Проблемни точки при занимаващите се
В методиката на занятията е важно да могат да се разкрият проблемните зони и точки при занимаващите се. Независимо какво е общото обучение и как го водим – дали от позицията на водещ, инструктор, майстор или учител, ние винаги трябва да разбираме, че колкото и хора да има в пространството, те ще започнат да му влияят и всеки човек ще внася собствените си преимущества и недостатъци. Най-важното в пространството е хармонията, това да се намираме в състояние на естественост.
Обикновено дисхармония създават два типа хора: пасионариите – тези, които са дошли с излишък от енергия, възбуда; или противоположният тип – угнетените, за които е неудобно и неестествено да се намират в това пространство. Важно е да разберем как трябва да разположим хората в пространството, как да използваме действията, за да създадем хармония в групата. За много хора е трудно да се подготвят рано и да дойдат в това вече хармонично състояние и да участват правилно в процеса.
Не бива веднага да започваме да „строим“ човека, когато не знаем къде му е главата. Не бива да го срутваме. Не бива да срутваме психиката му, защото човекът ще спре да идва на занятията. Всичко зависи от нивото на отделния човек. Трябва да разбираме, че пространството на съвременния свят е намалило волевото усилие с десетки проценти.
Днес човек не е свикнал да се напряга, не е свикнал да изразява личността си, той се напряга само за да получи някакъв външен, а не вътрешен резултат.
В работата със занимаващия се трябва да присъства процесът на развитие, а не обслужване, и ние трябва да го изразяваме. Това се отнася особено за хората, които се занимават повече с енергията, отколкото с мозъка. В този случай енергоемкостта на пространството се увеличава. Това обаче не означава, че мозъците трябва да се разтапят, напротив – те трябва да се събират.
Първата критична точка за занимаващия се – мускулите
Един от основните проблеми са мускулите. Хората идват с вече установена ориентация към един или друг тип мускулно натоварване и тъй като мускулите са неправилно или изобщо непостроени, човекът не може да възприема тялото си цялостно. В този случай трябва да изведем проблема при всеки човек поотделно.
Пример: хората често си отпускат главата, което означава, че човекът следи действията си не отвътре, а отвън (нарушава се подаването на енергия в мозъка и вследствие на това се губи обратната вътрешна връзка). Затова е необходимо от самото начало да се следи занимаващия се да не отпуска глава, защото в противен случай той губи контрол. Енергията не постъпва или постъпва нередовно – може да произтече силно впръскване на енергия, но тя няма да се върне и така ще създаде ненужно налягане в главата.
Втората грешка е, че хората не умеят да ходят или по-скоро да се преместват в пространството и всеки носи своята собствена инерция на движение. Ако преподавате двигателна практика, тогава трябва да научите човека да се опира на стъпалата си, да го накарате да следи движението им. И въпреки това известно време човекът няма да се движи правилно.
Третият момент – важно е да се помни, че хората имат различни системи на тялото. Един идва преразтегнат, друг идва затегнат, трети има по-добра развита горна част, при четвърти, напротив, е развита по-добре долната за сметка на горната. Важно е да развием това, което е по-малко естествено за човека, и същевременно да не забравяме, че когато човек започва да развива това, което е по-неестествено за него, той рискува да изостави заниманията си, тъй като не може да се опре на формирани и удобни за него характеристики.
Успехът на преподаването зависи от това, доколко ще увеличим КПД на съзнанието на човека. КПД на съзнанието засяга преди всичко анализа. Ако сме построили методически занятието, а хората не успяват да възприемат обема и са останали в линейното възприемане, това поражда различни трудности.
Втората критична точка – сухожилията
Доколко сериозно е затруднението, тук зависи от това, как и доколко разтегнати са определени мускулни групи и какъв е енергийният им потенциал. Много е трудно, ако човекът е преразтегнат – тогава във движенията му липсва сила и той може да извършва само инерционни движения. По-добре да работиш с човек с презатегнато, не разтегнато тяло, отколкото с преразтегнато, тъй като при единия има само блокажи, докато при втория – критично състояние на тялото.
Третата критична точка – костите
Ако скелетът на човека е деформиран, това води до невъзможност да се намери опора в тялото. Ето защо тук трябва да се започне с възстановяване на гръбначния стълб.
Четвъртата критична точка – съзнанието
Разбира се, всичко изброено по-горе не може да се сравни с това, в какво състояние се намира съзнанието – силно объркано, развито или преразвито. Тук не е достатъчно да се измине тежкият път на възстановяването, а е важно да се знае как трябва да се направи това.
15 февруари 2011
RSS: