Като ви приканвам да задавате въпроси по темата, която се нарича "Юмрук на Великия предел" (тайдзи-цюан), мисля предимно за популярната култура, която е обхванала съзнанието на милиони хора по целия свят. Няма по-голяма система на развитие, свързана с движение, от тайдзи-цюан. Тя обединява хора с различни интереси, обединява различни аспекти – от търсенето на път за постигане на трайно здраве, до бойни изкуства. И да не зачитаме това масово явление, значи да игнорираме историята на човешкото развитие.
Малко са хората на земята, които никога не са се сблъсквали д с културата на тайдзи-цюан в една или друга форма. За това свидетелства даже знака на тайдзи, който е не по-малко популярен, отколкото, да речем, известният портрет на Че Гевара. Въпреки това, дори и сред почитателите на изкуството на тайдзи-цюан, има много противоречия – исторически, философски, приложни и алхимични.Занимавайки се с тайдзи-цюан повече от тридесет години, потопен в различни тълкувания и учения на една дузина майстори, разбрах, че по-идеална система за развитие на пропорциите не може да се намери. Само след като разбрах това, аз започнах да изучавам това изкуство на нивото на безвремието.
Ясно е, че много неща зависят от определянето на това, което човек влага в заниманията с тайдзи. Но трябва да обърне внимание на факта, че до това определение са достигнали доста малък брой практикуващи. Има определен маршрут, който води до ступор – до това, че енергията се разкрива, но няма силата на съзнание, което да бъде в състояние да контролира обръщението й, а в резултат на това, да се превърне в реално контролираща сила.
Разбира се, нито аз, нито някой друг може да бъде крайната истина по този въпрос. И за мен обсъждането на този въпрос е, на първо място, възможност да обмислим още веднъж това изкуство през призмата на определенията и разбиранията на тези, които се занимават или се опитват да започнат да се занимават с тайдзи-чуан. И тук има риск да се попадне под влиянието на реално неадекватна тайдзи традиция.Тези, които се потапят в тази тема, е важно да разберат, че тайдзи-чуан е изкуството да се познаят пропорциите. И ако през призмата на занятията това не се разбира и не се вижда, значи че погледът към този въпрос, е доста стеснен. Под каквото и майстори да се прикривате, демонстрирайте разбиране за това, което правите.
Ако се занимавате с тайдзи-чуан от позицията на бойно изкуство, то покажете как хвърляте другия на 10 метра. Ако правите това от гледна точка на здравето, то покажете целостта на тялото си. Ако е от позицията на естетиката, то покажете това, в което тя се проявява. Ако е от позицията на спорта, то това оставам без коментар. Ако е от позицията на алхимия, то покажете пропорциите. А да се говори, че сте произлезли от огнището на семейство Чен или продължавате великата линия на Джан Сенфен, или поне на Ян Лучан, съвсем не е достатъчно.