Дворецът на Великия господар (Тай Хуан Гун (太皇宫)

Дворецът на Великия господар е разположен в челната област и и е част от челния дял на мозъка. Този дворец се грижи за контролирането и степента на развитие на човека и отговаря директно за изграждането на работата на тялото. Макар че е спомагателен Дворец, той има много важни функции.

Работата на този дворец е изключително важна за изграждането на оста в човешкото тяло, той дава възможност да се регулира правилно усилието за насочването (преразпределението на енергията дзин), с което се занимава една от стаите му. С помощта на Двореца на Великия господар ние имаме възможност да постгнем допълнително структуриране на тялото и по-дълбоко опознаване на природата. Това ни дава шанс да се освободим от влиянието на ци-ориентирането (пренаталното ориентиране) и да навлезем в дзин-ориентирането (следнаталното ориентиране).

Този Дворец заема 20-25 ­% от обема на всички Дворци на нашия мозък. Дворецът на Великия господар се сформира към 16-тата година при жените и към 20-тата при мъжете. След това той или започва да се разрушава, или енергията му отслабва, след което към 21-вата година при жените и към 28-мата при мъжете той се превръща в помощник на централните Дворци. Така той се явява последният Дворец на мозъка, който завършва развитието си на физиологично ниво, т.е. на нивото на енергията ци.

Ето защо задълбочено развитие на този Дворец може да се постигне само след достигането на възраст 21 години при жените и 28 години при мъжете. Развитието на този Дворец зависи от центрираността на човека към дадения момент, когато настъпва възможност да се оперира с този Дворец. Тази центрираност се сформира у жените чрез матката, а при мъжете най-вече чрез пропорционално усилие на мозъка.

Този Дворец добива особена значимост при достигането на състояние на центрираност в мозъка, центрирано усилие в тялото и мислите. Тогава преминаваме към същестуване, в което разбираме причинността на дествията си и осъзнаваме отгоровността и най-важното – мярата.

Най-важният период от човешкия живот за този Дворец е периода след 30 години, когато първоначалната ци естествено започва да гасне, а мозъкът заедно с тялото формира нова опора. Всъщност Дворецът на Великия господар се превръща в най-важния следнебесен Дворец, който отговаря за създаването на центъра на мозъчните Дворци и интегрирането на останалите Дворци в единна система. Работата на Двореца или се размива в дребните неща, или Дворецът ги интегрира в единна функционална система.

Дейността на Двореца на Великия господар може да се раздели на 3 етапа. Първият етап е този на формирането на Двореца. При този етап Дворецът отговаря за формирането и развитието на мускулатурата и следователно за пропорционалността на човека. Става дума именно за формиране, а не за управление, т.е. за естествено вътрешно съгласуване в мускулната система.

След създаването на мускулната система (алхимичното тяло) Дворецът на Великия господар премнава към боравене с енергията ци и учавства в структурирането на импулсите, както и в организирането на взаимодействането или със съзнателното усилие (за което отговаря Двореца на мозъка, разположен под хипоталамуса), или с двореца на Небесния император (свързан с таламуса).

Но ако тези два Двореца не са проявени, Дворецът на Великия господар се оказва зависим от емоции, които периодично се «промъкват» към него посредством импулси. Тогава не се стига до третата възможност за функциониране, при която се започва хранене и регулиране на напълването на духа, свързано с вътрешната кристализация, когато тялото решава какво да остави след себе си. Този процес започва при жените след 42-годишна възраст, а при мъжете на 49. Точно в тази ситуация е важна връзката между Двореца на Великия господар и Двореца на Нефритения император, която осигурява контролирането на изживяванията от по-висок порядък. На това ниво Дворецът получава самостоятелност, а не зависимост, която го кара просто да реагира на функциите на съществуващите Дворци. Особено важна е връзката с Двореца на Сакралната пещера (разположен между центъра и тила, където е заключен пренаталния код на човешкото поведение) и Двореца на Подвижната перла (тилните зони на мозъчното полукълбо), които контролират постъплението на енергия в мозъка.

Ето защо Дворецът на Великия господар, който се намира в челните дялове е своеобразен проектор на мозъка ни, от развитието на който зависи дали ние ще служим на мозъка си (реагирайки) или ще го развиваме и управляваме. Освен това правилното развиване на този Дворец е важно за постигане на пропорции или пропорционалност и следователно за мускулната структура (основната маса на тялото) и контрола на телесния обем.

Впоследствие този Дворец играе важна роля за разбирането на пространственото ориентиране, т.е. за излизането от линейното възприемане. По този начин, по време на целия ни живот челната зона на мозъка осъществява в работата си целия сепктър от функции – от най-нисшите до най-висшите. Тези функции могат да бъдат възпрепятствани от нарушени вътрешни връзки на Двореца или връзки с други Дворци. По правило това се получава в резултат на неправилно развитие на мозъка, когато човек не задълбочава познанията си за себе си, а напротив – позволява им да останат повърхностни, живее на нивото на реакциите и така губи дори елементарните функции на наблюдение и внимание, които са основните условия за функционирането на мозъка.

Ако се стигне до отслабване на функциите на Двореца на Великия господар, това ще доведе и до нарушаване на геометрията не само в самия Дворец, но и в целия мозък. Така се стига до нарушение на челните пропорции или състоянието на шестстъпна пирамида. Какво е това състояние? В този Дворец има шест стаи, всяка от които има свои честотно-зависими характеристики. Стаите са разположени пирамидално и от основата към върха са насочени към областта на Двореца на Нефритения император. По-повърхностните стъпала са в по-голяма степен организирани спрямо едно-друго, отколкото дълбинните, които повече зависят от свръхчестотните характеристики, изхождащи от Двореца на Нефритения император.

Това означава, че този Дворец е в по-голяма степен насочен към развиването на мозъка и връзките и ориентирането в пространството, отколкото към участието в примитивни жизнени дейности на организма на нивото на едно или друго желание. Той е ориентиран към опита, а не толкова към базовите усещания. И от отделният човек зависи до каква степен този дял ще бъде включен в биологичните, биохимичните и енергийните процеси, които увеличават способностите на целия мозък. Това е свързано с разбирането на ритъма и извличането на физически величини от него.

Една от важните функции на Двореца е свързана с контрола на ненужното преразпределение на усилията, тъй като върху Двореца не въздействат усилията, изхождащи от тялото. Тоест той не е реакционен, но същевременно постоянно се намира в ритъма на биохимичните и енергийните задачи и запазва определено почти постоянно ниво на напрежение, което се променя единствено под въздействието на показателя на общата енергийна активност на тялото и интегрирането на нашата енергия с енергията на пространството.

Важно е да не се придава значение на този Дворец до 30 годишна възрнаст, защото в противен случай ще изпаднем в зависимост от информацията, която все още не може да се преобразува чрез него, тъй като преобладаваща е енергията ци (базовата енергия). Всъщност трябва единствено да поддържаме геометрията на Двореца и да разбираме важната му роля за бъдещето ни. Ако сте на повече от 30 години, то трябва да сте наясно как фунционира Двореца и челните зони. Първият показател тук ще бъде вашето психично състояние, способността ви да изпълнявате задачи и да следвате предварително зададена посока. Ако действията и мислите ви са хаотични, то това е първият показател на нарушеност, а и на разрушеност на Двореца на Великия господар. Макар че за разрушение може да се смята и увеличаването на вътрешното усилие в челната мозъчна кора, прие което липсва стабилна връзка с останалите части на мозъка.

Ако челният дял започне да живее собствен живот, загубата на този ресурс води до сериозно понижаване на мисловните способности на мозъка, до невъзможност за съсредоточаване и за съзнателно направляване на процесите. Това означава, че неправилното развитие на мозъка (дори отсъствието на развитие) и конкретно на този Дворец сериозно понижава интелектуалните способности и разбирането на себеразвитието у човека, което му пречи да се ориентира към по-висши изживявания.

Ако човек живее в неестествен за него ритъм, мозъкът не успява да се противопостави на въздействието на външната среда без нормалното фунциониране на този Дворец. Фронталният пласт на геометрията на Двореца започва да се руши и деформира и се преминава към вътрешно хаотично (рефлексивно) състояние, при което се нарушава духовната анатомия.

Ето защо работата на този Дворец трябва да се регулира, защото в противен случай той достига до състояние, което го откъсва от вътрешните връзки и така той сам генерира вътрешни импулси, изходящи от мозъчната кора, на които реагират другите дялове на мозъка. Това води до сериозен хаос в работата на съзнанието и нарушава вниманието на човека, довеждайки го до състояние на «тъпота», характеризирано от спорадични случайни впечатления, от които мозъкът започва да зависи. Така се стига и до нарушаване на движението на енергията по каналите, обращението й и съответно до неизправности в храненето на чувствата, в геометрията на чувствата.

Дворецът на Великия господар е нещо като управител на нашата машина на времето, който групира отрицателното с положителното. Той дава възможност да се усучат времето с пространството, което се явява и физическото разбиране на единицата на ритъма. Той ни позволява да контролираме положителния (прекалена развитост на съзнанието) или отрицателния (недоразвитост на съзнанието) излишък, като така се стига до намаляване на хоризонта на енергийното влияние. Разбира се, всичко това се случва само ако е изградена правилна геометричност на мозъка.

От правилното регулиране на работата на Двореца на Великия господар зависи и нашата способност да опознаем областта на божественото, теосферата. Без това изживяване, ние ставаме зависими от йерархията на информацията, чието качество се различава – от простия художествен формат до философското изследване. И то – в по-добрия случай.

Затова много учения подсъзнателно развиват този Дворец и започват да предлагат свои модели за развитие. Те създават стадийни йерархии и подобни на тази стълбица холархии на ръста и развитието, като при това дори посочват определени ограничения, като например американският психолог Лорънс Колбърг с неговата идея за нравственото развитие или американската фенимистка Карол Гилиган, която не просто се опитва да покаже механизма на взаимодействие между мъжете и жените, а всъщност показва метода.

При всички тях липсва основното – саморазвитието, основано на физиологията. Получава се нещо като „челна атака”, но без геометричната връзка. По този начин, разбира се, анализът не може да бъде пълен, тъй като тези хора говорят едно, а аудиторията им чува друго. Тук бих споменал затихващата в 20-ти век концепция за „култивирането” на музиката, предложена от немския композитор Ханс Вернер Хенце. Това е, така да се каже, характерен пример за работата на Двореца на Великия господар, при която от една страна имаме предмета, а от друга страна алгоритъма на неговото развитие. Тази работа е резултат от преходни връзки, а не от системно развитие, основано на модели. Или да вземем за пример швейцарския психолог Жан Пиаже и неговата идеална идея за социалното развитие на психиката. Може ли това да се вгради в ритъма на живот на съвременния човек? Да, но само ако се усили концентрацията му, т. е. ако се измени напрежението в мозъка му. Тук възниква проблема за енергийното обезпечаване на това напрежение, затова наблюдаваме интересни възможности в мисленето на линчостта при отсъствието на физиологични, а следователно и контролируеми, връзки.

Вса пак трябва да се отбележи, че и такива опити са правени, пример за което е трудът на немския философ Юрген Хабермас, проблемът, обаче, е в това, че той се опитва да работи на нивото на свръхсъзнателните изживявания, опирайки се на трансценденталността, където отново за него по-важно е изживяването, а не процеса на получаването му. Тук става дума за знания без умение за съпреживяване, които така или иначе ще доведат до теорията за конфликта, удачно описана от психоаналитика Ерик Хомбургер Ериксон. Но всеки конфликт е мини-шизофрения, тъй като се нарушава връзката с разумността. Може да се каже, че човекът, несподобен да оперира с челните си дялове, е в някаква степен шизофреник (в тази връзка интересни са трудовете на италианския психиатър Силвано Ариети.)

Всички тези личности на 20-ти век са изразявали в дейността си преходния етап на съществуване на челните дялове, когато ритъмът на същетвуването на човека все още го свързва с природата и някаква естественост. Всъщност, те са последните, демонстрирали анализ в условията на ритъм, при който оперирането на мозъка ни е протичало като естевнен процес (днес то вече е недостъпно за съзнанието). Дори не се налага да говорим за основата на геометричния строеж на съзнанието, която тръгва от времената на гностическата традиция на Плотин.

Така групирането на материала за сметка на челните дялове или Двореца на Великия господар би могло да доведе до преразвиване на енергията ци, затова то трябва да се съчетае със създаването на Двореца на цинобърното поле (в центъра на главата).

Всяка област на мозъка има свои собсвени свойства и тези свойства определят човешкия опит. Опитът може да бъде добит чрез жизнена активност и тогава говорим за био-опит. Той може да бъде свързан с наличието на „свръхразум” и в този случай говорим за опит на ноосферата. Но ако при нас не работи един или друг Дворец, ние при всички положения ще се намираме в зависимост от висши и нисши форми на опита.

Тук, именно, е и проблемът – единият вид опит по никакъв начин не може да се сговори с другия. Те могат единствено да узреят – един от друг. В противен случай преминаваме в условия на прости асоциации, зависими от външи обекти и влияния, на които реагира Двореца на Великия господар. Тук възниква една от най-страшните болести на човечеството – отлагането на действията, отсрочването за по-късно. Работата е там, че съзнанието не само не може да оперира с тази информация, но и просто не се справя с нея. Това води до загуба на принципа на последователност и като следствие от това – на принципа на съответствие на ритъма.

След това се губи ориентарцията и възможността за определяне на избор. Вариантите за избор се увеличават, но умението да избираме, както и ориентирането ни при избора, се губят или нарушават. Нарушава се и ориентирането в събитията и се получава зависимост от това, което буди реакции. Ако в този момент човек има достатъчно налична енергия, той попада в състояние на персеверация, когато съзнанието се опитва да се опре на някакви съзнателни връзки и дори налага (не само за себе си, но и за другите) своя собствена система от понятия или по-скоро «безпонятийност».

Мозъкът блокира и застива в геометрията на действията, което все пак води до някаква циркулация на енергията. Това, между другото, е водило хората до утопичната идея за съществуването на цел, заради която милиони се нанизват като шашлик на шиш.

С други думи твърдя, че човечеството засилва действията и най-опасното е, че засилва и един нов тип реакция – тази на отлагането. По този начин не се изработва ежедневно усилие, а просто се експлоатира мозъка. На човек му остава само да прави предположения и да реагира на другите, като избягва разрешаването на вътрешните проблеми на настоящето. В това състояние се изработва фигура на поведение, която циментира цялата нервна система на човека. Така човек кварва в себе си препарат, от който става зависим, след което за него не може да се направи нищо, трябва просто да се вкара в болница.

Всички тези състояния «висят» на Двореца на Великия господар при условие, че в него не се нарушава геометрията. Ако и този Дворец спре да функционира, човек изпада в абсолютна зависимост от Двореца на Свещената пещера (т. е. от зададените му по рождение характеристики), който го използва и го лишават от остатъка от човешката му воля. А човешката воля е вид воля, при която присъства съзнателно усилие, в противен случай тя е животинска воля.

Като цяло днес 35-40 годишните все още пазят способността си за развитие, макар че след 2-3 години тази възраст ще намалее наполовина. Това е свързано с параметрите на честотите, в които се раждат съвременните хора. Лекомислената поява на хората, липсата на изграждане на геометрически правилно развитие е утопически модел за която и да е държава.

Самият Дворец лишава човека от личностен опит, ако в него е нарушена геометрията, а с нея и връзките със съзнанието и дейността. Дори процесът на физическо узряване, при липса на ориентация, необходимите знания и методи, добива случаен характер. Това означава, че случайно получения разумен или божествен опит се губи и изчезва, тъй като няма условия за неговото усвояване.

Разбира се, нисшите изживявания в повечето случаи присъстват във висшите, но обратното не е вярно (с изключение на случайни явления). Науката за изживяванията на всички нива и от всякакъв порядък е свързана с управлението на този Дворец. А най-важната функция на Двореца на Великия господар е способността да се определя взаимодействието на висшето с нисшето. Много важно е именно взаимодействието на висшето с нисшето, а не отделното разбиране на висшето и нисшето.

Всеки център се превръща в такъв, ако в него се случва взаимодействане на нивото на усилието на събиране и отваряне, което води съответно до разбирането на висшето и нисшето. Нисшето тук се разглежда не като противопоставяне, а като допълнение. А в зависимост от свойствата, висши могат дат да бъдат и събирането и отварянето. Именно в това се заключава и понятието за висшата цялостност, а то е и особената характеристика на този Дворец.

Дворецът на Великия господар изявява принципите на организация от висш тип, не само на нашето съзнание, но и на всички процеси, протичащи в тялото ни. Той се формира у всеки образован човек и е един вид база данни. Без Двореца на цинобърното поле обаче, той се превръща в идеологически модел, тъй като може да структурира информацията и да налага върху съзнанието модел, който се формира въз основа на развитието и личностните качества на човека, а не на осмислянето им.

Всъщност всички модели, предлагани от една или друга велика личност, изхождат от възможността за структуриране, където опитът е заменен с афект. Става дума за стуктурирани информационни полета, които пораждат определени желания и, впоследствие на това, зависимости, където формата доминира над оста. И тук отново ни е необходим Дворецът на Висшата истинност, благодарение на който избягваме зависимостта от несъвършени, но силни системи, излизаме от състоянието на сигналност и преминаваме към осмисленост.

Ако обаче не функционира и Двореца на цинобърното поле, то човек не може да постигне описаното по-горе структуриране в необходимата дълбочина и обем (липсва център на усилие на съзнанието) и така се стига до определена агресивна форма на защитаване на собствените усещания. Неправилното развитие води до преразвиване на Малкото, което започва да доминира първоначално над конкретния човек, а сед това и над заобикалящите го.

Тук достатъчно е налагането на личното качество, идващо от зависимостта от енергийната структура, която дава енергията и прекомерно развития обем, който се превръща в идеологически модел на съществуване на тази енергия, а в този модел противоборството на нерегулируемите енергии води до хаос в поведението. В това състояние човешкия живот е не просто безсмислен, но и лишен от натрупването на човешки, т. е. осъзнат ресурс.

Ето защо ние сме изправени пред три задачи: първата е да захранваме челните дялове, т. е. да намерим видовете храни, които могат да поддържат геометрията на Двореца. Втората е да осъзнаем Двореца като самостоятелна и важна единица в организма ни. А третата – да разберем връзките с Двореца на Нефритения император (таламуса) и Двореца на цинобърното поле (центъра на мозъка).

Важен детайл тук е да разберем по какъв начин можем да захранваме челните дялове. Подходящи за тази цел продукти са само кристалните есенци или енергетици с определена честота на енергията. Тъй като този Дворец изпълнява много временни задачи, то захранването му е изключително важна задача, защото в противен случай той започва да се самозатваря, да ползва единствено собствения си ресурс, което води до отслабването му. Така една от програмите изчезва от мозъка и се нарушава структурираността му.

За човек, който се намира в такова състояние, не можем да кажем, че е способен да се движи съзнателно и да определя задачите си. Най-важното е да сме в стабилно състояние на съзнанието, което да осигурява нужното за Двореца на Великия господар. Челните дялове поддържат постоянна честота и зависят от енергията и структурата. Дори и да се разруши структурата на Двореца, той използва тази разрушена енергия и спира да взаимодейства с другите части на мозъка. Така човек просто затъпява.

За реалното развитие на нашия мозък е важно да има вътрешна синхронизация между мозъчните дялове. Важна е и синхронизацията на самите челни дялове. Центърът на мозъка ползва челните дялове за опора.

Върху дяла на този Дворец голямо натоварване оказва и синхронизирането на дясното и лявото полукълбо в случаите когато липсва мозъчния център. С други думи, той влия върху хоризонталната синхронизация чрез таламусните ядра. Освен това двойните органи, които вече зависят от хоризонталната синхронизация, определят реагирането на звуци (т.е. ушите зависят от Двореца на Великия господар). Във вертикалната синхронизация двойката са очите (за тях отговаря Двореца на цинобърното поле).

Тук засягаме един важен аспект от мозъчната дейност, при който мозъкът започва да се нуждае от духовна храна и по-малко зависи от енергията ци. Условието за синхронизация води зад себе си и идеологията на съществуването. Грубо казано, мозъкът започва да се нуждае от храна, явяваща се под формата на звуци, цветове, светлини и пр.

При липса на синхронизация, той зависи от базовата храна, от грубата храна и тогава се получава преминаване от съзнателно към несъзнателно състояние. Стига се до духовна недъгавост. Характерни прояви на нарушението на синхронизацията на челните дялове са апатията, депресията и дори плоското мислене. Нарушава се вродената формула на щастието, както заради потиснатост, така и заради неконтролируемо препълване на мозъка.

Затова Дворецът на Велигия господар е особено опасен при неправилна организация на работата на вътрешните Дворци, а това води до загуба на хармонизацията в мозъка като цяло. Той не само потиска волята на мозъка, в резултат на което човек бива обзет от различни идеи, а и му дава сили да ги развива. Постига се, така да се каже, обсесивност от висш порядък, която се различава от нисшата обсесивност (свързана с Двореца на Свещената пещера), оказваща влияние върху по-простите или структурно подобните съзнания.

За да разберем тези размисли, трябва първо да разбираме разликата между ширина, дължина и дълбочина. Тук стигаме до най-важното даоистко понятие за «пергела и ъгълника». Пергелът е показател на формата, а ъгълника – на дълбочината, т. е. на ъгъла на развитието на формата. Ако той е недостатъчен, в него дълбочина липсва. Това означава, че величината на размера трябва да съответства на ъгъла на завъртане. Ако човек развива даден Дворец от гледна точка на размера, то ъгъла на завъртане се губи. След което големия размер създава големи проблеми.

Така стигнахме до понетията на трите вида дълбочина на Двореца – дълбочината ци, дълбочината дзин и дълбочината шън. Всяка структура има още три вида дълбочина. Така Дворецът на Великия господар има девет вида дълбочина. Ако го пълним само с информация, то можем да смятаме това за дълбочина от първа величина. Това е дълбочината ци-ци, ци-дзин и ци-шън (трите първични енергии). Дълбочината ци-шън се превръща в онзи идеологически модел, който може да доминира над всички други, надарени с недълбоко съзнание. Ако приемем, че 70% от населението се намира на дълбочина на съзнанието (от гледна точка на работата на тои Дворец) на ниво ци-ци и ци-дзин, то става ясно как човек с дълбочина ци-шън може да ги манипулира, като същевременно манипулира и себе си.

Колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-малка е необходимостта от пространство. Обемът е свързан с ориентацията. Само един Дворец с балансирана дълбочина води до истинска ориентация.

Ориентацията на всеки Дворец е най-важното условие за свързването на духа с Двореца. Само правилно ориентирания Дворец може да храни духа. Всъщност, тук става дума за понятията хоризонтална и вертикална дълбочина. В първия случай протича обмен на ци, а във втория – захранване на шън. В този смисъл развитият разум се смята за по-висш от разбирането на живота като такъв.

Развитият разум е определено качество на съществуването в живота, което води до особено свойство на опита, до развитие на духа. Разумът обаче не е самодостатъчен и тук се крие опасността. Когато изпитаме напълване, наслаждение на разума, започваме да зависим от него и той става наш владетел. От вертикално изграждане на разума, преминаваме към хоризонталното му изграждане. Затова велико е онова изкуство, което не само развива знанието, но и го преценя.

Ето защо развитието на Двореца на Великия господар се определя от нашите интелектуални задачи, където знанията трябва да имат ориентация, т. е. приложение.

Повече подробности за Двореца на Великия господар можете да получите от книгата на Дзе Кун «Даоиското тяло».

 

Въпроси и отговори

Акцентите, които поставяте в тази статия навеждат на интересни мисли. Излиза, че дзин е допирателната ос между ци и шън. Първоначално тя се слива с ци и я разтяга във формата в хоризонталната плоскост. Така излиза, че сферата на формата е двуизмерна (в пространството на енергията)! След това дзин се скача с шън и я разтяга (в този случай и за сметка на енергията ци) във вертикалната плоскост, като по този начин разгръща фигурата над плоскостта и така задава ъгъла на развитие. Тогава обаче излиза, че ако процесът на структуриране на формата протича съзнателно за сметка на усилието на свързване (пускането на циркулацията) на реално видими и физически осезаеми центрове и възли, създадени в тялото, то процесът на структуриране на духа е условно съзнателен, дори самият процес на неговото натрупване и кристализация да е занемарен, но каква фигура ще се прояви все още не се знае. Заради неопределенността на геометрията на духа това движение се оказва съдбоопределящо и фатално (тъй като съзнанието не вижда осезаеми ориентири). А поради това, че структурата на геометрията на духа е скрита в пренаталното (в кода?), то излиза, че първо трябва да се опознае Двореца на Свещената пещера, който всъщност за разлика от централните Дворци, които се формират, вече съществува изначално. (Макар че вероятно, за да се проникне в него, все пак ще е необходимо съзнателно усилие Ниван гун, което трябва да се формира). Търсенето на кода така или иначе ще доведе до малки и неточни ъгли, които трябва после да се увеличават. Освен това геометрията на духа е твърдо ограничена от петте фигури (така или иначе се усеща «ръката свише»). Оттук се налагат два извода: 1. Първо трябва да разберем кода си. 2. Същноста на процеса на преобразуване е по-скоро в потапянето (спектронавтиката), отколкото в творенето – тъй като може да се избира само от петте фигури (или дори по-малко)...

Да, мислите в правилната посока. Но тук е важен още периодът, цикълът, когато започнем да се настройваме към този дворец. С други думи хитростта в работата с него е в настройката.

 

За да придобием образ, подскажете, моля, как се усеща структурирания Дворец – като осезаема и видима структура на тялото ли? И обхваща ли неговото усещане този обем на формата или това се случва в друго пространство?

Първоначално трябва да усетите челните си дялове. След това трябва да ги синхронизирате. Важно е обаче да разбирате какво представлява Ниван Гун. Без него може да се опрете на таламуса, но тогава свръхсъзнанието може да ви изключи от процеса.

 

Усещам тежест в челната област вляво. Доколкото разбирам, тук е Дворецът на Великия господар. Усещането е сякаш областта е подута, сякаш лявото око вижда по-лошо и така е около 1.5 седмици. На 16 май се ударих в областта на левия бъбрек. Усукването на тялото не отпуска нито областта на бъбрека, нито челото, в началото имах депресивни усещания, страх. След това те се смениха с безразличие, постоянно желание да ям и да спя, натрапчива идея да изям франзелата. Не успявам да направя дори и прост анализ или да науча нещо. Леност. Всичко изглежда като непосилен труд. По време на брачните покои усещането преминава в дясната част на челото. По време на багуа се премества в други зони, плаващо е. Но след няколко часа отново започва да тежи лявата част на челото. Когато се събуждам, усещам тежест. Ставам много трудно.

Да, получило се е смесване и пренапомпване на дяла на Великия господар. Важно е да се намали напрежението и налягането в главата. Прехвърлете цялото усилие върху работа с матката и корема.

 

Излиза, че центъра на формата (по-ниското цинобърно поле) само като извор храни горното Цинобърно поле и не участва непосредствено във формирането на структурата му, на Дворците. Свързването и построяването на Дворците се осъществява от Ниван Гун. Тогава възникват два въпроса:

1. Съвпадат ли центъровете на Ниван Гун и горното Цинобърно поле? И ако да, то трябва ли те да се разделят?

2. Как са разположени Ниван Гун и Дворецът на Свещената пещера един спрямо друг: обемите им припокриват ли се или Дворецът на Свещената пещера е разположен вдясно по хоризонталната плоскост, което в такъв случай нарушава симетрията в мозъка и деформира циркулацията (нали Ниван Гун трябва винаги да се намира централно симетрично)?

Задачата на долното киноварно поле е да обработва базовата ци и да събира дзин. Но не и да я преработва. Преработва я Дворецът на Цинобърното поле. Ниван гун е центъра на Двореца на Цинобърното поле. Те не трябва да се разделят, тъй като това се случва по естествен път при формирането на Ниван гун. Дворецът на Свещената пещера е разположен отзад, по-ниско от Двореца на Цинобърното поле.

 

Под понятието «тяло» се има предвид само физическото или се включват и ефирното, емоционалното, менталното и пр?

Има се предвид форма, където енергията може поне да се съхранява. Разделянето на телата е неправилно понятийно. Едното тяло е в другото. Те се отличават само по честотни показатели.

 

Тай Хуан Гун част от физическото тяло ли е или не само?

Той е част от тялото. А всяка част е физическа.

 

Кога трябва да се тревожим за храненето, което поддържа геометрията на двореца – след 30 или след 20 години?

От момента на раждането. А още по-добре – от утробата.

 

Какво представлява живота?

Такива въпроси не бива да се задават. Те са спекулативни и не водят до нищо. Човек трябва да си поставя житейски задачи. Каква е ползата от това да говорим за живота и да не можем да си поставяме задачи и съответно да ги осъществяваме. Животът за мен е едно, а за вас – съвсем различно. Аз се опирам на действието, а вие на какво?

 

Волята функция на съзнанието ли е?

Това, което хората разбират под воля, е условие за групиране на енергията ци. В зависимост от качеството на енергията, може да се определи дали това е условие на съзнанието или структура на тялото на човека.

 

Какво формира усилието? Има ли взаимовръзка между усилието и волята? Ако да, в какво се заключава тя?

Усилието формира или енергийната структура или съзнанието. Волята е базово усилие.

 

Във формирането на съзнателното усилие участва и Двореца на мозъка, ако участва и е разрушен, как ще се формира усилието?

Ако структурата на тялото не е построена, усилието не може да се развие.

 

За всяко действие е необходимо усилие, ако човек не може да развие усилието, ще може ли да продължи да живее? Способността за развитие, като основна задача на човека, не остава ли до края на живота?

Тя трябва да е постоянна. И на върха, човек преминава в друго качество. Ако на даден етап човек престане да се развива, значи започва да умира. Дори и да е на 20 години.

 

30 май 2011

Във вид за печат