Олег Черне

[+]

Парите в съвременния свят представляват условие за напълване, но тук не трябва да се бърка способността за напълването със самото напълване. Парите са в състояние да предизвикат и проявят в човека определено ниво на съответствие с пространството. Но трябва да се разбира, че това ниво е ограничено от определена честота на възбуждане.

Парите, сами по себе си, представляват своеобразен опит за договор с пространството, т.е. трябва да се намери тази точка на събраност, която удържа човека в конкретни задачи. Обаче, все пак трябва да се разбира и това, че в този случай всичко зависи от личните качества на човека. Схемата „искам“ или „не искам“ в дадения случай не работи и този, който я използва, просто все повече и повече ще се обърква и самозалъгва.

Парите са вид енергия, който управлявате или вие (ако вашата честота е по-висока от честотата на парите), или те управляват вас (ако честотата ви е по-ниска). Парите представляват груб пласт енергия, който е свързан с пространството, или с тотема. В това, всъщност, се изразява и смисъла на парите – да подхранват тотема.

Парите представляват движение, което може би е най-интересното им свойство, тъй като карат човека да се върти, да създава процеси и да ги управлява чрез самия себе си. Основната задача в този случай се явява процесът, а не трупането на пари, т.е. тук вече говорим за трансформацията на енергията на парите и довеждането ѝ до едно ново качество.Парите са личностната идентификация на човека в съвременния свят. Това се отнася до хората, градящи личното си дело, което почти винаги е рисковано – ситуацията, когато човек създава или пресъздава нещо ново за себе си. Тук той зависи не само от своите вродени качества, но и от придобитите и парите в този случай се превръщат в елемент на необходимост.

Основата на целия процес, всъщност, се състои от определено усилие и риск, които на практика възбуждат и тази възбуда се превръща в нов процес на генериране – както като състояние, така и като преобразуване. По-нататък, на преден план излиза способността на човек да управлява тази възбуда и да се справя с нея. Но тук вече говорим за друго нещо. Най-важното нещо, което трябва да се отбележи в тази връзка е, че това представлява още един от начините за довеждането на парите до по-високо качество на преживяване.

[+]

Този въпрос включва три важни понятия – „живея“, „общество“ и „пари“. Нека започнем с обществото.Обществото – това са условията, в които се намираме по една или друга причина. Независимо от това какво представлява обществото, то или се усъвършенства, или се разлага. Като единият, така и другият процес, обаче, са напълно естествени. Оттук насетне въпросът опира единствено до самия човек: каква е ролята му в този процес?

Прочете пълния отговор на въпроса

[+]

Много дълбок и важен въпрос. Парите първоначално са били създадени като елемент за подхранване на пространствената геометрия, т.е. на силите, които трябва да поддържат човека на Земята. Тези сили дори притежават конкретен ъгъл – 45 градуса. С други думи, би могло да се каже, че фигурата, която е разположена спрямо нас в пространството под от 45 градуса, условно представлява определен бог, свързан с подхранването и поддържането на жизнеността.

Циркулацията на енергията в тялото, свързана с подхранването и поддържането на жизнеността, също е под ъгъл от 45 градуса и, грубо казано, е свързана със сухожилно-енергийния меридиан на бъбреците. Така например, ако тази система е нарушена в човека, тогава принципно на него би му било сложно да взаимодейства с парите.

Геометрията на дадената система е близка или до фигурата на въртенето, при която доминира хоризонталната или вертикалната ос, или до тетраедъра, при който е изразена формата на напрежение, пораждано от страните му, т.е. би могло да се сравни с къщичка от карти, където страните се поддържат еднa другa.

[+]

Паричната зависимост представлява определено условие от функционирането на съвременния социум. Може да се противостои на тази зависимост, единствено ако човек въвлича себе си в интереси, които го напълват, и които могат да бъдат независими от парите (или поне да бъдат регулирани по отношение на този въпрос). Важен аспект се явява и фактът, с кой взаимодействате и каква е позицията на тези хора по отношение на парите.

В същото време не бива да се страхувате от зависимостта от парите, а трябва да нараствате алтернативните „зависимости“. Именно те ще удържат и коригират вашите финансови зависимости.

Най-важното нещо е да се достигне до зависимост от осмислянето, т.е. от анализа на това, какво правите и как го правите. Ако нараствате емоционалната си зависимост, то тя просто ще ви подтиква към краткосрочни и най-често неконтролирани действия.

Пространството, в което живеем е сформирало нашето съзнание, нашите действия и е наложило свой ритъм на въздействие. Следователно трябва да започнем да си изясняваме този въпрос. Доколко нашият мозък ни е подчинен? Доколко нашите действия са подчинени на нашите решения и до каква степен тези решения са обосновани? И как, живеейки в един ритъм на бързане и очакване, бихме могли да се надяваме на някаква хармония?

 

Опасно е да се взимат решения относно този въпрос, без преди това да сме изменили природата на своето съзнание и без да сме привели своя дух в състояние на слушане, а не на реагиране. Оттам насетне всичко ще зависи от личния житейски опит и усилията, които влагаме в тази посока.

[+]

От една страна, всичко е ясно: ако не умееш или не можеш да изкарваш пари, тогава това ще характеризира по определен начин твоите качества, а от друга – все по-малко и по-малко хора могат реално да оценят и определят дори психологическите качества на себеподобните си, към които се отнасят крайно реакционно.

Парите са елемент на реакция, или елемент на манипулация. И, естествено, независимо от това дали иска или не, човек въздейства на пространството със своето поведение, произлизащо от неговите възможности. А тъй като повечето хора нямат какво да покажат, освен способността или неспособността си да заплащат за пространството, то излиза, че поведенческият характер на човек го превръща до известна степен в алчен.

По принцип, всичко зависи от интереса му към живота. Ако вие имате с какво да се занимавате, то критерият ви ще бъде как да си осигурите заетост в тази област, която ви е интересна. И тогава ще можете да отидете на всяко едно място, стига то да ви позволява да бъдете ангажирани със своя интерес.

А вече ако критерият ви е да унищожавате и да убивате своето времето, тогава на вас ще ви е необходимо това нещо или тези хора, които да използвате за тази цел. Например, седянката или срещата с приятели. На пръв поглед, изглежда красиво, но ако се погледне в дълбочина, то това е ужасно нещо. Така че, ако човек наистина има ориентир, тогава парите за него няма да са най-важното нещо.

[+]

Въпросът, от една страна, е разбираем: мъжът строи дома, а жената го напълва и поддържа. Но за такава ситуация е необходимо да се развиват правилните усилия, както от единия, така и от другия.

Днес, когато светът не се подчинява на волята на разума, а зависи от преразпределението, при което усилията, насочени на това „да имаш“ и „да притежаваш“, превишават усилията на съзидание и строителство, е сложно въобще да се говори за семейството като за институция, тъй като са го превърнали в бизнес. Днес, проектът „семейство“, представлява в по-голяма степен социален продукт, отколкото личностен.

По-нататък този въпрос следва да се разглежда според регионалния и културния признак, т.е. къде и как се отнасят към ролята на жената. Закономерността в този случай е следната: колкото по-нестабилни са социалните институции и организацията на обществото, с толкова повече функции им се налага да се нагърбват жените. Така например, способността на жените в днешно време да анализират е доста по-висока от тази на мъжете, които са свели използването на своя разум до нивото на много силни и най-често неадекватни емоции и реакции. Т.е. придобитата, а не естествената рефлексия при съвременните мъже е по-голяма, отколкото при жените.

Така че, да се определи кой, какво и защо да прави в условия, които безусловно са неопределени, е невъзможно. Това е въпрос, върху който трябва да се разсъждава и най-опасното нещо е да имаш еднозначен отговор на него. Макар че, ако мъжът си зададе подобен въпрос, тогава навярно и разсъжденията няма да помогнат в този случай.

[+]

От една страна, парите днес се явяват като форма на поведение, а от друга – като форма на зависимост. Първото може да бъде елемент на развитие, а може и да се превърне в елемент на безусловна реакция. Като например, закоренялото възприятие за парите при детето, което е получило от своите родители. Формата на зависимостта е много по-сложна: случаят, когато в течение на живота си изграждаме определена зависимост от множество неща, произлизащи от понятието „искам“. Ако не се учим и не съизмерваме своите потребности, то все повече и повече ще се въвличаме в подобна зависимост.

Ако вчера тази зависимост е можело да се определи като материална (от предмети и пари) и нематериална (например, желанието да играеш футбол или да караш кънки на лед), то днес вече тя е станала по-материална. По-рано на хората им е трябвало само да намерят малко свободно време, за да могат да отидат да се разхождат в планината. Т.е. зависели са само от възможността да отделят това време, а сега са им необходими пари, тъй като тази зависимост е започнала да се определя чрез едно по-предметно начало, или удобство. Потребността от удобство произлиза повече от мързела, отколкото от реалната потребност – наистина да имаш това удобство.

Разбира се, всичко това формира определена схема на усещания и емоции, които преустройват работата на съзнанието и жлезите, и човек практически става болен. При него вече е изместено осмислянето на процесите, което всъщност доста често не умее дори и да прави. Как може човек да даде определение на това от какво има нужда, когато не умее да определя? Той умее само да реагира.

Това ни е довело дотам, че гледаме на живота не с позиция на нужно или ненужно, а от гледна точка на „искам – не искам“. Този формат дори не е човешки, а животински. Как мога да коментирам някое куче, което иска да намери месо с една единствена цел – да го изяде.

[+]

Ще започна с последното. Целият проблем е в определенията. Ние сме измислили толкова много на брой, че не само зависим от тях, ами освен това налагаме и други. Користта, все пак, присъства не само в този, който я изразява, но и в този, който я определя в друг човек. Живеем и използваме понятия, от които самите ние зависим, или на които реагираме. Докато оперирате с понятия като „добро“ или „лошо“, сте обречени да правите лоши неща.

Главното е да не се идеализира. Човек е дошъл тук несъвършен и той работи със своето несъвършенство. Или по-скоро е длъжен да прави това.

Но и тук съществува една сложност: всеки има свое собствено мнение за това, как трябва да бъде всичко, а имаме ли наистина необходимия опит? Как е възможно без никакъв опит да се определя каквото и да било? Освен това, тук е важно да се отбележи, че опитът може да бъде осъзнат или неосъзнат.

Сега нека разгледаме въпроса за нравствеността. Родител, който храни детето си с химия – нравствено ли е? Държава, която позволява да се продава „Кока-кола“ по магазините – нравствено ли е? Продавачът, който продава фалшива минерална вода – това нравствено ли е? Ако започнем прекалено много да задълбаваме в нравствеността – просто ще потънем. За мен, например, усъвършенстването е едно нещо, а за вас – съвсем друго, като единственият критерий в този случай е вътрешният.

Аз знам, че работя над себе си повече от 35 години и независимо от моите постижения, това време за мен се е превърнало вече в процес. И тъй като се намирам вътре в него, на мен не ми е интересно да го определям, като добър или лош. Винаги ще се намерят обаче такива, които ще кажат, че съм урод или негодник. И какво от това? Трябва ли да тичам и да викам: „Ти самият си урод, а аз съм добър човек“? Ако правя така, значи не съм познал процеса. А ако съм го познал, то разбираемо е, че тези, които не са преминали през същото нещо като мен, ще могат да реагират и изразяват себе си единствено от позицията на матрицата, на чиято самите те са представители.

За мен всяко едно съчетание, когато става въпрос за истинния път, което не нарушава принципите – не само, че трябва да присъства, но и задължително има своето място, където трябва да бъде. И хората, които наистина се намират в процес на развитие – не само, че не използват такива понятия, като „страстно желание“, но и не ги изразяват. Освен това, според мен във вашите въпроси има прекалено много антагонистични думи, както и че богатството за мен не представлява някаква външна мяра, а вътрешна такава.

[+]

Когато говорим лично за парите, винаги лъжем, защото влизаме във взаимодействие със времето. А времето представлява един от най-големите капани и заблуди за човека. Всички хора, когато изразяват своето отношение към парите – лъжат.

Парите представляват определена система или схема от отношения. Определянето на отношението към тях се създава единствено въз основа на опита с тези отношения. Трябва да се научим да изразяваме отношението си към парите. Отношението към тях се свежда до следния въпрос: как изкарваме парите си? Колко време изразходваме за тяхното изкарване? Как използваме тези пари?

Ако никога не сте живели в мизерия, никога няма да можете да се изкажете вярно за парите. Както, всъщност, и ако никога не сте печелили много пари, по същия начин ще сте извън определението за тях. Единствено случаят, когато успеете да сравните съществуването си в условия, при които ще ви се наложи да ограничавате себе си, поради отсъствието на пари, и да разбирате защо присъства това ограничение, ще ви помогне да разберете вашия ориентир.

Ако сте лентяй и се търкаляте в леглото или пък се чудите как да изкарате лесни пари, тогава дори и наличието на пари в голямо количество ще ви доведе до крах, а това е само един от случаите. Ако нямате пари, понеже сте принудени да учите в университет, или пък вашите интереси не ви носят много пари, но за вас е необходимо да се намирате в процес на развитие, което не зависи от пари, това е съвсем друго нещо. В първия случай сте беден, а във втория сте поставени в определени рамки на съществуване. Дори не бива да ви наричат бедни, тъй като не изяждате и не унищожавате своето време, а го изживявате. За такъв един човек всеки вариант на някакъв разкошен живот ще представлява определен формат за убиване на времето, където хората изгарят и унищожават себе си.

Обаче отново, ако никога не сте печелили много пари, недейте да бързате да определяте тези, които ги изкарват, защото при тях съществуват други закони, които най-често са предопределени от природата. Така че, вие сте длъжни да се намирате в това поле на отношения и разсъждения, които ще сте в състояние да усвоите. Най-лесно е да търсим виновни сред тези, които са постигнали нещо, в същото време, когато нищо не струваме и не умеем. И тук, между другото, въпросът се крие в определенията, тъй като сте определили нечия успешност и „щастие“ по отношение на самия себе си.

Човек трябва да измерва себе си, а не страничните хора. И не забравяйте: всички условия, в които се намираме, представляват определена формула, образувана от нашето раждане и качествата, които впоследствие сме придобили. Ето защо, парите за мен представляват определен опит във взаимодействието ми с пространството, или това къде инвестирам пари, както и определена форма на взаимодействие със знанията, т.е. там където повече от всичко съм вложил изработените от мен средства. Макар че, разбира се, имайки огромен опит в живеенето както без пари, така и с много пари, аз бих могъл да кажа много неща по този въпрос, но за тази цел трябва да има такива хора, които да са имали подобен опит, а не такива, които не са в състояние дори да сравнят своите действия в случаите, когато живеят в гората или в седем-звезден хотел.

[+]

В древни времена парите са представлявали енергията на тотема, а днес представляват егрегорите на страните. С други думи, парите имат събирателно значение за всяка страна и всяка парична единица изразява вибрацията и честотата на конкретната страна.

                    

След това би трябвало да се обърне внимание на организацията на системата, която изявява силата или слабостта на парите. Колкото и странно да звучи, но от американския долар зависят всички останалите, освен самите американци. Те не използват долари, при тях всичко е назаем. Те създадоха системата на заемане на пари, която се оказа по-силна от системата на долара. Но в същото време успяха да преметнат целия свят, защото егрегорът на Америка е най-силният. И в крайна сметка излиза, че човек е в съприкосновение не с американските пари, а с американския егрегор.

В подобна светлина може да се разглежда всяка страна или система от страни, при положение, че имат обща валута. Би било голяма грешка да се смята, че парите означават нещо за сериозните хора. За тях е важна системата за управление на парите. Днес целият цивилизован свят използва карти. Само изостаналите държави все още бягат с банкноти в джобовете си. Парите, по начина, по който днес си ги представяме, вече са останали във вчерашния век.

Много хора си мислят, че имат пари. А всъщност са им били дадени назаем, за да може утре отново да им ги вземат. Човек, който е изгубил свободата си, никога няма да има пари, тъй като го контролират отстрани. И тук вече няма никакво значение колко пари имате в джоба си – $100 или $1 000 000, понеже така или иначе ще ви ги вземат. Затова не мислете колко пари имате, а за какво ги харчите. За вас има измислени всякакви марки, развлечения, програми по телевизията и дори ви карат да плащате бакшиши, които никой не е заслужил.

Днес много малко хора реално изкарват пари: всички просто ги отдават назаем един на друг. Може да изкараш пари, само ако контролираш цялата верига на процеса. Да вземем например бабата, която ходи за гъби и после ги продава на пътя. Тя действително изкарва пари, тъй като производствената верига се контролира изцяло от нея, от началото до края. Големите корпорации също изкарват пари, но за тях е важно да имат свръхпечалба, тъй като трябва да контролират не само веригата на производството, но и условията на продажбата и други въпроси. В такива условия парите формират условия за заблуда, както по отношението на това, че имате пари, така и във връзка с това как ги харчите.

Така че, в крайна сметка, не е толкова важно как печелите своите пари, а за какво ги харчите. И тук полето за заблудата на ума няма граници.

[+]

Мога да кажа, че такива „късметлии“ на практика се лишават от процеса на заработването на тези пари и, следователно, им се налага единствено да ги харчат. Хората, които получават „лесни“ пари, така или иначе все някога ще ги загубят, тъй като не са вложили никакви сили за да ги изкарат. Ето защо, да се говори, че тези хора винаги ще имат пари в достатъчно количество – не е вярно.

Трябва да умееш да разбираш парите и човек, всъщност, трябва да се научи да оценява себе си и своите действия, а не да реагира на другите хора, или още повече пък да си изважда някакви заключения. Да привлечеш парите е едно нещо, но да съумееш да се разпоредиш с тях – съвсем друго. И двата случая, обаче, носят своята карма.

Днес, парите чисто и просто понижават качеството на човек и тук възниква големият въпрос: да останеш човек, но с ограничени ресурси или да имаш безгранични ресурси и да изгубиш човешкия си облик? Хората трябва да се оценяват по техните умения, по тяхната работоспособност и по това как прекарват свободното си време. Понеже голяма част от тези, на които през цялото време все нещо не им достига, най-често просто са достатъчно мързеливи и неорганизирани хора, които всъщност не могат нормално да осмислят много неща, но пък могат да изказват съжденията си по повод на други хора. Трябва да се научим да живеем своя живот, а не живота на другите.

[+]

Да се живее с идеята за случайни събития и да се получава от това удоволствие, или дори радост е нещо, което се удава на ограничен брой хора. Освен това тази ограниченост може да произлиза, както от наличието на някаква слабост, така и от наличието на сила. Фактът, че на някой му върви, а на някой не – не е случайност, а закономерност. Да се определя собственото поведение или поведението на някой друг в зависимост от това, дали му върви на карти или не – е просто примитивно.

Всяко събитие представлява знак, който човек трябва да умее да си изяснява. Ако не го правим, тогава всички наши действия ще са резултат от случайни събития, както всъщност и животът ще се превърне в случайност. Как може животът да се определя според финансовата обезпеченост или нейното отсъствие? Животът е определено усилие, което човек трябва да се научи как постоянно да овладява, а не да свежда всичко до достатъчност или недостатъчност. Както и не бива да се смята, че тези, на които им върви, са щастливи хора.

Как решихте, че вървежът е печеливша карта? Можем, да речем, да наблюдаваме някой футболист, който вкарва гол, но пък е някак странно да определяме неговият живот само по този момент, нали? От друга страна, всички наблюдават този спортист, когато вкарва гол, по начин, по който едва ли не целият му живот се състои от този успех. Не стига, че гонейки топката е отдал живота си на това да може да преживее няколкото щастливи мига от гола (които в никакъв случай не са съпоставими с времето, което е загубил, за да получи това признание, тъй като най-често резултатът изначално е зададен от неговата природа, а не от свършената работа на избрания от него път), ами освен това е станал заложник на неконтролираните от него събития. И ако разгледаме въпроса, свързан с това какво ни харесва или не, тогава ще видим, че всичко се отнася до елементарната природа на нашите реакции: навикът да се отвличаме от това, което ни дразни.

Вие казвате, че на някой му върви? Но нима познавате живота на този човек? Да, ами той самият, всъщност, готов ли е да каже, че наистина му върви? Попитайте милионера: „Вие богат ли сте?“. По-скоро ще ви каже „не“, отколкото „да“. Но дори и да каже „да“, то тогава го попитайте: „А удовлетворени ли сте от това, че сте богати?“. И тук всеки ще побърза да каже „да!“. Но тогава вие задайте въпроса: „А защо продължавате да изкарвате пари, ако сте удовлетворени?“. Край, след това е безполезно повече да се опитвате да си изясните ситуацията, тъй като този човек просто ще я защитава!

Удовлетвореността е резултат от усилие, при това постоянно. Трябва да се създаде такова усилие, което тази удовлетвореност да поддържа. Всичко останало е просто удоволствие, а то винаги е временно и неконтролируемо.

По същия начин стои и въпросът с вървежа, който също представлява удоволствие, и затова е груба грешка собственият живот да се определя според този факт. При удоволствието изборът винаги е логичен. Нелогични са тези, които живеят по законите на удоволствието. Всъщност, на тях просто не им е провървяло да разберат законите на удовлетворението…

[+]

Колкото и странно да звучи, но понятието „много пари“ е измислено понятие. Ако ги нямате или никога не сте ги изкарвали сами, то вие ще гледате на тези, които имат пари и ще съдите за тях от такава позиция, в която никога не сте се намирали и не се намирате. Това е една от най-големите грешки – да се сравнявате с другите.

Животът на човек с пари и без тях се отличава, на първо място, по ритъма, на второ – по интересите, а на трето – по заетостта. Ако разглеждаме някой човек с пари, тогава трябва да имаме достатъчно факти, които по принцип отсъстват при съдещият човек.

Освен това, колкото и пари да има човек, той никога няма да смята, че са достатъчно. Това дори е закон на бизнеса: парите трябва да правят пари. Човек, който каже: „Край, не ми трябват повече пари!“, веднага нарушава построения от него жизнен опит. И още повече е смешно да определяме, защо или за какво живее един или друг човек, когато не разбираме неговата философия, качества и постъпки. Понеже реалните постъпки най-често са невидими.

Ако нямате пари, но разбирате какво означава да живееш, тогава сте доста по-богат от този, който ги притежава, но не разбира как да живее. За какво е тогава този реквием? Проблемът на човек се изразява в това, че си е присвоил правото да изказва своето мнение и да съди другите, без да се е научил да носи отговорност за своя собствен живот. И никакви пари няма да помогнат за вашето собствено развитие, ако не се научите да инвестирате своето усилие именно в това развитие. Повтарям: не пари, а усилие! Парите са вече следствие.

[+]

При определени качества и възможности на съзнанието, действително е възможно да се материализират много неща. Степента на материализация зависи от силата на мисълта. Вече друг въпрос е тези, които успеят в своето развитие да постигнат подобно състояние, дали ще използват тази сила най-вече за по-важни задачи, например, за укрепване и развитие на своя дух.

Всяка външна ориентация на съзнанието се осъществява за сметка на вътрешния ресурс, като вече умението да се съчетава външното усилие на съзнанието с вътрешното, всъщност, ще определя удовлетвореността на човека от собствения му живот. Тъй че, въпросът тук по-скоро се състои в това, дали човек разбира алгоритъма на радостта, защото днес възприемаме радостта като някакъв елемент на реакция на нещо (където парите със сигурност помагат да се рефлектират мисли, събития и т.н.), или не, по-скоро като предмет за обсъждане. Съществува и реакция към предмета за обсъждане, но това е друго нещо. Да се мисли позитивно в днешно време, не е толкова проста задача.

На първо място трябва да си изясним в какво точно се изразява природата на позитивизма (но за това се изисква и да можеш да мислиш). Понятието „мисля“ няма нищо общо с процеса на мислене.

По-нататък – въпросът относно желаното. Като цяло това е едно реакционно начало, зависещо от краткосрочните условия на функциониране на енергията. То е толкова временно и често променящо се, че човек дори и да има желаното, не притежава необходимите умения и възможности, за да изживее това желано нещо. И въобще, въпросът за изживяването в днешно време е един от най-сложните въпроси в човешкото общество.

А по повод на филма мога да кажа, че аз изобщо не гледам филми, защото имам къде да инвестирам своето време и енергия. Трябва да се учите на това как да знаете да живеете, а не да се информирате как да го правите. Разбира се, вече има и хора, които се раждат със способността да изменят и управляват реалността. Но ако това нещо не е изработено от тях самите, значи не го и разбират. За човек не е важно това какво умее да прави сега, а това какво ще умее да прави утре.

[+]

Парите днес са като „анти-вещество“ в човешкото развитие, което е довело съзнанието до мисълта, че с тях може да се купи всичко, и че парите са благо и подобряват нашия живот. В действителност, парите отдавна вече формират едни пресечени условия на съществуване, развивайки силата на емоциите, а не истинската сила. Парите са отнели от човека най-важното – свободата. Освен това те отдавна са преминали от физическо към виртуално възприятие.

Човек жадува за пари, жадува за тяхното количество и не си представя живота без тях. Ние сме продали себе си и не разбираме как можем да живеем без пари, но най-важното нещо е, че не сме разбрали как трябва да живеем с тях. Въпросът отдавна не е в самите пари, а в нашата психология. Ние просто си измисляме някакво значение за парите и си съчиняваме как да ги използваме. Знания за парите просто отсъстват, както и разбирането за тях.

Парите са изгубили своята енергийна роля и са станали част от нашите емоции. И днес вече е трудно да се говори за тях от позицията на енергия, тъй като практически принадлежим на парите, а не те на нас. Необходими са ни принципи на взаимодействие със самите нас, а не с парите.

Съвременният човек няма разбиране и своя собствена идентификация. За какво тогава да се занимава с енергията на парите, ако въпросът за избор не съществува. Трябва да умеем да избираме, а да се избира без умения – не означава да избираш, а да изразходваш. Изгубили сме своето възприятие за дишането, храненето, а с него и за вкуса си. Какво значение ще има за нас тогава количеството и качеството им, ако не можем да си ги изясним?

Поробили сме самите себе си, като един от нашите господари е доларът. Подчинени сме на една евтина и опростена форма на съществуване, при която изгаряме своите човешки ресурси. В това качество разговорът за парите, в действителност, е като някаква утопия, тъй като отначало трябва да реанимираме своите чувства, преди да започнем да оперираме с тях. Механизмът на нашето тяло и съзнание не работи. Как тогава може да се говори за това, как би трябвало да бъде всичко, ако нямаме разбирането за това, как не трябва да бъде?

[+]

Важното е да се изхожда от реалността, в противен случай всичко това ще се сведе до обвиняване на някого или на нещо. Аз действам по принципа „не против нещо“, а „за нещо“. Когато работим и развиваме позитивното, ние се наслаждаваме на процеса около позитивното. И парите в този случай нямат нищо общо. А ако сме против нещо, то се наслаждаваме на протеста. По-нататък е ясно – или развиваме нещо и се развиваме заедно с него, или го потискаме и така потискаме и себе си.

 

Представете си малко дете, което отива на ресторант заедно със своите родители. Родителите пият водка, а на детето тикат в устата кока-кола. Детето все още няма нито разбиране, нито отношение към парите, а развива вътре в себе си негатив, защото тялото му е в протест. За какъв позитив можем да говорим, когато покрай парите извършваме куп действия, които нарушават нашата природа. Или друг пример: хората отиват сред природата и после оставят след себе си купчина с боклуци и мръсотия. Парите тук отново нямат отношение. Днес, те вече са се превърнали в следствие, а не са причина от искане или желание. Това е емоция или по-скоро реакция към процеса на развиване на реакциите. Тук въпросът се изразява в ценностите, според които живее човек.

Някога бях в Африка в едно бедно селце, което беше разположено до една много красива река и все едно ѝ принадлежеше. Селцето беше като част от земята. Аз спрях някаква компания от младежи, до които, както изглеждаше, не трябваше да се доближаваш дори и на километър и им викам: изпейте някаква песен. И така половин ден пяхме песни. Радостта на тези 18-20 годишни африканци нямаше да могат да я секнат никакви пари. Европейците са тези, които са приели да си играят на робство и всички ние ще сме роби до момента, докато не се появи нещо, което реално да ни напълва, но за което ще се изисква усилие. Днес хората получават пари без никакво творческо усилие и не могат да се наслаждават на процеса на творенето.

Вашият въпрос-разсъждение не трябва да има отговор, а трябва да предизвика търсене. Най-опасното нещо е когато разглеждаме хората от позицията на парите. Т.е. ние реагираме на парите, а не взаимодействаме с тях. И тъй като самата реакция е краткосрочна, то и нашите действия са се разделили на отрязъци. Истинският човек на труда и действието не чака пари, той ги кове, опирайки се на самия процес на преживяване на труда. Как е възможно да оцениш истинския писател? Самият процес на написване на истинската книга изисква огромни усилия и загуба на време, както и големи вложения в повечето случаи, а хората, ползващи безплатно книгите в интернет, дори не изразяват вътрешно уважение към тези, които са създавали този труд.

Днес вече е нормално да използваш на аванта и същевременно да имаш желание за още повече. В крайна сметка, опитът представлява също някаква даденост, където хората не разбират енергията на отношенията между труда, парите и произведения труд. Вземете, например, чистачката – една ще чисти, за да получи пари, а друга – преди всичко ще се наслаждава на чистотата, която ще създава. Като цяло, примери много. Богатството никога не се е измервало с пари и не може да се измерва с тях. Богатството е когато от сутрин до вечер преживявате процеса на творенето, а вече дали този процес е свързан с парите или не – не е важно. Докато се явяваме като следствие от някаква причина, то ние ще бъдем следствие от всичко – отношения, общувания, пари и най-важното – времето, което ще ни гълта още повече пари.

[+]

Определянето на парите в днешния свят е много сложна задача, тъй като те отдавна са излезли из-под всякакви понятия и определения. Хората измерват всичко с парите, навсякъде оперират с тях и този процес вече е заменил самото разбиране за тях. Парите са престанали да бъдат фиксирана субстанция. Освен това, те отдавна вече не определят нито усилието на човека, нито неговото качество. Парите не могат да бъдат вродено качество, а са просто предмет на ниво „искам“. Даденият предмет се развива заедно с човека и след това го завладява.  Но най-опасното нещо в този случай е да се подхлъзнете от определенията за „добро“ или „лошо“.

Ние живеем в регулиран свят, в който един от регулаторите се явяват парите, или по-точно процесите, свързани с тях. Следователно, трябва да се разбира, че каквито и ниши да заемаме, парите винаги ще са необходим инструмент. Но най-опасното нещо е друго: да смятаме, че са инструмент, който е достатъчен.

Например, човек, който не умее да диша се нуждае от това правилно да построи дишането си. Но за тази цел е необходимо усилие. Човек, който не умее да употребява храна, не притежава вкус. Как може човек да съществува без вкус? Това вече не е човек, тъй като е изгубена връзката с натуралните усещания, които определят нашите физиологични параметри. Следователно, наличието на пари не е особено актуално за реализацията на тези две основни функции. Трябва просто да умееш да се напълваш и да се наслаждаваш на елементарната храна.

 

Човек, обаче, обикновено именно тук инвестира своите пари, т.е. харчи ги за нещо, което не умее да прави, като по този начин усилва своето неумение да се справи с него. Същевременно с това се губи и ориентирът: накъде да върви и защо? Човек, който неправилно се храни и диша, не може да подхранва своя мозък и се превръща в „кучето на Павлов“. Той лесно може да бъде управляван, като просто му се активират едни или други рецептори. Такъв човек не може нито да приеме концепцията за парите, нито да изработи своя собствена. Той може единствено да бъде вписан в концепцията на социума. И ако по някаква причина не е вписан, тогава има два пътя за него: или да нараства своята сила и да възстановява себе си, или пиянство и наркотици.

На практика излиза, че всяка държава си определя процента на наркоманите, алкохолиците и зависимите от парите. А развитието може да си го определи единствено човекът. В резултат на това стигаме до интересно наблюдение: парите – това са контролирани от системата наркотици, предизвикващи в хората неконтролируема възбуда, от която те започват да зависят. Човек ходи на работа, но не зависи толкова от самата работа, колкото от количеството получавани пари.

Това не е анализ, а само наблюдение, тъй като освен това трябва да се изследват и културологичните и социални аспекти в по-голям обем. Но понеже това отдавна се е превърнало в механизъм – както външен, така и вътрешен, то е невъзможно просто така да се измъкнеш от него. А как така лесно ще се измъкнете от състояние, което отдавна се е превърнало във форма на вашия живот и усещания? Не стига това, ами към въпросното състояние е ориентирана и работата на всички системи на вашия организъм. На база опита, който имам, за да може да се измени тази ситуация ще са необходими от 5 до 15 години. Като не е гаранция, че всички ще успеят да се освободят от тази форма. Ето защо, жаждата за пари, всъщност, представлява формата на съвременното съзнание, което е ориентирано и обучено да жадува.

[+]

На хората им пречи да изкарват пари самите пари. Днес човек не разбира нито цената на своето усилие, нито какво, къде и как се заплаща. Как може да се говори за ценността на парите, ако секретарката в нефтената компания получава в пъти повече от техника или шлосера, чиято работа най-често е много по-висококвалифицирана и изисква повече действия и усилия? Работата, разбира се, не се изразява в това да се заяви: „Давайте да се плаща справедливо!“, а в това, че хората са започнали да се опитват да намерят по-привлекателни работи за повече пари, а не да търсят тази професия, която им е интересна. Днес човек изхожда от задачата „искам да печеля много“, а не от осъзнаването на това, дали в крайна сметка разбира кой е той самият.

Всеки човек има своите параметри и физически характеристики и никой даже и не подозира, че всичко се решава от енергията ни. Колкото повече енергоемкост, толкова по-голямо развитие. По-нататък вече ще е важна способността ни да насочваме, съхраняваме и преработваме тази енергия. Т.е. в целия този въпрос отсъства една много важна наука: това е науката за човека. Основата на тази наука е методът.

Човек трябва да бъде обучаван на метода на живота, а не да му се дава информация, с която да не знае какво да прави. Днес методът е заменил за човека всичко – традиция, култура, правила на поведение. И именно неразбирането на метода пречи на хората да изкарват пари. Същевременно няма никакво значение колко печелим, ако нямаме разбиране за метода, който ни обучава не само да се напълваме от това, което сме изкарали, но освен това ни учи и как правилно да инвестираме спечеленото, както в себе си, така и в пространството. Учи ни как да изработваме и най-важното да удържаме ориентира на процеса по заработването, плюс това как да усъвършенстваме себе си. А ако няма самоусъвършенстване, тогава веднага се губи ориентирът. С други думи, човек всъщност трябва да построи или постоянно в процеса да построява навигацията не само за своя труд, но и за своите пари.

[+]

Парите действително са свързани с условието на Предишното небе, но това условие не се формира само от родителите. Просто родителите налагат своя ритъм на съществуване върху детето или, по-точно, своята зависимост от този ритъм. И, естествено, ако детето усвои ритъма на своите родители, тогава то пренася в своя живот не само Преднебесните, но и техните Следнебесни проблеми.

Трябва да споменем обаче и фактът, че понеже и родителите, от своя страна, също така  са придобили ритъма на зависимостта от парите по неестествен път, то съществуват много варианти за евентуалното развитие на събитията, затова в този случай е невъзможно да става въпрос за някаква чиста връзка. По принцип, в повечето случаи, възниква разделение не толкова във връзката с парите, колкото в отношението към тях и в способността и умението да бъдат изкарвани. Защото всяко заработване представлява усилие и то може да бъде както вродено, така и придобито. И не е така просто да си изясним всичко това, както не бихме могли и да решим проблемите си с кармата само с едно движение.

 

Всеки изход от ситуацията се определя от усилието на входа, т.е. от това, какво и как е сформирало усилието, в което се намирате. Само след като разберете това усилие ще можете да се освободите от него или да го преустроите. И, между другото, взаимоотношението с парите притежава различни времеви параметри. Ако започнете да си изяснявате това след 50-та си годишнина, тогава за вас ще е по-важна кармичната ви отговорност към въпросите, свързани с това да не допуснете да потиснете своя дух. Ако си изяснявате нещата, когато сте на 20, то това ще бъде едва първият щрих в историята на вашето участие във взаимоотношението ви с парите.

Но дори само фактът, че си поставяте подобни въпроси, вече говори за това, че се отличавате от всички онези, които не си ги поставят. А значи, че за вас съществуват доста повече варианти за реализация, отколкото само през призмата на парите, където основният модел на поведение е свързан с „искам“. И ако Вие използвате такова понятие като „наблюдение“, което хич не е зле, то трябва да се стараете да гледате на нещата от различни страни. Но отначало трябва да разберете какво представлявате самите Вие – за целта започнете да търсите причините за своите успехи и неуспехи.

[+]

Когато задавах темата за „парите“, всъщност, очаквах да получа такива писма и затова ще поразсъждавам по нея, защото е една доста важна тема, в която се преплитат много въпроси. Дайте да започнем с първия.

Защо хората трябва да бъдат учени срещу пари
В наше време истинският процес на учене отдавна вече е бил заменен с определени договорни отношения – между човека и самия него, и между човека и пътя на познанието. Възникнала е нова технология на развитие, по която вече всички живеят. Ако животът на човек се предопределяше от самия него, то можеше и да се говори за някакво съгласуване, обаче той се е отучил от това да се намира в търсене, но затова пък се е приучил да желае. И така процесът на познание днес е бил подменен с процеса на внедряване в някакво течение.

Всичко това лишава човека от най-главното: изработването на усилие към познанието, съсредоточаването и най-важната и единствена цялостна идея за съществуването му – развитието. Този, който не се намира в усилие на развитие, в цикъл, съизмерим с цикъла на неговия жизнен пит (т.е. в съзидание), може да се нарече „полуфабрикат“. Освен това такъв човек първо трябва да бъде подготвен за нормален живот. И ако довчера този „полуфабрикат“ е можело да бъде настроен, опирайки се на неговата изначална природа, то днес вече този плод се опира на ритъма на колективното мислене. А колективното мислене вече изцяло зависи от емоциите и реакциите.

Парите повече не са елемент на договора между човека и самия него, а често пъти са реакция от възбуда. Затова докато човек не преустрои себе си към правилни принципи на съществуване, той няма как да престане да се самоизгаря и отношенията с него ще могат да се строят само в зоните, в които се съдържат неговото мислене и съществуване. И тук още повече ще се наложи да бъдат идентифицирани хората, които са готови да инвестират в себе си и са готови да правят усилие, за да накарат себе си да се развиват, и тези, които едва се държат върху водата.

В крайна сметка е важен резултатът. Въпросът, всъщност, се изразява в това, дали съществува някаква алтернатива, а такава има навсякъде, но този процент се съставя само от изключителни личности, които са успели в достатъчна степен да укрепят и следват своето усилие към познание. Това усилие, като минимум, е равносилно на тяхното собствено усилие за живот.

И най-важното нещо е, че никой не ни учи за парите, а ни информират за тях. Продажбата на качествен продукт или, обратното, неговото потребление – това е определено условие от принудителното съгласяване и подготовката за преход към следващия етап – етапът на обучение.

Докато животът на човек не се съгласува с Абсолюта, той няма да принадлежи нито на знанието, нито на себе си. Наивно е да се мисли, че той може да бъде обучен. Абсолютното не е някакъв езотеричен или пък философски процес. Това е обединяването със самия себе си, със своята природа. Това е нещото, което наричаме синхронизация, хармонизация или естественост. То не може да се пожелае, а само да се изрази.

Само в това състояние в човека може да се промени отношението му към парите и само тогава ще можем да говорим за това, защо е невъзможно човек да бъде обучен за парите! Оттук произлиза и фактът, че всички знания, намиращи се на пазара, са стока!

Всяко обучение е стока
Знанията, които днес са представени на пазара са стока. Причината е само една: невъзможно е връзката учител-ученик да се създаде за един миг. А ако такава връзка няма, то има два изхода: или на никой нищо да не разказваш, или да продаваш знания. Аз преминах през първия път като дълго време смятах, че знанията не трябва да се продават и се отнасях към продажбата на знания, така да се каже, според възможностите на човека.

Но след 10 години се убедих, че човек не влага усилия в обучението и не се ръководи нито от физически, нито психологически усилия. Така започнах да деля хората на духове – такива, които просто ходят, за да си правят кеф и да си полафят в пространството, и за които занятията, всъщност, са се превърнали в езотерична дискотека, преливаща в езотерична проституция – и такива, които работеха сериозно.

Но все по-малко време ми оставаше за мен самия, тъй като ритъмът и животът в обществото изяждаха цялата ми енергия. В тази ситуация ми оставаше единствено да превърна знанията в продукт с идеята, че може би някога това ще помогне на човека да създаде мост за прехода към самия него. Все пак това е моят личен опит и тъй като преподавам повече от 25 години из целия свят, то навярно съм успял по някакъв начин да го обоснова.

Независимо от това, че заявявам, че продавам продукт, хората все пак са свободни да решават дали да го купят или не. Аз не заявявам: „учете се при мен и бъдете мои ученици“. И въпросът тук не се състои в това, кой е по-добър и кой по-лош, а е въпрос на лична отговорност. Със сигурност този, който е начинаещ и недокрай разбира какво е това отговорност и карма на действията, би могъл да каже: ЧОМ за нищо не става и е фалшив. И единствено неговото възпитание би могло да му попречи в този случай. Всичко това е абсолютно нормално и не мога да кажа, че този човек е лош, защото неговата природа е просто такава.

За какво да казваш на изгнилото дърво, че е лошо? Всяко определяне на нещо или на някого е ограничено от опита и способността на съзнанието да произведе анализ. Това е същността на времето, с която трябва да се примирим. Ако можех да се срещна с такъв един човек, със сигурност щях да пия чай с него и да му обясня много неща. Но дори и това не е елемент на достатъчност, защото до разбирането първо трябва да успееш да стигнеш.

Дори думата дхарма за мен и за този човек – ще са две напълно различни неща. И да, разбира се, че не бива да се харчат пари по принцип, а не само за мен. Бих казал: „ако не ви харесва моят супермаркет – идете в друг“. Аз никой не взимам за ученик и е свръхсложно да станеш мой ученик. Същевременно, основната трудност се крие в самия мен, защото аз още не съм готов да бъда истински учител, но разбирам какво означава това.

И, всъщност, не аз построявам отношението в социума, а егрегорът, в който се намира идващият при мен. Ако бях президент или имах поне един от централните канали в телевизията, то мисля, че щях да успея да обясня много неща. А успехът – не може да бъде по желание или нещо, което се изработва. И искрено ви благодаря за това писмо. То, заедно с моя отговор в него, ще бъде полезно да се прочете от онези, които ходят на дхарма за пари и от другите, които я посещават без пари.

[+]

Не съм съгласен, защото не всичко е така просто и във вашето повествование е видна реакция. В това се изразява и изкуството да се разбират парите – умението да разбираш себе си по отношение на тях. Именно себе си, а не другите. Сравнителен аспект в случая никак не подхожда, понеже за едни парите до голяма степен се явяват като условие, отколкото като причина, а за други – повече причина, отколкото условия.

Ние не можем да се обиждаме на кучето, че яде много, защото това е инстинкт! По-точно бихме могли да се обиждаме, но това ще си е наш проблем, а не на кучето. Така че вашето състрадание и искреност са условни и са обусловени от вашите реакции и рефлекси. Можем да изговаряме правилни думи и да изразяваме с тях умни мисли, но тук винаги ще съществува капан, свързан с отчуждаването от разбирането на това, за какво говорим и защо го правим.

Безусловно, парите са мерило за човешкото съществуване, но най-важното е да не забравяме, че всички ние сме били набутани в мярата на този пергел и триъгълник и говорим за всичко това само през погледа на една камера. Следователно, цялото нещо не е така просто. И, в края на краищата, ситуацията при повечето хора, при която са били сломени от парите не е по тяхна вина, а тяхна беда. Ето защо, смятайки себе си за по-умни от тези хора, ние взимаме отговорността за нас самите да бъдем по-нависоко от тях. Въпрос: a съответстваме ли наистина?

[+]

Ако започнем да си задаваме такива въпроси, то неминуемо ще попаднем в капан. На всеки от етапите на човешкото съществуване парите са имали различно значение и това е било свързано с изменянето на самия човек и житейските ценности. Затова трябва да си зададем въпроса: „Кой и какво всъщност съм „Аз“? и докато не намерим отговор на този въпрос за себе си, или поне някакъв временен или неточен, дотогава няма никакъв смисъл да се опитваме да определяме парите.

Определянето на парите трябва да бъде свързано с нещо конкретно, а не трябва да бъде просто някаква форма за определяне, иначе само ще се заблуждаваме и още повече ще се отдалечаваме от разбирането както за парите, така и за самите нас. И тук вече няма да е важно към какво сте ориентирани, тъй като ориентацията няма да се определя от вас.

[+]

За мен парите представляват изображение на пространството и аз ги разбирам не като физическа единица, а като енергийна. Всъщност, така беше и от самото начало, когато в Китай въведоха понятието „жертвени пари“. Обаче, за да можело парите да се превърнат в жертвени, човек трябвало да вложи усилие в това да ги получи. Тогава, изгаряйки ги всичките или част от тях, човек жертвал енергията на Небето или укрепвал своята енергия в пространството.

Тъй че, под пожертвование аз разбирам, извинете, не това да дадеш пет копейки на някой сакат, който нищо не е направил в своя живот, както и не това да дариш нещо в храма на незнайно какво, а да вложиш в условия, които са по-съвършени.

С други думи, аз винаги разбирам, защо и как влагам пари. И първият закон тук гласи: трябва да правите това, не защото искате нещо в замяна, а защото това е ваше решение. И ако сте дали пари на някого, то това не означава, че той ви е задължен с нещо. Както и това, че трябва да се инвестира в силни хора, докато още не са се превърнали в слаби.

Сама по себе си идеята, че помагате на немощните и онеправданите е вредна. Те така или иначе нищо не могат да направят с вашите пари. Това вече е довело дотам, че живеем в страна на мошеници и спекуланти, където „истинските мъже“- са пандизчиите, а „истинската песен“ – апашкият шансон.

И, между другото, ако ще помагате, тогава трябва да го правите по отношение на тези, които неправилно използват своят сила, а не на тези, които въобще я нямат. Въпреки че, в този случай елементът на образованието излиза на преден план.

Съвременното образование е първото нещо, което унищожава силата на човека. В резултат на това се получава така, че само тези, които се намират в протест или несъгласие, и които са способни да застанат над налаганите условия, след това успяват  да добият, така да се каже, положение в обществото. Но схемата за преминаването до това положение е ненормална, а значи, че и поведението не може да бъде нормално (разбира се, от гледна точка на заложените по природа свойства).

Но, всъщност, за да може реално да се разбере този постулат, е необходимо първо да се разбере как, защо и за какво изкарваме пари. По-нататък трябва да си изясним, за какво и защо харчим парите си? И най-важното: как ги инвестираме в себе си? Ако харчите парите си, за да ходите на море и да се въргаляте там като риба под слънцето, то можете и изобщо да не си правите труда да си изяснявате този постулат, тъй като преди да можете да насочите правилно парите си в някаква посока, първо трябва да се научите да ги насочвате към себе си. Това е формула, произлизаща от разбирането ви за ценностите, от които се ръководите в своя живот.

[+]

Знаете ли, аз изключително много пътувам и постоянно ми се налага да държа в ръцете си различни банкноти. Зад тях се чете потта, кръвта, сълзите и желанията на хората, които са държали тези купюри. Парите, всъщност, представляват едно цяло, попивайки всичко в себе си: това цяло те са успели да вземат от тези, които са ги държали.

Понякога, когато държиш някоя нова банкнота, тя като че ли издевателства над теб и ти говори: „Искаш ли ме, а, искаш ли?“. И зад нея се чете психологията на съществуването на хората. За мен парите отдавна живеят свой собствен живот, където като обект на саможертва вече не се явяват самите те, а тези, които ги използват или ги желаят. И, разбира се, изменението на честотите рязко раздели хората на такива, които се явяват като жертва на парите, и на такива, за които парите продължават да носят фактора на саможертвата. Но, безусловно, първият тип преобладава.

 

И тогава би могло да се каже, че този, който е станал жертва на парите – било то ментално или физически – вече е труп, ходещ труп, тъй като е продал най-главното: своята личност. Парите не само са го изменили и са го подкупили, но са успели да изменят и нормата му на дишане. Такива хора наподобяват бягащи коне, които бързат по пътя и накрая стават негови жертви, т.е. превръщат се в подплашени коне.

Освен това, тези, които все още не са загубил мярата си на дишане и мярата си на движение, също така не бива да се отпускат, тъй като никой не е отменил поведенческите закони и устои в света, за да могат просто високопарно да си дърдорят.

[+]

Да, точно така и трябва, но това е възможно само в случай, че нашето съзнание се намира в хармония и естественост. Тогава ние се опираме не само на премерени съждения, но още и на изработената си способност да възприемаме света такъв, какъвто е, без да му наслагваме своите вътрешни проблеми, или още повече да ги усилваме.

Отношението към парите в съвременния свят е емоционално, дори по-правилно би било да се каже, рефлекторно. И за много хора парите вече са се превърнали в безусловен рефлекс. В такъв случай, как би могло да се говори или да се разсъждава за парите, когато можем единствено да рефлектираме по отношение на тях?

Невъзможно е да се разбере енергията, когато съзнанието следва за рефлексите. В най-добрият случай, то ще успее да даде оценка на действието след, а не преди това. Но ако действително започнем, то трябва да си изясним точно в каква ментална конструкция се намираме и дали нашите определения като минимум наистина са наши или са ни насадени отвън.

[+]

Най-лесно е да се спомене думата „карма“. Трябва да се разбира условието защо се случва това. Не бива без анализ на ситуацията да се произнася някакво решение.

[+]

Всяко действие на родителя по отношение на детето му е негова лична отговорност, а не на детето. Да се определят за детето действията му до момента на формирането му, което настъпва не по-рано от 20-25 години в зависимост от качествата или свойствата му, е като цяло странно. Реалната отговорност настъпва физически у човека, когато окончателно се е сформирал мозъкът му: при девойките това настъпва на 20-25 години, при младежите – между 25 и 30 години. Как може изобщо да се изисква нещо от един човек, когато той дори не е в състояние да съпоставя, съотнася и анализира? А след това идва ред на опита, който всеки придобива в резултат от собствените си действия. 

Прочете пълния отговор на въпроса

[+]

Не бива така да се поставят въпроси! Трябва да разбирате, че моето отношение към парите не е вашето отношение и преди да се говори на тази тема трябва първо, като минимум, да се придобие определен опит във взаимоотношението с парите. Ето защо, не може просто така да се отговори на този въпрос. По повод пътешествието - първоначално трябва да се определи задачата.