Основата на практическите методи
Отпускане. Отпускането ни дава възможност истински да „съживим“ тялото си или, иначе казано, да премахнем различните блокажи и напрежения в тялото. Това е основен фактор за разбирането на Практическите методи. Умението да се отпускаме предполага създаването на обратно вътрешно усилие, насочено към физическото тяло, то не отговаря на физическото отпускане, разпространено във физкултурата и спорта.
Отпускането трябва да се усеща в корема, тъй като там се формира сухожилното и дихателното усилие. Проблемът с отпускането е в силата на съзнанието и съзнателното разбиране за това, какво представлява то, тъй като в обществото отпускането се разбира по съвсем друг начин.
Принципи. След като сме успели с помощта на отпускането да премахнем основните блокажи и напрежението в тялото, можем да преминем към разбирането на Практическите методи, свързани с принципите. Практическите методи, свързани с принципите, предполагат да се изработи постоянно вътрешно усилие, насочено към разбирането на условията за това, как и с какво трябва да развиваме тялото и съзнанието си.
Важно е да подходим към самопострояването преди всичко през разбирането на значението на физическата форма. Важно е например да се научим да центрираме тежестта си и да я пренасяме правилно, правилно да използваме стъпалата си по време на движението и правилно да разпределяме физическото усилие в ръцете си, постоянно да контролираме темето на главата си, да умеем да се концентрираме, да формираме правилно отношение към вътрешните си усещания и т. н.
Построяването на действията в съответствие с принципите позволява на човека да възстанови правилното функциониране на физиологичната, енергийната и умствената системи на организма. Ако върху тези въпроси не се работи съзнателно, в процеса на всички дейности тялото губи пропорцията за развитието си, енергията започва да се движи неконтролирано из тялото, а съзнанието спира да се подчинява на вътрешното удържане.
Ако в течението на живота си човек няма контрол над себе си и претоварва например една група мускули за сметка на друга или възпрепятства постъпването на достатъчно количество енергия в главата (като не контролира положението и или стои неправилно), той започва да зависи не от необходимите му качества, а от наличните. До момента, в който процесите на развитие и растеж не се превърнат в естествени, човек трябва да изработи постоянно усилие, така че да наблюдава дали качествено следва тези принципи.
Закони. След като е опознал принципите, човек получава възможност да опознае законите за формиране на тялото. Съставните части на структурата на нашето тяло – мускули, сухожилия, кости и пр. – имат свои специфични закони за развитие, които трябва да бъдат разбрани. Можем обаче да започнем да проумяваме тези закони едва след като сме постигнали енергийна цялост.
Дишане. В този случай под дишане се разбира не толкова физическото дишане, колкото условието за приемане на външна енергия, която постъпва у човека заедно с дъха. Дишането е основният начин за напълване на тялото ни, макар че ние добиваме реална способност да възприемаме тази външна енергия, едва след като сме опознали предходните нива. Човек не може да развие правилно дишането си, ако тялото му е затворено и още не е създал необходимите условия за използване на външната енергия. Липсата на правилно построено дишане създава и излишно натоварване върху сърцето.
Ритъм. Когато стигне до това ниво на разбиране на собствените си действия, човек може да се освободи от зависимостта си от рутината на постоянно контролираните действия и да отговаря на истинната природа на човешкото съществуване във всеки един момент. На този етап човек вече е постигнал вътрешно разбиране за това, какво трябва да прави и как, тук вече не го безпокоят никакви некачествени действия.
Пространство. Този аспект изисква да разбираме усилието, което оказва пространството върху човека, както и да умеем да съотнесем собствената си жизнена активност с тази на мястото, в което живеем или се намираме. Това ниво е свързано с множество параметри, то е много трудно за разбиране, тъй като се формира под въздействието на много външни причини.
Например към въпроса за взаимодействието с пространството се отнася и разбирането за енергийната отговорност за собствените действия. Приемайки условията на пространството, ние можем да попаднем под влиянието на негативни емоции и реакции, което задълбочава проблемите, пряко свързани с природата на човека.
При това често негативната реакция е не само неосъзнато преживяване за самия човек, тя му носи удовлетворение чрез състоянието на временна напълненост, което е следствие от всеки вид реакция. Така, ако човекът мисли или говори лошо за някого, ако върши ненужни, неконтролируеми действия, това определя неправилното му взаимодействане с пространството по отношение на мястото му на обитаване или активната му среда на общуване.
Правилната вътрешна позиция по отношение на пространството трябва да се изгражда естествено и постепенно – преди всичко чрез работа върху себе си, а не чрез приемането на някакви неосъзнати външни нравствени принципи.
Съсредоточаване. След като опознае изброените дотук нива на задачи, практикуващият трябва да се научи да построява работата на мозъка си, което всъщност представлява развиване на съсредоточаването, без което е невъзможно да се развие концентрацията. При развиването на съсредоточаването се получава връщане към принципите на Практическите методи, но вече през призмата на съсредоточеността.
19 февруари 2011
RSS: