Частите на тялото
Изначално човешкото тяло е единен механизъм, който се опира върху определен ритъм на дишане (заложен от вътрешната пропорциолнаност на човека и сформиращ специфична мяра на дишането) и определена мяра за движение (изходяща от външните пропорции, които регулират ръцете, краката, главата и корема – единен източник на храненето).
Тези две пропорции определят и циркулацията на енергията в организма, която се състои от условията за напрягане на сухожилията, образуващи понятието меридиан, и напрягането на мускулите като най-голямата част от тялото ни, която регулира движението на енергията из цялата телесна система (обикновено човек възприема единствено движението на кръвта). В това, така да се каже, «природно състояние» човек се намира до 3-4 годишна възраст.
След това ако не се поддържа ритъма на развитие, той се нарушава и тялото се разпада на отделни части. Преобладаващите емоции водят до увеличаване на някои вътрешни органи, които започват да доминират над останалите. Развитието на отделните мускулни групи усилва това изкривяване, свиване или отваряне на дадена част от тялото за сметка на другите. И така ние се разпадаме на части.
В такова състояние мозъкът се оказва неспособен да контролира не само тялото, но и самия себе си, в резултат на което той става зависим от най-развитите части на тялото, чрез които се изпомпва повече енергия. Така човек става зависим от дясната ръка, лявото бедро и т. н., т. е. от частта, която е задействана най-активно и най-много го напряга. Нарушава се общата пространствена картина и съществуването на човека, тъй като той вече не представлява една цялост. Нарушава се пропорционалността, а с нея и фигурата и обема на човека.
Загубата на обем лишава човека от възможността да усъвършенства енергийните процеси и той преминава към частично удовлетворяване там където все още е способен да рафинира или усъвършенства състоянието си. Достигайки усещания, които му харесват и го удовлетворяват, той, разбира се, става зависим от тях. Така, година след година, човекът влошава състоянието си, тъй като привиква със зависимостта към тези усещания, които нямат алтернатива и не могат да имат, тъй като е променена цялата конструкция на тялото и движението на енергията, което създава различни психични форми у съзнанието.
По този начин възниква една ситуация, в която формата се образува не от самия човек, а от цялостната му конструкция. В резлутат на това всички тези форми лесно се подменят и изменят. Това се случва до момента, в който източникът на енергия пресъхне (у жените към 28-мата година, при мъжете към 32-рата, т. е. тялото на мъжете расте малко по-дълго). След това източник на енергия може да бъде само наличното. А какво е налично?
Именно тук започва и най-интересното. Оттук нататък човек продължава да живее единствено за сметка на рафинирането на тази енергия, която е останала в него и започва да се изопачава както може, за да получи повече фина енергия. Целият му живот започва да се ориентира към по-високочестотно електричество, при което е важен не обемът на енергията, а качеството й. Така ако, грубо казано, до 32 години за мъжа е достатъчен обема на енергията, дадена му по природа, то след настъпването на тази възраст, важно става това да може да живее от енергията, която му е останала.
Тук възниква въпросът не «колко» и не «какво», а «за сметка на какво», кои части от тялото могат да «впръскват гориво» у човека? И тогава зависимостта от тези части на тялото се увеличава неколкократно. Едни и същи емоции, чувства, вкусове и движения, разработени по време на жизнената активност, започват да хранят тялото.
На пръв поглед човек се пита: Какво лошо има в това? Разбира се, нищо, освен следното= вместо да насочва тази енергия към преобразуването и храненето на духа (който в даоиското тяло се разглежда като структурна единица), човек я похабява за ежедневни функции. При това се стига до нарушаване на вътрешната синхронизация на движението на енергията вече на нивото на по-качествени форми, т. е. енергията дори не циркулира в тялото, а се плиска от една страна на друга.
При това скоростта на движението на енергията се увеличава и човешкото съзнание се оказва вече неспособно да борави нормално с нея. Енергията не влиза и не излиза от него по естествен начин, а се инжектира на импулси. Разбира се тук може да се говори за различните структури на човека и да се изявят дадени показатели и способности. Но независимо от това какви приемущества има един човек спрямо друг, на нивото на високочестотните вибрации всичко се изравнява и следователно тялото, съзнанието и енергията, които не познават мярата, ще бъдат дезориентирани, независимо от изходните данни.
Най-важното обаче е това, че въпросът за пропорциите, който позволява на човека да опознае вътрешната мяра, се явява условие за правилното придвижване в пространството. Ако тялото ни не е готово да се придвижва правилно в пространството, то губи ориентир и пречи на мозъка да се съсредоточава и така само го разрушава. А тъй като придвижването заема в човешкия живот значителна част от времето ни, то на енергийно ниво цялото това време ние прекарваме в разрушаване на мозъка.
В резултат на това човек оперира само части от мозъка, а не целия мозък, тъй като нарушаването на пропорционалността и разчленяването на тялото на части води до нарушаване на самата геометрия на мозъка.
Продължението прочетете в кинагата на Дзе Кун «Даоиското тяло»
Въпроси и отговори
Въпреки всички нарушения, човек е способен и след десеткигодини да ходи, мисли, да изпълнява поставените му задачи. Ако мозъкът не контролира тялото, то как се нарича това?
Мозъкът използва като опора някои части на тялото и взаимодейства с тях. Това не бива да се нарича контрол. Освен това мозъкът си живее и свой собствен живот.
В детството (в «природното състояние») не се осъществява зависимия от пропорционалността контрол на съзнанието върху циркулацията на енергията, тъй като няма съзнание, а нещо като «русло». Всичко се ръководи от ритъма. Тогава възниква въпросът: Какъв контрол на съзнанието върху циркулацията на енергията е необходим от страна на вече възрастния човек в случаите, когато той просто живее правилно или когато развива и усъвършенства геометрията си, задавайки мяра и опирайки се на пропорционанлостта?
Ако у детето по природа има пропорционалност, тя се контролира от свръхсъзнателни центрове. У детето няма съзнание и то не може да съзнава, но има свърхсъзнание, което го контролира. За възрастния първият важен въпрос е умее ли той да размишлява. Тъй като единствено размишлявайки, той може да поставя пред себе си, и съответно пред някой друг, въпроси. Какво може да се направи с онези, които не могат да мислят? Тук дори не става дума за анализиране. Основата тук са определени физиологични способности, които трябва да се развиват. Става дума за вид усилие, центриране на съзнанието. Затова себеразвитието трябва да започне с геометрията на мозъка. Защото едно е човек да живее в неуправляемо пропорционално тяло, а друго – да се научи да живее в неуправляемо пропорционално. Разбира се, човек се чувства по-удобно в танк на пътя, отколкото в жигули, но не това трябва да ни води към развитие.
Как ще се свърже тук «вътрешния» ритъм, който задава пропорционалността (и той ли е?) с природния или те трябва да се обединят? Как да стигнем до природния ритъм?
Пропорционалността кара човека да се движи, да диша и да реагира правилно. Затова ни е необходима. Тя е крачка към познанието на вътрешния ритъм, на вътрешната идентификация.
В процеса на практикуване се забелязва едно изменяне на ритъма на дишане. Дишането се забавя, «изглажда се», вдишването сякаш се обединява с издишването, дишането се «затваря», изчезва». Човек има чувството, че тялото диша с обема. Каква е ролята на дихателната система спрямо напредъка в практиката?
Така и трябва да бъде. Обичайното дишане трябва да бъде заместено от енергодишането.
По правило непропорционалният човек не чувства и не разбира своята непропорционалност. И ако външната непропорционалност все още може да се измери, ако човек се вгледа внимателно в себе си, то как може да се определи изкривяването на вътрешните пропорции? И как можем да го коригираме?
Това е един от проблемите, с които се сблъсква съвременният човек. Защото той не само не чувства, но има и собсвено мнение по този въпрос. Тук всичко зависи, разбира се, от реалните способности за мислене и разбиране на същността. Например вижте едно филмче, на което няколко души сякаш разбират какво е това пропорционалност и как да се работи с нея. Тоест ако при тези, които се занимават десетилетия наред, има разминавания, какво можем да очакваме от онези, които изобщо не усещат. Всичко това трябва да залегне в системата на правилното образование.
Говорите за «мяра на дишането, ... мяра на движението». Мярата е размер. В какво се измерва или какво задава мярата на дишането и движението?
Да, това е много важно понятие. То първоначално изисква малко привикване. Всъщност е трудно да се измерва. Става дума за дължината на движението, силата на контрола на движенията и напълването на движението. Тоест, за да се измери мярата, е необходимо, най-малкото, да умеем да се съсредоточаваме. Да имаме ос по време на движението, а движението трябва да бъде изпълнено със сила.
Преминава ли пропорцията в кристалното тяло и до каква степен? Как се задава дишането и движението в кристалното тяло?
Да, това е връх. Линиите преминават в пропорции. Пропорциите в геометрия. Геометрията във фигура. Фигурата в кристал. А за кристала нека поговорим на върха на Кунлун.
Последните три месеца по време на занятията когато затворя очи, почти във всички положения, усещам силна асиметрия в тялото си, чувствам различно лявата и дясната си страна. С много усилия успявам да изградя центраната линия, но да постигна баланс мога само ако отворя очи. Какво да правя?
Ами трябва в един момент да почувстваме реалността, иначе как да излезем от нея?
Какво е тялото на човека – плът или дух? И кой според вас е създал тялото на човека?
Човекът е създаден от кристал, следователно той е кристал. А енергията, която кристалът генерира, хората са нарекли дух.
Относно задачата да се спусне съзнанието в корема, достатъчни ли са правилната циркулация и напълненост, че да може цинобъра да улови и спусне съзнанието?
Не, не е достатъчно. Но това е основното усилие. Съставките трябва да могат да се изведат до цинобърното поле.
20 юни 2011
RSS: