа и сме тръгнали по пътя на инерцията или може би дори на някакво афектно състояние? Често този проблем произтича от недостатъчна стабилност на ума.

Важно е да можем да анализираме, да размишляваме. Не са достатъчни съзнанието и силата, за да осъзнаем процесите, които сме достигнали. Каквото и да правим, ние се развиваме. Може да развиваме определена част от тялото и съзнанието си, без да осъзнаваме, че сме я развили, и на някакъв етап това развитие да премине в режим на самостоятелно съществуване, и то без сами да сме наясно с това.

Въпросът за изискванията към самия себе си трябва да бъде първичен. Затова в Метода на преподаване или в Метода на състоянието, в което се намираме, ние трябва да разбираме собственото си развитие не по-малко от развитието на тези, които насочваме в обучението.

Нашата мобилизация трябва да бъде в пъти по-силна от тази на хората, които идват на занятията ни.

Когато започнем да работим с хората, дошли при нас на занятия, е важно да помним, че работим с продукт на обществото, а не с изменен човек, който вече е добил опит в общуването с нас. Едно е, когато занимаващият се е работил с теб 5–10 години, друго е, когато на занятията се появи нов човек. Дори с тези, които се занимават от дълго време, нещата невинаги са особено лесни. Например може да се допусне елемент на отслабване на отношенията, у хората могат да възникнат напълно нови усещания или да се създаде очакване, а те се формират или под въздействието на новопридобитото, или в резултат на предишния опит. Това често се случва с хората, които са достигнали някакъв резултат и не могат да възприемат новия материал, защото се вкопчват в предходния си опит.

Идва при вас на занятията например адвокат. При него комбинативното мислене е в пъти по-добро от това на човека, който го обучава (особено ако той е водещ или инструктор). Ако е добър адвокат, той може по природа да има енергия, за чието развитие ще ви е необходим поне 10-годишен опит в практиката. Най-важното обаче е, че той има огромен опит в оперирането с енергията и с мозъка си в пространство, много по-сложно от това, което вие създавате. В същото време вие гледате на него като на човек, който не се отличава с нищо от съседа си, макар последният да е прекарал целия ден на дивана с вестник в ръка, след което се е появил за малко при вас да се позанимава. А това са два различни типа хора. И адвокатът по-скоро ще се откаже от заниманията, тъй като веднага ще разбере, че нямате опит, че не можете да му донесете нищо повече, тъй като, за да разбере това повече, той трябва да се задълбочи в работата толкова, колкото е концентриран върху основната си дейност.

Той обаче идва при вас два пъти седмично. Затова трябва да нанесете удар по „личността“ му и да му покажете, че въпреки целия си опит той е изкривен, недоразвит и не разбира докрай много неща. Важно е да му покажете, че не бива така да стъпва и че неправилно върти глава. Майсторът трябва да се сдобие с умението да оценява занимаващия се, който трябва много ясно да разбере кой на какво ниво се намира.

Не бива да забравяме, че не можем да научим никого. Как можете да учите човек, който идва при вас два пъти седмично със собствения си опит, а през останалото време усъвършенства опита си някъде встрани? Той продължава да живее в собствения си опит и свързва с него взаимодействието си с вас. Вие си мислите, че обучавате човека, а в крайна сметка той ви използва в съгласие със собствения си опит.

Умението да определим хората като здравомислещи е много важно. Може определен човек да се увлече от процеса и той ще се чувства добре, но умът му ще остава извън процеса. И независимо колко се радва заедно с вас, независимо колко му е добре на занятията, той ще спре да се занимава, тъй като няма да може да развие ума си, няма да постигне необходимото съсредоточаване. Впоследствие дори няма да разбира какво е правил на занятията, ще му остане само спомен за това, че му е било хубаво.

Не бива обаче да играем с пространството над установеното ниво. Важно е да разбираме, че ако определен ритъм е съществувал вече 20 години и днес той е различен, утре ще има трети. Много от занимаващите се днес дори не могат да съберат мозъка си, тъй като им липсва сила. Те използват изработените качества и енергията си за други действия, като така всъщност не се въвличат в развитие, а се подготвят за още по-голямо падение. Днес протичат достатъчно много изменения във времето и честотата, които поставят пред нас много сериозни задачи. Трябва да запазим в себе си развитието, което означава по-отговорно да подходим към процеса на обучение. При това не бива да забравяме, че обучението се състои от пет нива.

Ако внесем хаос в обучението, тогава всъщност преставаме да обучаваме и просто поддържаме пространството. Затова трябва да се борим за Метода, трябва да го усъвършенстваме. Най-големият проблем е, че човек не се учи как да развива себе си.

С пространството можеш да се сприятелиш, пространството можеш да усъвършенстваш, но ако то вече е сформирано и има собствена сила, тогава не можеш да го измениш. От обучаващия зависи съществуването на пространството като такова, обучаващите трябва да представят пространството. Ако представяме себе си в това пространство, ние всъщност се поставяме над пространството, докато обучаващият трябва да представя Знанието. И ако пространството ни дава възможност да представим това Знание, тогава ние трябва да го разбираме и ценим.

 

 

15 февруари 2011

Във вид за печат