Ритъмът е метод за измерване на пространството, притежаващ своя мяра и свои физични величини. Това е нещото, което регулира пространството и, следователно, стои над него. Ритъмът е обемна величина, която може да се изрази чрез модел. Даденият модел определя честотните характеристики в зададените ориентири. За нас те са три на брой – истината е, че третият ориентир не е проявен, тъй като се съотнася с природата на човека. Затова човек, който не е познал вътрешната мяра, не може да позволи на ритъма да внесе в живота му повече от това да използва само двата налични вече ориентира.
Първоначално дадените ориентири били определени за човека от седем планети. Освен това разбирането за ритъма в древността се изграждало въз основа на много ясни показатели, защото хората виждали, усещали и вярвали в ритъма, тъй като той ръководел измененията в човешката природа.
Хората не само, че вярвали в ритъма, но и се опитвали да го възпроизведат, като основната им задача била да се слеят с един или друг ритъм, тъй като всеки от тях притежавал свои собствени характеристики. В крайна сметка, това довело до появата на голямо разнообразие от форми и стилове в представянето на ритъма. Но лошото е, че зад всичко това била изпусната истинската същност на ритъма и това се случило в полза на емоциите, а не на геометрията.
Със сигурност, обаче, били правени опити ритъмът да бъде привързан геометрически към земята и това се изразило в тотемните форми за привързване на ритъма, откъдето, всъщност, сме получили квадрат за геометричен модел, върху който може да се наложи всеки един съществуващ ритъм. С други думи, ритъмът може да бъде познат само благодарение на квадрата (събирателно условие), тъй като има крайна дължина, за разлика от по-съвършената фигура на кръга.
По този начин, съзнанието на хората е успяло да улови ритъма в определен геометричен модел, опитвайки се да му придадат определено движение във вид на вживявания в съзнанието и тялото, подобно на свредел.
Именно превръщането на ритъма в практическа величина се превръща в основна задача за всички антични етноси. Защо? За да могат да получат власт над пространството, както и най-важното – да се освободят от временността, т.е. да избягат от смъртността. Понеже, освен всичко останало, ритъмът задава определено усилие, а с него и изменение, което е в най-висша степен разумно. Ритъмът се състои от определен набор от кодове, които се моделират за сметка на пространственото усилие, създавайки по този начин обем.
Ритъмът не трябва да се възприема времево или емоционално, а трябва да може да се преживява. Освен това не бива да реагираме на него, а да умеем да го изразяваме, защото в противен случай се превръща в линейна величина. Трябва да умеем да изграждаме истински отношения между себе си и пространството, както и да почувстваме силата, която се управлява от ритъма, в което на практика се изразява величието на човека – да познае обема на своето собствено съзнание. Истинският ритъм се улавя от мозъка и единственото нещо, което има значение, е неговата честота. На африканския и южноамерикански континент, например, човек възприема ритъма с гръбначния си мозък. Това е своеобразна физиологична формула, имаща графично изображение и позволяваща ни да се сдобием с интеграционно различие.
В днешния свят, ние вече имаме толкова много различни оттенъци в изразяването на ритъма, но същевременно толкова малко реално знание за него! Всъщност, може би единствената наука, или реално учение за ритъма, се явява наследството на културата Йоруба. Всичко останало е просто опит да се изследва обекта чрез малки величини, а този обект, всъщност, е огромен, напълно построен и заключен в сфера. Или по-точно в куб, който се намира в сфера. Той притежава лост и три изразени усилия, в зависимост от това къде се хващаме за този лост – в основата, по средата или в края.
Осъзнаването на ритъма е важно да се започне с матрицата. А матрицата лежи на повърхността – това е природата. Ритъмът трябва да бъде изпълнен със смислово съдържание, или поне с чувство. Само не и с емоция. Емоцията не ни позволява да се зацепим за усилието на ритъма и така просто оставаме в неговата проекция, като не преживяваме обема му.
Най-важното нещо е да се разбере разгръщането на ритъма. То се задава от целия пространствен модел и се регулира от усилието, което сме в състояние да възприемем. И тук възниква най-важният въпрос: колко общо на брой ритъма може да има? Ако разгледаме този въпрос от позицията на нашата действителност, то седем. Седем фазови усилия на Земята създават седем базови изменения, притежаващи свой собствен размер. В резултат получаваме седем събирателни и седем развиващи условия (спиралата се движи и в двете страни). Първоначално това е даденост, която трябва да бъде опозната. По-нататък, когато поместим себе си вътре в този квадрат, тогава можем да добавим свое собствено усилие и да получим кратност в измененията. Затова, ако наистина говорим за ритъма, то ние трябва да разберем неговата опора в съзнанието и тялото.
Ритъмът е връх, който е достъпен за опознаване от човешкия ум, тъй като той веднага ни обучава как да управляваме своите преживявания и да съответстваме на тях. Разбира се, ако вземем, например, свръх-хората, каквито се явяват африканците в по-голямата си част, то те са се родили вече в друго вибрационно поле. Африканците мислят чрез вибрациите, звуците и ритмите. Да, те не се изразяват линейно като нас, което по някаква причина дава правото на някои хора да се смятат за нещо повече от тях. Просто "глупостта" и менталното несъответствие на европейците до такава степен е парализирало мозъците им, поради което не само, че не са в състояние да преживяват вътрешните си процеси, но и да изразяват своето реално състояние.
Всъщност, това е една отделна тема, която изисква прекалено много обяснения на повечето от нещата, за които говоря. Но това е даденост, която пречи на много хора да разберат реалността. Но едно нещо е неразбирането за действителността, а съвсем друго – реагирането и неприемането, по простата причина, че тази реакция не дава възможност да се фиксира дори самата идея.
Спиралата се движи и в двете посоки под въздействието на ритъма. Усещане за източника има, но къде тук е ритмичната (вибрационна) рисунка? Всичко е равномерно. [-] Ритъмът е физическата мяра на пространството. От спирала до спирала има разлика. Всяка спирала има своя фаза. Така, например, кръгът може да се премине за 30, 45, 60 или 90 градуса. Ъгълът – това е времето и ритъмът на спиралата на нашето пространство, т.е. 60 минути или 60 градуса. Освен това, спиралата се движи в триизмерното пространство, в което усилията по един от векторите могат да варират. | |
Ритъмът задава ли се директно от първоизточника или в това участват посредници, които понижават честотата? [-] Ритъмът има един враг – и това е времето, което не само понижава честотата, но и самия ритъм, довеждайки го възбуждане (вж. блог „Време“). | |
Ритъмът формира ли (задава ли) самата геометрия на човека? Как той влияе върху личния му код? [-] За тази цел трябва да се разбере в какви енергийни закони се намира конкретният човек, т.е. на каква монада съответства или следва (вж. „Монада“). | |
Кои седем планети създават седемте фазови усилия на Земята? [-]
Планетите са ясни. Но не планетите обозначават смисъла. По-важното е да се разбере, как се създават усилия (вж. „Осемте усилия на земята“). | |
Кой или какво построява ритъма в обема на сферата? Как тази сфера се съотнася със сферата на човека? Формира ли се куб от пресичането на шестте оси? [-] Ние живеем в триизмерно пространство, което задава шест направления и те, всъщност, формират обема. Съотношението с човека се определя от това, как и доколко той е вписан в този обем или колко може да улови от него. В идеалния случай е добре да се постигне разбиране за трите условия на преживяване, свързани с ритъма, които се формират от геометричен куб, а вече той, естествено, представлява изометрична фигура (вж. „Кубичното изживяване“). | |
Възможно ли е да има обемно възприятие за ритъма вътре в сферата на човека? Може ли ритъмът да бъде възприет правилно преди да е бил познат духът? [-] Не само, че е възможно, но е и необходимо. Ритъмът е невъзможно да бъде познат без наличието на синхронизирано мислене. Освен това и духът няма как да бъде познат без него. Много хора говорят за духа, но същевременно степента им на съсредоточаване не само, че не им позволява да разберат, какво в действителност представлява той, но и ги довежда до формат на емоционално развитие. Духът без познанието за ритъма няма как да бъде познат. На практика развиването в познанието за ритъма обезпечава духа (вж. „Тялото на ритъма“). | |
Лостът на ритъма подпира спиралата, така ли? [-] Лостът на ритъма подпира ъгъла, а спиралата е вече свойство на ъгъла (вж. „Силата на ритъма“). | |
Трябва ли чрез съзнанието си да търсим резонанс с ритъма? [-] Трябва да изработваме в себе си следната способност: да разберем, а след това и да почувстваме, какво е това резонанс. Т.е. на практика трябва да се превърнем в негри – етносът, който е настроен на ритъма (вж. „Настройката към ритъма“) | |
Ако ритъмът е свързан с матрицата, то това означава ли, че той просто задава порядъка в протичането на измененията, зададени от тази матрица? [-] Разбира се, той задава живота под една или друга форма. Подобно нещо трябва да се случва и с човека, но не се осъществява, поради силата на ритъма на човешкото съществуване, която е по-слаба от другите матрици (вж. „Психология на възприятието за ритъм“). | |
Ритъмът явява ли се като основен и единствен източник, пораждащ живота? [-] Всичко се строи по закона за ритъма, тъй като той задава усилието. Ритъмът е базов (вж. „Криза на духовността“), развиващ и преходен модел. Или това, фактически, е максимумът, с който можем да взаимодействаме. Ритъмът представлява геометрия в движение. Той не може да бъде без форма и в това се изразява неговата основа, а формата, от своя страна, не може да се развива извън ритъма. | |
Ритъмът трябва да ни довежда до първоизточника. Познанието за такива свръхчестоти достъпно ли е за структурата, създавана от човека? [-] Да, но трябва да се разбира, че това не е една от най-простите задачи, защото изисква да се изработи пълен контрол над максимално възможните енергии, които са способни не само да се изработват, но и да се удържат в тялото и съзнанието на човек. Всичко това е възможно само при едно условие – реално да се разбира свръхсиметрията (вж „Свръхсиметрията на ритъма“). | |
С какво се измерва пространството при отсъствието на време? И с какво се измерва космическото поле зад пространството? [-] С ритъм. Със структурата на ритъма. | |
Какво е това вътрешен и външен ритъм? В какво съотношение се намират те? Човек може ли едновременно да живее в няколко вътрешни и външни ритъма? [-]
Вътрешният ритъм може да бъде само един, външните – 13 (така е заложено от процеса на кристализацията). Тяхното взаимодействие се явява като връх в познанията на човека (вж. „Вътрешен и външен ритъм“). | |
Как правилно да възприемаме ритъма в неговото начално удържане – просто като звука (ударите) на „метронома“ или като въздействието (присъствието) на някаква Сила? Съществуват ли и „по-сложни“ (от двуударните) ритми? [-] За начало трябва да се познае такта – ляво-дясно или напред-назад. Количеството ритми се определя от геометрията на фигурата. На нашата земя можем да разглеждаме ритъма или от позицията на 5 ритъма, ако е в покой и 6 при въртене; 8, ако е в покой и 7 при въртене; или 13 в покой и 12 при въртене. На човешката природа повече ѝ подхожда схемата 8 – 7. | |
Може ли да се каже, че ритъмът се задава от „вдишване-издишване“? Необходимо ли е дишането на кристалното тяло на Духа? Ритъмът носи ли някакви знания? [-]
Дишането може да бъде външно, когато усвояваме външната енергия, и вътрешно. Вътрешното дишане е възможно, когато се изработи допълнителен източник на енергия, който освен това трябва да притежава и по-високочестотни характеристики. Т.е. вътрешното дишане е процес на генериране на допълнителен източник, който е способен да ни подхранва. Всъщност, така се развива кристалът. | |
Как човек може да се освободи от зависимостта си от ритъма на пространството, в което се намира? По какви критерии можем да определим своя личностен ритъм (дишане, движения, действия), ако в процеса на живота той е бил нарушен и външният ритъм вече се възприема като естествен? [-] Това е възможно единствено, когато се измени вътрешната геометрия, способна да промени циркулацията на енергията и даваща допълнителна възможност за изработване на допълнителен източник на енергия. Ако пред вас е възникнало подобно разбиране, то значи, че вече нещо сте направили, понеже на човек, всъщност, му е изключително трудно да разбере какво наистина представлява пространството и какви са неговите отличителни способности. Що се отнася до личностния ритъм, то аз вече писах по този въпрос – най- важното нещо е да се научите да групирате себе си, за да можете да придобиете способността реално да осмислите това, кой всъщност сте вие и какво можете да направите с този факт. | |
На какво ниво (съответствие в тялото) се фиксира всеки един от седемте базови ритъма? [-]
Базовият тип ритъм зависи от формообразуването на ритъма (вж. „Трите ритъма“), който има свой източник. Единичният ритъм – това е матката. Дуалният ритъм – коленете. Триизмерният ритъм – долната част на гръбнака. Квадратичният ритъм – долната част на корема. Петмерният ритъм – китките. Шестмерният ритъм – ахилесовото сухожилие. Седеммерният ритъм – мозъкът. | |
Доколкото разбирам, трябва да си изясним ритмичните въздействия, за да станем способни да използваме ефекта на резонанса на ниво нашето собствено (собствени) базово усилие. Очевидно е, че ако трябва да станем наясно със седемте типа ритми, тогава имаме седем типа базови усилия. Бихте ли ги описали, ако разбира се това наистина е така? [-] За да може да се разбере организацията на резонанса, или просто да го контролирате, следва да се познае физиката на оста. По-нататък вече може да си изяснявате типовете ритми (вж. „Седем типа ритми“). | |
Съдбата има ли ритъм? Смяната на ритъма – смяна на съдбата ли е? [-]
Въпросът за съдбата е въпрос, свързан с умението или неумението ден след ден да анализирате своя собствен живот. Само това позволява да се проявят степените на последователност в действията. Така, например, ако едното ви полукълбо е разсинхронизирано, тогава какво изобщо да се говори за съдбата – просто ще сме част от нея, а не тя – от нас (вж. в блога „Съдба“). | |
Правилно ли съм разбрал, че всеки човек има някакъв предварително зададен естествен ритъм на живот, а настройката се явява като необходимо условие за начало на развитието? Доколко вярно ще е да се смята, че ритъмът в живота на човека се проявява чрез ритмичността (повторяемостта) на едни или други действия в рамките на определени цикли – дневен, седмичен, месечен, сезонен или годишен? Т.е. да се настроиш на своя ритъм – означава да живееш по определен начин, или ритъм на живот, който да бъде естествен за човека? [-] Да се настроиш не е така просто. Така или иначе ние постоянноизвършваме действия по кръг, ръководейки се единствено от ритъма, в който сме вписани. Малко са хората, които съответстват на собствения си ритъм, тъй като силата на егрегора или тотема винаги налага своя ритъм. Затова не винаги е необходимо дори просто да се прояви собственият ритъм, тъй като той може и да е слаб. Какъв е смисълът да търсите едно камъче в цяла пещера! Трябва да се постараете да закрепите усилието, което най-ефективно ще създаде вашия личностен код. Да се зацепите за това усилие и да притеглите недостигащото ви по сила качество. Идентификацията може да се разглежда спрямо състоянието на покой, т.е. този който имаме, и в този случай – сме просто наблюдатели. А може да се разгледа и спрямо движението, и тогава изкуството на развитието, всъщност, ще се изразява в това да успеем да разгърнем и усилим своето движение, опирайки се на своите силни качества. Естествеността може да настъпи само тогава, когато, ръководейки се от собствената си сила, успеем да нарастваме себе си и този ръст бъде постоянен, т.е. естествен. | |
Какво означава фразата „да се изразява ритъмът“? Опишете, моля ви, начините за изразяване на ритъма. [-] Преди да започнете да вниквате в изразяването на ритъма, трябва да придобиете опора в него, което се изразява в най-главното – разбирането за него. За тази цел трябва в равни степени да обедините в себе си физическото, менталното и енергийното си усилие (вж. „Начини за изразяване на ритъма“). | |
Правилно ли е ритъмът да се възприема чрез резонанса, на нивото на физическите усещания в тялото? [-] Ако имате ос, то да. Ако не, тогава трябва да започнете с пулсациите. | |
Има ли разлика във възприемането на ритъма при мъжа и жената (за европейците)? Ако да, то в какво се състои? [-]
Разликата в ритъма е геометричен въпрос и не трябва в никакъв случай да се разглежда биологически – само при положение обаче, че наистина искаме да познаем ритъма. Разбира се, бихме могли и да наложим определен ритъм (както, в действителност, се случва в обществото и това нарушава нашата биология). Т.е. все едно успяваме да създадем временно ритмично преживяване, несъответстващо на действителността. Но това реално е просто определена форма на понижаване на вибрацията. Ритъмът е абсолютно понятие (вж. „Плюсът и минусът на ритъма“). Затова трябва да бъдем много внимателни, когато го използваме, тъй като никога не можем да бъдем над него. Единственото нещо, което можем да направим, е да израстваме заедно с ритъма, вписвайки се в една или друга фигура. А оттук вече може да се каже, че всеки мъж и всяка жена имат свой собствен ритъм. Отчасти това наистина е така, защото имаме възможността да развиваме човешката енергия, която се формира на Земята, но в края на краищата, или успяваме да я доведем до по-съвършено състояние, или не. И едната, и другата енергия престава да съответства на природата на човека. Затова, ако разглеждаме ритъма от позицията на мъжа или жената, тогава трябва да го правим много внимателно, тъй като в този случай се пресичат, както вселенските, така и земните ритми, към които се добавят и човешките (времевите). | |
Какво трябва да е усещането за разгръщането на ритъма на ниво човешка природа? [-] Като връх. Т.е. чрез разбирането за матрицата на ритъма (вж. „Матрица на ритъма, или изпилване на мозъка“). Но за тази цел трябва да се създаде матричен мозък. Фактически всичко се свежа до умението на енергията да отмерва пространството. Но за начало трябва да се научите да улавяте енергията, след това да я разделяте и различавате, докато не успеете да разберете нейните свойства. Разбирането за тези свойства се характеризира с разбирането за фигурата на енергията. Всяка енергия има свое тяло. | |
С какво е свързан 7-годишният цикъл на развитие при жените и 8-годишният при мъжете? Защо са различни? [-] Тук всичко е много просто. Това е свързано с циркулацията на енергията, при която един оборот на енергията се взима за пълен цикъл. При жените той върви обратно на часовниковата стрелка. Един пълен процес на изживяване на тялото при жените е равен на 7 години. И именно затова менструацията в нормално функциониращото тяло се появява на 14 години при момичетата. На мъжете им трябват 8 години. Това е необходимо условие за развитието на енергията на пространството, в което се намираме. Е, разбира се, ритъмът би могъл и да се промени, като това най-често дори се осъществява в полза на обстоятелствата. | |
„Груповото занятие, на първо място, представлява ритъм“ – пишете вие. С какво груповият ритъм е толкова важен? Може ли човек да се занимава индивидуално в ритъма на групата? Кои от действията на занимаващия се служат за поддържането на груповия ритъм? [-]
Груповите занятия представляват ритъма на егрегора, който се формира от пространството на мястото и водещия. Това е най-важното действие в системата на обучението, при което занимаващият се учи как да се ориентира в пространството чрез ритъма, който се дирижира от този, който повече разбира от него. Не бива да внедрявате своя ритъм, тъй като се нарушава самата идея. Тук се залага елементът от обучението, свързан с пребиваването във външното пространство. | |
Вярно ли съм разбрала, че трите
модела на ритъма, всъщност, са ритмите на: [-] Трите образеца за ритъм, преди всичко, са времето, пространството и самият ритъм, за които са характерни едни или други честотни характеристики. Разбира се, биха могли да се разложат и по начина, по който сте ги описали, но важното в случая е да разбирате образността, която влагате във въпросното понятие „космическо влияние“, например. Астрологията е наука за времето и в това се състои нейното ограничение. Квадратът е линейно понятие, а кубът – обемно. Така че тук няма директно съответствие, а само графично. Квадратът е времево понятие, а кубът – пространствено. | |
Подчинен ли е всеки обикновен човек по рождение на един или няколко ритъма? Ако да, тогава как да го (ги) определим? Трябва ли да се следват тези ритми или е по-добре да се развива разбирането за останалите? [-] Разбира се, че е подчинен. В това именно се крие задачата. Много хора защитават своята позиция, но тази задача не произлиза от разбирането, а от изискването от страна на ритъма да ограничи нашите действия. И може да послужи като пример за това, как личностният ритъм ни отдръпва. Затова разбирането за нашето несъвършенство най-добре може да се изгради на база разбирането за това в какво, всъщност, се изразява съвършенството. Т.е. необходимо е, когато изучавате себе си, да следвате и да се ориентирате към по-съвършен модел, иначе може да попаднете в капана на собствения ви „Аз“. За какво тогава, ще попитате вие, трябва да изучаваме себе си? Само за да можете да пристъпите към алгоритъма на развитие, който трябва да се опира на това, което имате, а не на нещо въображаемо. | |
Как може човек да се обучи на ритъма, така че да го разбира? [-] За целта трябва да умеете да помествате себе си в пространството. Докато пространството не стане за нас геометрично, ние няма да можем да дадем реално определение на ритъма – а само чувствено. | |
В момента съществуват ли други ритми, освен планетарните? [-]
Планетарните ритми представляват комбинация, създаваща 13 тонални прехода. Те са повече от планетарни. Трябва да се научите да разбирате природата на 13-те тоналности. | |
Усилването на практиките явява ли се като възможност за изменение на ритъма и съответно на личностния код? Така излиза, че се губи естественият ритъм. Какво тогава трябва да служи за опора? [-]
Невъзможно е да се придвижвате в практиката, без да се опирате на своето вътрешно състояние. Ако не го чувствате, то значи, че определени линейни характеристики блокират вътрешното. Освен това е невъзможно да се израства без да се изработва естественост. Тъй че няма как да усилвате себе си без това. | |
Какво се явява като опора за ритъма в съзнанието и тялото? [-]
Центрираното съзнание. | |
Кои са 7-те ритъма, които сме в състояние да възприемаме? [-] Тези, които се намират в триизмерното пространство (вж. „Седем типа ритми“). | |
Менструалния цикъл на жената на кой ритъм съответства? [-] На матричния! Менструалният цикъл изразява ритъма на пространството, в което живее жената. Или по-точно – едно от трите усилия на пространството, свързано с напълването и генерацията на енергия (вж. „Ритъмът на менструалния цикъл“). | |
Как по-добре можем да почувстваме и определим своя вътрешен ритъм? [-]
Естествеността се изразява в последователността от действията, които построявате: работа, развитие, семейство. Вашите ежедневни действия определят вашето съответствие. | |
Вътрешният ритъм трябва ли да определя ритъма на външните действия? [-] Да, ако сте насочени към развитие. | |
Как вътрешният ритъм трябва да взаимодейства с ритъма на пространството, Земята? [-]
Вътрешният ритъм не трябва да зависи от него, ако искате да бъдете в развитие. Или ще ви се наложи да бъдете във взаимодействие с ритъма на пространството и да се напълвате от него, за да можете спокойно или неспокойно да посрещнете старостта! | |
Ритъмът на човек зависи ли от честотата на сърдечните му съкращения и ако да, то как? Ако тази честота се е изменила доста силно, тогава за какво говори това? [-] Ако честотата на съкращенията се е намалила, това говори за задълбочаване на дишането, ако не – за болест. Ако се е увеличила, то точно обратното – за опростяване на дишането. Всичко това влияе върху ритъма на циркулацията въобще. | |
Необходимо ли е да се спре съзнанието, за да може да се премине към нелинейно възприемане на ритъма? [-]
По-правилно би било да се каже – към извънвремево възприятие. За тази цел трябва съзнанието да бъде подготвено и научено да вижда ритъма (вж. „Виждането на ритъма“). Спирането или ускореното въртене на съзнанието е ключ, благодарение на който могат да се видят доста неща. Ето защо за нас е важно свойството на енергията и умението да се борави с този ключ. А съзнанието и без това е спряно при 2/3 от населението, което ни позволява да кажем: не съзнанието е преминало към възприятието за ритъма, а ритъмът – към възприятието за съзнанието. | |
Дълго време не можех да вникна в темата на вашата статия за ритъма, но ето на, ритъмът – това е действително преживяване, при това уникално, и всъщност фактът, че древните племена са общували с него, за да могат да работят с пространството – наистина е удивително… Това, че успях да го усетя и преживея, разбирам по следния начин: ритъмът – това е универсален древен език за общуване с пространството. А вече разгръщането на ритъма, въобще не ми е ясно… [-] Разгръщането ритъма (вж. „Разгръщане на ритъма“) е разбираема величина на преживяване, отличаваща се от усещанията, емоциите и чувствата. Всъщност, да се вникне в преживяването – не е никак проста задача. Макар че всеки човек периодически попада в някакво близко до това преживяване, или поне граничещо с него състояние. Но вие правилно отбелязахте – някога това е било естествено. | |
Ритъмът – преживяването на чувство – обемът – спиралата – усилието – измененията – резултат от цялостната трансформация на съзнанието и тялото ли са? И именно тук ли вече ще се появи възможността да се научим да виждаме своите истински преживявания такива, каквито са? [-] Ритъмът е знанието за преживяванията (вж. „Ритъмът е знание за преживяванията“). Но за да може то да бъде постигнато и познато, трябва да се слеят три функции: осмислянето, ритъмът като мяра и преживяването като чувство. | |
Съществуват няколко вида календари, между които понякога лежи цяла пропаст. Има славянски, юлиански, григориански, календарът на маите… Освен това има и календари, които не са свързани със Слънцето (древноегипетският, както и лунният). Съществува ли обаче някакъв календар, който правилно да отразява един (а може и няколко) от известните ритми, или календарът и ритъмът са напълно различни понятия? [-] Истинският календар е ритъмът (вж. „Ритъмът – истинският календар“). Въпросът, който поставяте, до този момент остава неразрешен, дотогава, докато не бъдат изменени условията на взаимодействие с времевото пространство. Реално това е въпрос, който всеки човек трябва постоянно да анализира, замисляйки се: а накъде всъщност вървим? | |
Може ли да преустроим ритъма си по такъв начин, че да не спим, или поне не всяка нощ, а да го правим в някакъв свой собствен ритъм? Например, ако такава потребност възникне в следствие на някакви изменения в практиката или под влиянието на някакви социални обстоятелства. [-] Разбира се, но за това трябва да се премине към честота, която не изисква да превключите собствената си енергия. Това се прави, когато се намирате в условията на свръхсъзнателно състояние. Следователно, трябва да разбирате, че това, всъщност, означава да се откажете от съществуващия за вас живот. Обаче, изменяйки се, ние на практика изменяме и формата на съня. Т.е. сънят от утилитарна функция, преминава в развиваща и поддържаща такава. | |
Какво означава „да сформираш свой собствен ритъм чрез построяването на Матката на Майката Лю, както и да познаеш космическата матка“? [-] Това означава да се настроиш на съвършените вибрации. | |
Процесът по формирането на собствен ритъм явява ли се като естествено продължение на измененията, произтичащи в резултат на практиката? Или, всъщност, адептът може самостоятелно и преднамерено да инициира този процес, ръководейки се от някакви лични съображения? [-] Първият етап се състои в намирането на собствения ритъм. Но да се идентифицира собственият ритъм (вж. „Идентификационен ритъм“) – не е никак проста работа. Освен това е много опасно, когато започваме да подменяме със съзнанието си това разбиране, защото по този начин укрепваме наличното, а не даденото. | |
Човек, който е осъзнал работата на Матката на Майката Лю, продължава ли да съществува според законите на денонощния ритъм (нощем да спи, денем да бодърства), или в зависимост от личния опит, който е сформирал, да може да спи и бодърства в друг цикъл? [-] Да, разбира се, цикълът се променя и е подчинен на вътрешното управление. Но не забравяйте за влиянието на пространството, в което се намирате. | |
Работата на енергията дзин обвързана ли е с работата на планетите от слънчевата система? Тази връзка проявява ли се по някакъв начин непосредствено? Дайте пример. [-] При работата на енергията дзин, когато се осъществява преразпределение на усилията, се свързват два или повече вида енергии. Представете си квадрат – това е енергията ци. Представете си куб – това е условие за енергията шън. Ребрата и осите, формиращи куба и правещи го различен от квадрата, всъщност, представляват енергията дзин. | |
Личностният ритъм, който човек е способен да постигне благодарение на формирането на Матката на Лю, заложен ли е в него по рождение? Т.е. трябва да разкрием това, което така или иначе си е в нас? Или бъркам различни неща? [-] Под Матката на Лю се разбира съвършената възможност на матката да управлява циркулацията на енергията. Ето защо, първоначално трябва да си изясните свойствата и способностите на матката и чак след това да се захванете с нейната реализация (вж. „Ритъмът представлява матка“). | |
В различните периоди на практиката преживявам дотолкова силни изменения в състоянията на тялото, енергията и съзнанието си, че ми става просто невъзможно да живея в обичайния денонощен ритъм – не мога да заспя. По-лесно ми е да продължа да работя, да практикувам или да се занимавам с някаква полезна дейност. Правилно ли е в такива моменти да следвам дадените изменения и да изследвам конкретните състояния, или трябва независимо от всичко да насилвам себе си и да си лягам в кревата? [-] Важното е да контролирате измененията и да не им се подавате. Но, разбира се, че трябва да има съответствие на енергията, която е била изработена. Като цяло, трябва да разбирате общата дисциплина на действията. И, между другото, не е задължително да заспивате в такова състояние, а може просто да лежите и да го удържате – това, като минимум, ще е равносилно на съня. На енергията също ѝ е необходим покой, а вече друг въпрос е как ще го създадете. Най-важното нещо е дали наистина сте способни да се намирате в полезно състояние. | |
Много размишлявах над ритъма, мислих-мислих и измислих какво ли не… Размислите ми стигнаха дотам, че разбрах, че трябва да превключа своето възприятие и разбиране за пространството, за да мога да разбера ритъма. Тъй като, дори и вашият текст, е невъзможно да бъде възприет така лесно, без човек да има "ясна картина" в съзнанието си, защото това, в действителност, е едно съвсем различно ниво, което е безкрайно дълбоко. Тук успях да разбера, че мозъкът ми, всъщност, не е чак толкова развит (реално огорченията след всяко следващо откритие са все повече и повече), и за да може човек да се разбере ритъма, трябва да се намира в него, а за да се намира в него, както Вие пишете, е необходима опора в съзнанието и тялото. Въпросът ми е следният: какво трябва да се прави, за да се разбере опората на ритъма? Как трябва да се мисли, за да може реално да се разбере тази геометрия? [-] Вашите разсъждения се движат в правилна посока. Трябва просто лека-полека да се задълбочавате в тях и тогава, когато измените честотата на своята енергия, ще успеете да разберете геометрията на мисълта, основаваща се на ритъма. | |
Кое се явява като мяра на ритъма? От какви параметри и характеристики се задава той? Явява ли се като „аналог“ на времето за пространството? С какво се измерва продължителността на живота в пространството? [-] Мярата на ритъма е много точно и ясно понятие, което трябва да се осъществява физически. Първоначално се научете да разбирате мярата на куба или тетраедъра, а по-нататък уловете условието за циркулацията на енергията вътре във вас. Енергията действително има своя мяра и такива мери биват седем. Абсолютната мяра се характеризира с циркулацията на енергията в сфера. Тази мяра позволява да се почувства, както самото пространство, така и неговата размерност. | |
Как по-добре да почувстваме и определим своя вътрешен ритъм? Вътрешният ритъм трябва ли да определя ритъма на външните действия? Как вътрешният ритъм трябва да взаимодейства с ритъма на пространството, земята? [-] Вътрешният ритъм е основата на вътрешната идентификация. Трябва да разбирате неговата природа. (вж. блог „Вътрешен ритъм“). |