Учението за оста е физиологично, енергийно и психологично учение за хармонията и естествеността.
Учението за оста е физиологично, енергийно и психологично учение за хармонията и естествеността. Можем да говорим колкото си искаме за правила и техники, да изразяваме своите мисли и разсъждения, но ако в нашето съзнание няма опора, постоянство и сила, тогава всички тези разговори не са нашата истина и тя не е снабдена със сила.
Докато не балансираме всички процеси вътре в нас, докато не доведем съзнанието до хармонично състояние, не можем да носим отговорност за това, което правим и за начина, по който мислим. Най-важното е, че във всички тези случаи ние няма да принадлежим на себе си и няма да можем да разберем същностното качество на нашето съзнание, тъй като то няма да има опора. В ситуация, в която животът ни е изпълнен с динамика и движение, живеенето в небалансирано тяло означава да стоим настрани от задачите на самия живот. Не можем да бъдем доволни, ако сме нереализирани спрямо задачите на личната идентификация.
Оста е физическо, а не въображаемо понятие. Когато оста е изградена, енергиите в нас са регулирани и те се намират в състояние на взаимен контрол, тогава можем да се опрем на своите възможности и да ги разберем. Като ги осъзнаваме, можем да ги култивираме. За да се развиваме, трябва да сме в състояние да увеличаваме своята сила, а това не може да се направи без оста. Без оста ние лишаваме себе си от истински ориентир, измисляйки си междинни модели и схеми, които така или иначе ще бъдат временни.
Дори и да имаме вроден стабилен енергиен модел, трябва да сме в състояние да го развиваме и усъвършенстваме, а не да го експлоатираме.
Оста е физическо, а не въображаемо понятие. Т.е. ние трябва да я почувстваме и изграждаме именно в тялото. Възникнаха ми няколко въпроса. Първо: откъде да я взема, къде ѝ е началото, къде ѝ е краят и къде трябва да бъде съсредоточена – или по-просто казано, откъде да взема тази опора, която да ми позволи да построя въпросната опора? Втори въпрос: в човек съществува само една ос или може да са две, или дори три? И трети въпрос: оста свързана ли е по някакъв по особен начин с гръбнака и неговите вродени дефекти могат ли да бъдат проблемни за нейното построяване?
Когато се говори за оста, всъщност, става въпрос за вътрешна симетрия. И това е реално физическо съответствие. Но освен физическо, то също така е енергийно и ментално. Много хора говорят за хармония, естественост и баланс. Но в действителност това е определено условие на физическа, енергийна и ментална синхронизация.
Тъй като обикновеният човек не чувства, а значи не разбира какво представлява оста, то в най-добрият случай просто си измисля нещо, което да му е угодно. В случая не е достатъчно само да се каже, че това е нещо, което трябва да се постигне. Оста е реално образование с реални знания. И докато не се създадат необходимите условия, уви, няма как да се разбере. Ако искате ми вярвайте, ако искате не. Нито първото, обаче, нито второто няма да ви създаде усещането за ос, но първото поне ще зададе необходимото условие за действие.
Съществува ли ос във Вселената?
Разбира се, че съществува, иначе как би се развивала? Това е условие за взаимодействието между силите, събиращи и развиващи енергията.
От кое да започна при построяването на оста? Нямам сила и постоянство.
Разбирам вашия въпрос. Аз самият двайсет години се борих за вярата в оста и пропорцията и накрая победих себе си. Но действах без метод и правилен ориентир. А за тази цел се изискват истински знания и реални хора, които са успели да изградят това нещо в себе си. Търсете ги, иначе всичко е безполезно. Докато не изградите в себе си оста, всичко това ще са празни приказки и самозалъгване. Повярвайте ми, дори само един ден живот с ос – струва толкова, колкото цял един живот без нея, и идеалната техника за нейното построяване се явява багуа.
Може ли понятието „формиране на ос“ да се сравни с понятието „изчистване на звеното за връзката с духа“ (К. Кастанеда)?
Не, не бива да се говори така, иначе може да се заиграем на лъже-ос, смятайки че правим нещо с духа. Оста представлява покой, съсредоточение и сила. Тоест нещо, което можем да развиваме. Разбира се, тя преди всичко представлява определена връзка. И тази връзка, всъщност, ни прочиства, но нали разбирате, че първо трябва все пак да се построи!
Ако при изпълняването на практики, насочени към работа с хоризонталната ос, при жените възникват тревожни състояния, свързани с възприемането на животинското начало в нас, за какво говори това? Дали за това, че хоризонталната ос е неконтролируема и непроработена? Ако това наистина е така, тогава може ли в такъв случай да се каже, че непроработената хоризонтала е способна да оказва неусетно влияние върху поведението и действията във вертикалните положения? Или обратното, че хоризонталната ос е преразвита? Какво да правим в този случай? Трябва ли внимателно да продължим да работим върху усилието на събиране в хоризонталните положения или е по-добре изобщо да оставим хоризонталната практика и да насочим усилията си към работа с вертикалната ос и пропорциите? Ще се осъществи ли подреждането на хоризонталната ос по естествен път?
Всичко, което описвате не е свързано с оста, а с плоскостта. Това са различни неща. В хоризонталната плоскост се осъществява по-усилено напълване на матката, което при отсъствието на ос със сигурност може да се прояви в качеството на по-груби вибрации. Важното е да умеете да комбинирате работата с плоскостите.
Анекдот към въпроса за оста (внимание, мръсен е). …Отива Петка при Чапай и го пита: „Василий Иванович, какво означава нюанс според Вас?“ – Той помислил малко и отговорил: „Това е просто… свали си панталоните и застани в кучешка поза… сега веднага ще ти обясня…“ – Наивният Петка свалил панталоните си и застанал на колене… Чапай му го вкарал… Петка извикал от изумление, а Василий Иванович започнал да му обяснява: „Виж сега, Петка… И на теб членът ти е в гъза и на мен членът ми е в гъза, но има НЮАНС!“ Коментарът: нямащият ос рискува да получи обяснение за нюансите във вид на чужда ос… За всяка кукла винаги ще се намери кукловод.
Не сте ли женен? Всичко сам, със собствените си ръце? Не бива така, все пак е по-добре да използвате кукла, защото в крайна сметка поне ще придобиете опит. А имайки опит, вече може да се разпореждате – да строите ос с помощта на нещо или посредством него.
„Оста е физическо, а не въображаемо понятие. Когато е построена, енергиите вътре в нас са урегулирани и се намират под взаимен контрол, и тогава всъщност можем да се опрем на собствените си възможности и да ги разбираме.“ Значи ли това, че оста е някакво вътрешно пространство, независимо от преходните външни условия, което в източните традиции се обозначава като състояние на вътрешно безмълвие?
Да, точно така. Оста е необходимото условие за съществуването на построената в тялото енергия с по-фини честотни показатели, регулиращи състоянието на цялото тяло. И не би трябвало да го наричаме вътрешно безмълвие, тъй като това е едно много ясно и много отчетливо осезаемо състояние, което няма да ви излъже. Само тези, които искат да се превъзнасят, вместо реално да работят върху себе, могат да се крият зад разни тезиси. Реалната практика не приема тезиси, тя приема възможности.
Какви са условията за развитието на оста? Над какво трябва да се работи за нейното създаване? Какви са стъпките/стадиите във формирането и развиването на оста?
Първата крачка вече сте я направили: поставили сте си въпроса за търсенето на първите стъпки. Трябва да вземете за основа практиката, която наистина е насочена към създаването на ос. Препоръчвам ви багуа-джан. В никакъв случай не бързайте и не преминавайте към физическо усилие. Важното е да разбирате системата от техники и с тяхна помощ да построявате връзката „перинеум – теме“, а след това „Единен център – Ниван-Гун“.
Ъглите на въртене са вече зададени на ниво пренатална енергия. Въпрос: трябва само да ги изчислим и синхронизираме на всички нива или структурата трябва бъде построена наново на ниво постнатална енергия с изменени ъгли на въртене?
Оста има девет прехода и седем ритъма. Всяко завъртане на оста има свой ъгъл. Но нали разбирате, че не можем да разглеждаме това в задачите на темата „Построяване на оста“. От друга страна, ако сте започнали да разбирате идеята за оста, тогава я усилвайте. И след това вече ще ви бъде по-лесно да почувствате ъглите. Построяването на вертикалната ос, всъщност, е едва базово условие!
Кое е за предпочитане да използваме за създаването на ос: статични или динамични практики?
Приятелю, за създаването на оста е важно да се използва мозъкът. Оста трябва да се формира както в статично, така и в динамично положение. А освен всичко останало, е важен и ритъмът. Невъзможно е да се сдобиете с ос, работейки един-два пъти в седмицата. Ако наистина си поставите за цел да се сдобиете с такава, тогава задължително трябва да удържате ритъма – не по-малко от три пъти на седмица! Препоръчвам вторник, четвъртък и събота.
В какво се изразяват особеностите при формирането на оста в практиката тайдзи-цюан?
Това е свръхсложен въпрос. Много дълбока и особена тема. Всъщност е свързано с това, че в тайдзи-цюан оста е важна не толкова за хармонизация, колкото за провеждане на сила (фа-дзин). И тук важното е да се разбират осите на тялото, ръцете и краката едновременно. Но за да може да се разбере всичко това, е необходимо да се разбере пропорцията. В действителност, това е нещото, което отличава истинският майстор от всички останали практикуващи тайдзи-цюан.
В какво се изразяват особеностите при формирането на оста в практиката багуа-джан?
В това, че багуа-джан е произлязло от даоистки ритуал, в който оста се явявала като условие за съединяване с Голямата Мечка. Първоначално багуа се е наричало „Стъпките на Юй“, но в последствие тази техника в различните школи започнала да се нарича по различен начин, например, „Ритуалът на Въртящите се куполи“. Това е една хиперсистема, която създава реална възможност за човек да левитира, да лети и да прави куп други полезни действия.
Оста променя честотите в тялото, така че е многофункционална задача. В действителност, дори и в сферата на бойно изкуство, багуа-джан се явява като ненадмината техника. Между другото, въпросният Уешиба, човекът измислил айкидото, го построява именно използвайки парчета от системата багуа-джан.
Доколкото разбирам, когато говорим за оста, всъщност, имаме предвид вече съществуваща енергийна структура, която е формирана от девет взаимосвързани съда. Тоест това необходимо ли е условие за формирането на ос? Същият въпрос и по отношение на това дали трябва да са развити коремът и мозъкът като предварителни условия? Задължително ли трябва да отчитаме тези елементи и да ги обединяваме, когато формираме оста?
Оста – това е синхронизацията на съзнанието, тялото и енергията. Един изключително сериозен и преди всичко ментален процес, изискващ тоталното подчиняване на тялото. Когато има ос, тялото се движи с по-малко физическо усилие и развивайки я, ние все повече и повече се освобождаваме от физическото (мускулно) усилие. С други думи, започваме да движим своето тяло си чрез съзнание си.
Може ли да се каже, че практиката „Силата на Ягуара“ ни позволява да съберем хоризонталната плоскост и да я разтеглим във вертикалната ос? Рационално ли е след дадената практика да се изпълнява кръгът на багуа – за засилване и укрепване на вертикалното въртене на енергията? Или е по-добре да се изпълняват практики, насочени към събирането на центъра? Може ли практиките за развитие на оста – съновидение и багуа, да бъдат съчетавани, с цел регулиране на взаимовръзката и съразмерността на хоризонталната и вертикалната ос?
Вижте сега: вие ми задавате въпрос за оста. В същото време, обаче, посочвате набор от различни практики. Но, отговаряйки ви, аз трябва да отчета и възприятието на онези, които не разбират за какво иде реч в този случай. Запомнете, оста – това е яснота в съзнанието. Затова, или трябва да опишете какво всъщност разбирате под практиката на Ягуара, свързана с латиноамериканската традиция, пред която стои задачата по изработването на определен вид напрежение, или не трябва да смесвате всичко в един кюп, иначе ще се получи такъв буламач, в който ще Ви е трудно да различите отделните съставки и ще ви се наложи да си измисляте излишни обяснения. Оста си е ос, и тук всичко е просто и ясно. Като за начало трябва да се запознаете с вертикалната! Понеже живеем в прогресивно пространство, в което вертикалната ос доминира.
Бихте ли разказали за взаимовръзката между вертикалната и хоризонталната ос?
Вертикалната ос формира усилията на лявата и дясната част на тялото, които определят вертикално насочената спирала. Хоризонталната ос се формира или в легнало положение, което е важно например за жените (за укрепване на матката), или за сметка на пояса. Взаимовръзката между вертикалната и хоризонталната ос е важна. Хоризонталната ос позволява да се събира енергията, вертикалната – я развива. Но, в действителност, и двете оси се различават по усилията в тях.
Какви задачи решава хоризонталната ос? Доколко важно е нейното укрепване и за какъв тип хора важи?
Най-важната ѝ задача е връзката с опората и контролът върху възвратността на енергията. Тя е нужна за всички – това е опората на практиките.
Развивайки хоризонталната ос, възможно ли е да засилим работата на вертикалната? Възможно ли е също така една ос да се трансформира в друга?
Разберете, оста представлява реално физическо съоръжение със собствени честотни характеристики. Въпросът не бива да се поставя по този начин. Е, добре, нека ви кажа какво е възможно. Като ви кажа, та какво? Трябва да се улови усилието на оста – както на хоризонталната, така и на вертикалната. Усилието, всъщност, представлява онази даденост, която характеризира оста, в противен случай само ще си мечтаем: „Ос – не ос… помага и какво от това… хоризонтална или вертикална…“.
Веднъж само реално да почувствате вертикалната ос (която, между другото, не може да съществува без хоризонталната) и веднага ще ви отпаднат всички въпроси! Вертикалната ос може да съществува без хоризонталната – само при положение, че не се практикуват движения, или пък са ограничени до минимум.
Възможно ли е да се развиваме само за сметка на вертикалната ос, без да развиваме хоризонталната?
Да, ако ограничавате движението си до 10% по отношение на статичното състояние.
Може ли да се говори за път чрез целенасочено усилено развитие на хоризонталната ос? Докъде може да се стигне, развивайки се по този начин, и какви резултати могат да се постигнат? Отчасти ме интересува развитието на оста на съновидението. Какво в този случай е по-особеното при мъжете и жените?
Съществуват примери, при които адептите са се опирали единствено на хоризонталната си ос и целият им живот се е свеждал до такъв в съновидение или медитация. И това е факт. Ако сте готови да се откажете от социалния си живот и да живеете в пещера, то такъв път е възможен. Но това означава да се откажете от човешкото си съществуване и да намерите опора в генерирането на енергии, които се управляват от пренаталните отдели на мозъка. Това е сложен път и не го препоръчвам.
Що се отнася до особеностите при мъжете и жените, то тук трябва да се разгледат характеристиките и на едните, и на другите. Но разберете, Макрокосмосът си има своя ориентация и не ни разделя на мъжко и женско, а на събиране и развитие. За Макрокосмосът това не са противоположности, а взаимосъответствие.
Така и тук, практикуващият трябва да се ориентира към Макрокосмоса, а не към това, дали е мъж или жена. Мъж или жена са показатели за подготовка и идентификация. Когато застанем на Пътя, всъщност, ние сме равни и сме подчинени на този Път. Проблемът между мъжа и жената е един: условията за развитие на енергията ци. Но вече на ниво енергията дзин – всичко се нивелира.
Имам въпрос с малко разсъждение. Кажете, достъпно ли е за съвременните ученици и студенти да се усъвършенстват в развитието на оста? Особено студентите, които прекарват дълги часове с превити гърбове, работейки усърдно над своите записки и готвейки писмените си работи. Как въобще е възможно да се учиш, седейки като някаква баница с безформено тяло и изкривен гръб? Нали ученето преди всичко представлява проверка, а при студентите тяхното собствено същество не се взима под внимание в процеса на ученето.
През изминалия век студентите са стояли зад високи писалищни маси, записвайки своите лекциите. Още по времето на моето детство, учениците от малките класове седяха зад чинове. Сега в училищата няма чинове, нито пък ги има старите писалищни маси в университетите. Когато преподавах, най-малкото, което успявах да направя, бе да покажа на студентите правилното положение, в което трябва да седят по време на занятията, но ме обвиниха в безнравственост и ми забраниха да говоря подобни неща в часовете. Всички с умен вид говорят за прогрес в образованието и за неговата оптимизация. Не е ли пародия всичко това? И отново ще се върна към въпроса си: по какъв начин, в рамките на съществуващата концепция за образованието, учащите и студентите могат да бъдат научавани на основите в развитието на оста?
При мен често идват родители и ме молят да помогна на децата им или просто да се заема с тяхното развитие. Но аз им отговарям с „не“. Защо, мислите? Ами, защото самите родители са тези, които са изродили децата си, а сега молят някой да направи нещо с тях. Ако искате да помогнете на своите, повтарям, СВОИТЕ деца – започнете със себе си! Какъв е смисълът от това аз или някой друг да се занимава с тях два, три или дори пет пъти на седмица по два часа? Като после ще се върнат в къщи в уродливото пространство, където мама и татко съществуват извън законите на развитието! И чак когато достатъчно голям брой хора започнат да го правят по начина, по който Вие разсъждавате, тогава вече ще е възможно да се започне с подготовката на почвата.
В наше време вече никой на нищо не се учи. При сегашното фалшиво и изкривено образование – съзнанието, тялото и енергията на децата просто деградират. Единствено в семействата, в които по някакъв начин са се съхранили определени разбирания и традиции (което на практика характеризира условията за живот, т.е. ритъма), все още има запазена някаква опора върху устоите. Лъжи, кражби, измами – как може психиката на детето да се развива във всичко това? Вижте какво става с ЕГЭ (Единен държавен изпит). Или по-точно реакцията на него.
Днес хората вече не се учат, а се нагаждат. Дори онзи, който е успял да назубри всичко или да го научи – също се нагажда. Вие, например, не виждате, но аз виждам, че в главата на хората вече не се образуват гънки. И утре вече няма да е възможно нищо да се направи с тези подрастващи. Но пък ще бъдат внедрени в системата на разрушението, тъй като са били обучени да се саморазрушават.
Какво искам да кажа с това? Човек не може да не насочва усилието си към нещо. Защото той е този, който притежава човешко усилие. А то или е позитивно, за което е нужна ос, или е разрушително. И, следователно, ако занимаващият се не го насочат към пропорцията и хармонията (а нейният физически еквивалент е оста), тогава той не само няма да е в състояние да създава, но най-важното – няма да може качествено да преживява своя живот, т.е. да удовлетворява себе си чрез наименованието Човек.
Възможно ли е да се създаде ос само за сметка на физическото и ментално удържане на мястото на нейното предполагаемо местонахождение? Или за да се създаде е необходима управляема и по-високочестотна енергия? Ако да, то какъв именно вид енергия формира оста? Наличието на създадена ос – необратим факт ли е, или тя може да се разруши при понижаване качеството на енергията в човека?
Съществува преходен период, когато временно повишаваме честотите си и получаваме опит от наличието на ос. Това е обратим процес. Само след като се създаде Единен център и центърът Ниван-Гун, този процес става необратим. Освен всичко останало, това е едно особено състояние на преживяване. Трябва да си не просто идиот, а направо урод, за да изгубиш такава даденост, ако наистина си я постигнал, разбира се. Обикновено след като построят оста си, много адепти се оттеглят в планината, в отшелничество, защото няма нищо по-ценно от това да се сдобиеш с нея. Оста се характеризира със силно преживяване. Представете си, че се намирате в едно постоянно оргазмично, но контролируемо състояние!
„Оста е физическо, а не въображаемо понятие“. Т.е. тя представлява изцяло осезаем отрязък (две точки, съединени чрез линия), при който точките се явяват като опора… За да може оста да се опира на съзнанието, то трябва ли да има плътност? Сред облака от информация и „целуфанчета“ от впечатления, грешно възприети като съзнание, плътност не беше открита.:))) А къде живее втората точка? Може ли да започнем с нея? Въпрос: Как правилно да построим оста? За да може да се начертае даден отрязък, е необходима начална точка, която обаче не може да поставим в „облака“. За да може „облакът“ да придобие качеството на опора, е нужна ос, а как да я построим, ако нямаме опора? Благодаря за вниманието.
Разбирате ли, оста не е просто някаква права, а въртяща се права, която активира, възбужда центъра на мозъка и центъра на корема. И най-сложното в случая е те да бъдат съединени. Не бива да се изхожда от точка – в това и се изразява сложността. Трябва да се ръководим от въртенето и затова багуа-джан се явява като идеалната система за опознаване на оста. Трябва да месим себе си като тесто, и тогава ще получим правилно завита палачинка.
Как са взаимосвързани: оста, матката и цинобъровите полета? Съществува ли някаква единна ос, която да обединява всичко? На коя ос, преди всичко, трябва да се обръща внимание?
Матката е важна за оста от позицията на маточния център. По-нататък вече въпросът опира до възрастта на жената. Трябва да се обръща внимание на вертикалната ос, но тя в действителност не се формира изведнъж. Хоризонталната ос е важна за събирането на енергията в матката и за формирането на въпросния маточен център.
Как да се помогне на малко дете (3 годишно) да съхрани, построи оста си?
Самата майка първо трябва да развие в себе си ос. Как би могла иначе да помогне на детето си, ако нищичко не разбира по въпроса? Не знам просто. Стотиците мои беседи с майки не доведоха до нищо.
Как правилно да развиваме, усъвършенстваме и удържаме оста?
Първоначално трябва да си изясните кои са проблемите, които пречат за създаването на тази ос, а те най-често биват ментални, след което енергийни и не на последно място, разбира се, физически. Жените най-често виждат основния проблем във физическите проблеми, но това не е вярно.
При жените какво означава да се построи оста – да се научат да подхранват мозъка си чрез матката ли? А мозъкът, от своя страна, трябва ли да подхранва матката?
Това е следствие. Тъй като матката при жените е активна до 49 години, а по-нататък жената трябва да премине към мъжкия принцип на развитие. Разбира се, възвратността е задължителна. Но първоначално това не е необходимо.
С развитието на кои области на мозъка се съотнася развитието на оста, пропорцията и напълването(О.П.Н.)? И каква е зависимостта (кое без кое е невъзможно да бъде развито), последователността в този случай? Има ли разлика във възможностите за развитие на О., П. и Н. при мъжете и жените? Ако имаме ясното усещане и разбиране за изкривяванията във физическото ни тяло, то това може ли да се явява като препятствие в развитието на оста?
С центъра Ниван-Гун. Физическото тяло не се явява като препятствие. Препятствие се явява изкривеното съзнание.
Построяването и развитието на оста – техниката багуа-джан ли се има предвид? Или въпросът не е само в техниката? Да допуснем, че чувствам, виждам, разбирам и едновременно с това осъзнавам, че се е осъществила личностна идентификация, може би даже болезнено… По-нататък следва сънастройка с оста, нейното построяване, развитие… Незнайно защо ми възникна мисълта за защита на самата тази ос… А възможно ли е да се случи така, че оста да е изначална? Да речем, че вече е била вградена в тялото, но пък за сметка на дисбаланса е трудно да бъде видяна? И каква роля играе в това половият признак и играе ли някаква роля въобще, тъй като независимо от всичко мъжете и жените са различни в своето поведение и себеусещания?
Вашият въпрос е някак тъжен. Всичко е наред. Не бива да си въобразявате и визуализирате. Формирайте усилие, а не наблюдавайте картинки.
Прочитайки описанието, в мен не просто възникват въпроси, ами цялата статия за мен седи под голям въпрос: какво практическо приложение би могло да има 80% от това, което е написано (например: „Отсъствието на свързаност… движенията трябва да бъдат увързани, за чиято цел е необходимо съзнанието да бъде доведено до корема“). Какво имате предвид под съзнание?
Под съзнание, всъщност, имам предвид конкретен център, който управлява нашите мисли. А вече това, което вие разбирате под съзнание – е под въпрос. За целта трябва да синхронизирате мозъка си. И тук само с работа над едната ос няма как да се ограничите. Трябва да работите над съсредоточението.
Какво означава „да го доведем до корема си“? Това как ще помогне да се увърже движението? За мен такова едно описание е като средство да потопиш себе си в илюзия. Макар и даденото описание да позволява действително да се разруши илюзията по повод плоското възприятие на практиката.
Докато не разберете силата на своето съзнание, няма как да разберете неговите честотни и физически характеристики, а следователно, за вас всичко непонятно ще се превръща в илюзия. Впрочем, милиони хора живеят в такива характеристики, и това не е никак странно. Илюзията не може да се разруши абстрактно. И тук не трябва да се защитава личната позиция. Трябва да се формира сила в главата, и яснотата сама ще дойде.
Усещането за ритъма при ходенето по кръг в багуа, което се улавя от тялото – неправилно възприятие/изпълнение на упражнението ли е? Съществува ли идеята за ритъм в багуа? И ако да, то какъв трябва да бъде този ритъм – индивидуалният ритъм на човек, проявяващ се по време на занятията, или ритъмът на обкръжаващото ни пространство?
Ритъмът в движението на багуа се формира от усилието в оста. Не забравяйте – енергията може да се намира, както в покой, така и в движение. Развива се тази енергия, която е в движение, и тя зависи от оста. Ето защо оста, всъщност, се явява като основополагаща в развитието на багуа. Около нея на практика се построява всичко останало.
Защо да се формира ос?
Формирането на ос се явява като условие за изработване на естественост – принципният личен подход към всяко едно действие не само от позицията на знанията, но и при съответното вътрешно състояние (от позицията на хармония).
Какво е необходимо за формирането на ос?
За формирането на ос се изисква да се построи правилна циркулация на енергията, което ще даде възможността на човек да генерира енергия и да управлява енергийните процеси в своето тяло на нивото, на което е възможно усилването на вътрешния потенциал на организма. Трябва да се разбира, че когато циркулацията на енергията не е изградена, човек повече изразходва енергия, отколкото да я развива.
Даденото ниво зависи от качеството на изработените навици, свързани с напълването. Едната способност да се контролира процеса на собствените действия не е достатъчна, необходимо е да се осъзнават принципите и законите, позволяващи правилно да се построява работата на тялото, енергията и съзнанието. В този случай важното е да се снемат вътрешните енергийни блокове и да не въвличаме себе си в процеси, които водят до нарушение в енергийната работа на меридианите на тялото. Съответно, в тази ситуация са необходими знания и реално разбиране за свойствата на тялото от позицията на енергийна проводимост.
Следва да се разбира, че когато говорим за оста, ние говорим за ориентир (ментална ос), за цялостна циркулация на енергията (енергийна ос) и за вътрешно съответствие (физическа ос).
Кое наричат „Ментална ос“?
Ментална ос:
- личностното разбиране за собственото качество;
- умението да поставяш пред себе си правилните въпроси, свързани с понятието енергийна култура на човека;
- изучаването на опита и общуването с хора, които вече са приложили определено усилие по пътя на разбирането за гореспоменатото;
- четенето на различна литература, позволяваща определен въпрос да се разгледа от различни страни;
- посещаването на лекции и семинари, където може да се задават въпроси, на които засега не са намерени отговори;
- възможността да се получи консултация за уточняване на всичко неясно;
- правилното прекарване на времето, което се определя като професионално (работно);
- правилното прекарване на времето, което се определя като свободно.
Построяването на менталната ос предполага съответствие между действията и задачите. Необходимо е ясно да се разбира разликата между една или друга методика за подаване на материала, а не той да се възприема единствено от една гледна точка, най-често изолираща човека от целия останал необходим обем. Важно е да се отчита, че на начален етап, докато не е построено изкуството на обучение, може да присъства желанието да намерите онзи метод на преподаване, който ви устройва повече.
Това може да доведе до позицията на „всезнание“ в условията, когато това знание въобще отсъства, което на практика се явява като своеобразен капан в обучението, когато вместо предметът на познанието да се разгледа още веднъж от малко по-различен ъгъл, се проявява позицията „аз зная“. Това директно води до възникването на блокажи във възприятието. Познанието трябва да задава правилна циркулация в енергийното преживяване на процеса.
Какво се подразбира под понятието „Енергийна ос“?
Енергийна ос – за повечето хора понятията, свързани с енергията, се намират на ниво асоциативни връзки (кой и какво е казал по въпроса, какво е отношението на околните, образността и неточността на информацията при обучението, недостигът на концентрация в реализиране възможностите на възприятието и т.н.). Всичко това по-скоро води до още по-голямо неразбиране на въпроса и дава възможност за спекулиране по темата не само от страна на тези, които участват, но и на онези, които всъщност нямат ни най-малка представа за какво иде реч.
Преди да се дават каквито и да било определения на енергийните процеси, трябва да се разберат техните закони. И най-вече, за нормалният разумен човек, притежаващ сила и възнамеряващ да стане човек на действието, е важно да избягва такива форми на възприемане на енергията, като аура, магии, уроки, зли духове и т.н. Всичко това са понятия-сурогати, насочени към слабите и безволеви хора, които не са в състояние да поставят пред себе си дори един грамотен въпрос, а камо ли да намерят отговор на него.
Всъщност, единствено след като формира разумен и умерен подход към дадената тема, човек ще може да въвлече себе си в процесите на енергийното строителство. Индивидуалният подход в дадения случай ще позволи да се формира собствено усилие, на което човек впоследствие ще може да се опре в своето развитие. Той ще даде максимална адекватност в оценката на онези въпроси, които са най-трудни за възприемане.
Важно е да се разбира, че без изградена циркулация на енергията вътре в тялото (към което е насочена комбинацията от различни усилия), е невъзможно да се говори за каквото и да било реално развитие. В тази ситуация човек се оказва не в състояние да контролира енергийните процеси, произтичащи вътре в неговото тяло, а ако освен това присъстват и различни блокажи на енергийно и ментално ниво, то ситуацията би могла и да се влоши за сметка на възникването на проблеми, свързани с една или друга болест.
Разбирането за назначаването на необходимата практика и това над какво трябва да се работи от позицията на вътрешните енергийни процеси, позволява да се избегнат ненужните действия. Появява се възможността от максимално бързо и качествено преминаване през неизбежния етап на регулиране на енергийните процеси вътре в тялото, а след него вече ще можем да стигнем и до възможността от по-нататъшното вътрешно усилване.
В какво се изразява изкуството на обучението от позицията на оста?
В дадения случай изкуството на обучение определя разбирането за оста като способ за изработването на естественост. Тоест говорим за естественост, която има своите физиологични и енергийни показатели.
Какви трябва да бъдат условията на обучение в развитието на оста?
Условията на обучение предполагат приемането на задачата по формирането на оста не само на ниво съзнание, но и на ниво физическо възприятие. Това дава изцяло друго осмисляне на самото съществуването на тялото, друг обем и друго преживяване, свързано именно с понятието ос.
Какво се разбира под състоянието невъзвратност в задачите по изграждането на оста?
Състоянието на невъзвратност, в задачите по изграждането на оста, се явява като едно постоянно състояние на вътрешно усилие, уравновесяващо нашето съзнание, тяло и енергия, където оста представлява физически възпринимаем формат от състоянието на тялото.
Кои практики смятате като най-подходящи за формирането на ос?
Практики, свързани с формирането на ос (суфистка йога, багуа-джан).