Пет подхода при обучаването

Има пет основни подхода при обучаването: чрез групови занятия, индивидуални занятия, майсторски класове, семинари и лагери.

Независимо в какъв формат обучаваме човека, важно е да запазим неговата индивидуалност. Това означава да му помогнем да се обърне преди всичко към самия себе си. За тази цел ние като преподаватели трябва да следим как занимаващият се се съсредоточава по време на занятията.

Днес обучението често се свежда до личността, като хората избират по естетически и пространствени признаци къде, как и защо искат да се занимават. Никой не разбира самия предмет, как и защо той трябва да се преподава. Малко са хората, които имат достатъчно натрупан опит. А тези, които имат, често се превръщат в жертва на консерватизма. Така се стига до един рудиментарен начин на обучаване, когато понякога зачатъците остават невидими дори за тези, които преподават.

Занимаващите се трябва да получават сила, разум и концентрация. За това трябва да спомага и пространството. Докато човек разделя знанията от живота си, той трябва да е наясно, че занятията му изпълняват функцията на разумна станция за зареждане, която му помага да запази силата си. В края на всяко занятие човек трябва да бъде събран, за да си тръгне настроен, зареден със сила, а не просто да отплува, макар и с усещането, че е направил нещо.

Задачата на занятията е най-малкото до повиши потенциала на човека и не само да го научи какво и как, а да му предаде знания за характеристиките на правилното поведение, хранене и пр. До този момент много хора не разбират какви течности, как и защо трябва да пият, а това нарушава целия процес на развитие. Може например да се занимаваме сериозно с начинаещия, след което той да отиде и да изпие нещо си и така да наруши всички молекулярни съединения, които сме настроили или възстановили. Това засяга особено хората, работещи с младежите, на които рекламата оказва огромно влияние.

За днешните деца на възраст 9–11 години да пият кока-кола и айс-ти е условен рефлекс. А това ни лишава от възможността да направим нещо с тях, тъй като чрез подобни химически съединения те разрушават волята си и съзнанието си и така ние вече работим с един къс „месо“. А ако работим с „месо“, тогава не можем да постигнем нищо; това „месо“ не може да бъде „возено“ през цялото време.

В наши дни рекламата формира един условен рефлекс, който работи несъзнателно. Например, ако на даден човек му рекламират тайдзи, за него то ще се сведе до условен рефлекс за някакви бавни движения.

Семинари. Ос.

Семинарите представляват реален източник на знания, тук се разясняват задачите, обемът и Методът на обучение. Това е един вид оста в Метода на обучение. Именно тук, а не на занятията трябва да се предават и разясняват знанията.

Семинарите са важен инструмент за обучаване, чрез който човек трябва да постигне необходимите знания и да разбере разликата между петте вида обучение. Именно оттук трябва да се започне. Семинарите трябва да имат програмен и насочен характер. Тук не бива всичко да се дава накуп, всяко действие трябва да има конкретна насоченост.

Индивидуални занятия. Пропорция.

Индивидуалните занятия са подход при обучаването, при който занимаващият се сам работи върху дадения предмет и получава индивидуални уроци. Основният принцип на индивидуалните занятия е да се построи вътрешната геометрия и чрез нея да се опознаят останалите четири нива на обучение.

Именно при индивидуалните занятия отговорността трябва да се носи изцяло от занимаващия се. Той трябва да превърне информацията в знания и да усъвършенства тези знания в наличните условия, които сам поддържа, като тук от първостепенно значение е дисциплината на действията.

Групови занятия. Развиване на ритъм.

Груповите занятия са най-масовият формат на обучение. Участващите в тях трябва да разбират, че процесът на развитие е всъщност времето, което използват за себе си. За тази цел трябва да построим правилно пространството за тях. Времето за „партизанщини“ отмина. Хората имат нужда от естетика на пространството, независимо какво казват. И там където се провеждат груповите занятия, хората, които ги организират, трябва да създадат максимално усилие за работа със самото пространство.

Груповото занятие е преди всичко ритъм, който формира нов опит, ние обучаваме хората по нов начин да дишат, живеят, да се движат и да съществуват. Ритъмът е много важен. Затова не бива веднага да се допускат начинаещи в груповите занятия на по-високо ниво. С тях първо трябва да се проведат събеседвания, а още по-добре е те да преминат през някой семинар или майсторски клас. В противен случай начинаещите могат да нарушат ритъма на групата и тогава се нарушава самата идея на груповото занятие.

Майсторски класове. Съсредоточаване.

Майсторските класове са мероприятия, насочени към анализа на различните основи на практиката. Тук се разясняват нещата, които са останали неразбрани, или пък водещите определят най-уязвимите места и ги разясняват чрез конкретна работа над грешките. Основната задача тук е да се насочат и съсредоточат хората върху грешките им, да се поддържа посоката или оста, която се задава на семинарите и отработва на занятията.

Лагери. Напълване.

На лагерите се събират хора от най-различни нива. Този вид обучение е насочен към опознаване на обема: участниците се потапят в широк спектър от действия и занятия, на които обясненията са сведени до минимум и ритъмът на занятията се поддържа трудно. Всъщност лагерите са възможност за различните групи да се напълнят – във физически, енергиен или дори умствен план. Лагерите са също така условие за добиването на нов опит, възможност да погледнем живота си отстрани.

Човек трябва да премине през различни формати на обучение: ако се занимава индивидуално – това е едно, но ако дойде на семинар, където получава знания – това е съвсем друго. Ако се занимава в група, тук трябва да поддържа ритъма – това е трето.

Ако не поддържаме описаните тук пет метода на обучение, не бихме могли да съхраним хората в процеса на обучение. Това в същото време далеч не означава, че всеки човек трябва непременно да ходи на лагерите и да присъства на всички семинари, да посещава групите и да се занимава допълнително и индивидуално. Той трябва най-вече да разбира разликата между различните формати на обучение.

Трябва да се научим да разговаряме с хората на разбираем за тях език и да им дадем възможността да използват този език. Ако човек отиде някъде и не мисли за занятията, това означава, че той ще се загуби. Той ще попадне в едно друго поле, в едно друго пространство, защото е хаотичен, а не цял. Разликата между подходите при обучаване трябва да се разбира, защото тя е елемент от Метода. Методът на обучаване трябва да бъде ясен, той трябва да се състои от време, пространство и ритъм, дори това да остава непонятно за хората.

Съществува едно такова понятие като безвремие. Човекът, който започне да посещава занятията, се намира между времето, пространството и ритъма, т.е. той пребивава в хаос. Тук на карта е заложено не само развитието на човека, а и формирането на определена сила. Случва се понякога да отидеш при някоя група и в нея да няма нито сила, нито събраност, нито съдържателност.

Важно е да се търси подходящото комбиниране и хармония. Не е толкова важно какво усилие изработваме в занятията, по-важно е дали занимаващите се разбират, запазват и удържат това усилие. А ако не го удържат, тогава трябва да им се покаже, че съзнанието им не е в състояние да следва процеса.

Колкото по-интелектуално развити са занимаващите се, толкова по-голяма е вероятността те да продължат да се развиват, дори не и при вас. Ако човек си тръгне, но продължи да се занимава с нещо, тогава сте изпълнили минималното, което се е изисквало от вас. Това е вече постижение. Някой трябва да го направи! В същото време и при нас може да дойде човек, започнал да се занимава някъде другаде, където вече е формирал отношение и потребност от развитие. В началото в никакъв случай не бива да допускаме да се стига до раздразнение или отчуждаване у хората, но в същото време е важно да разберем кои хора можем да допуснем до занятията и кои не.

Освен това трябва да отчетем и още един параметър – условията на града. Човек трябва да оцени така пространството, което се формира в процеса на занятията, че да се измъкне от пространството, в което се намира. Занятията не бива да се водят от позицията: „бъдете благодарни, че ме има, та да ви науча“... Това обаче не означава, че трябва да гоните всички и да ги ухажвате. Просто водещият трябва да е постоянно мобилизиран. Важно е да се уважава не само пространството, но и малкото усилие, което хората са привнесли, идвайки на занятието.

16 февруари 2011

Във вид за печат