Олег Черне

Пътят на война, пътят на мага, пътят на знанието

Когато започнем да се занимаваме с развитие, трябва да се научим да опознаваме развитието. Днес когато развитието се е превърнало вече в едно неопределено понятие, аз ви предлагам да разгледаме трите етапа от пътя, през които преминаваме, защото това ни кара волно или неволно да съответстваме на понятията, появили се в езика ни през последните десетилетия.

Пътят на война, пътят на мага и пътят на знанието са три категории на пътя, характеризиращи се с различни свойства и показатели. Всеки от тях е свързан с отделен ресурс. Същевременно в тази именно последователност – пътят на война, пътят на мага и пътят на знанието – единият път всъщност се трансформира в другия, тъй като задачата на всеки път е наличието на сила, която ни дава възможност не само да останем на пътя, но и да преминем към следващото ниво. И макар че всеки път трябва да съдържа и трите нива, важно е да разберем разликите между тези три пътя, за да установим задачите на пътя, когато определяме следването на собственото си намерение.

Отговори на въпроси

Един въпрос към фразата: «Пътят на война създава и много сериозния проблем на липса на реализация...». Основателно ли е да се смята, че това е свързано с нужната за война дисциплина, която го прави «единак» и че така се разкриват личните проблеми, останали нерешени в социалния живот? С други думи, човекът още не е готов да бъде отшелник (да бъде независим от социума), но в същото време и не взаимодейства със социума така, както трябва.

Пътят на война има две ясно изразени посоки: в първия случай човекът е роден в условия (традиция, условия на съществуване, развитие), при които е естествено подчинен на едно стресово състояние, насочено към постоянно преодоляване или защита. По правило родените войни остават такива, тъй като за тях това се превръща в естествено състояние на живот – основното преживяване е да изгаряш себе си в различни стресови ситуации.

Макар тук да са възможни изключения, ако условията на живот на човека се променят, енергията му се освобождава и започва да го напълва, което води до едно различно възприемане на собствената природа. Тук важно е също и природното и изработеното възприемане на живота, които или ще доведат този човек до състоянието на маг (т. е. до възможността да борави с освободената енергия) или не. Роденият войн обаче не може да носи в себе си функцията на човека на знанието, тъй като това изисква да се преминат и трите процеса на обучение: обучението на война, обучението на мага и обучението на знанията.

Втората посока е най-често протестното поведение, при което се взима някаква идея и човекът спекулира с нея. Макар понякога да е възможно житейската ситуация да накара човека да се мобилизира по този начин.

Обикновено в този случай човекът не е пълноценен войн, но преминава една истинска школа на дисциплина на действията, която или го извежда на нов етап на съществуване, или той прегаря в протеста си, насочен към всичко изобщо и към себе си в частност.

Втората посока се характеризира с много признаци на неудовлетвореност, които по правило са неосъзнати и нерегулирани. Именно този път обаче ни дава действителна възможност за познание: Защо съществувам и накъде съм поел! Ако става дума за взаимодействие обаче, нито един войн не взаимодейства, той просто се подчинява на идеята и силата, за него е важен единствено авторитетът.

В какво се състои пътят на война?

Пътят на война е мобилизиращо усилие за преодоляване на определени обстоятелства. Основната задача тук е да съумее човекът да набере лична сила. Пътят на война обединява в себе си много понятия, но се опира преди всичко на личните характеристики на човека - когато човек търси опората у себе си, вътре в себе си. Това е пътят на единака, пътят на вълка, когато макар да си в стадото, ти си ръководен от закона за оцеляване. Най-важното за война не са принципите и законите, а разбиранията, т. е. той се опира на субективната си истина, има свое собствено «добро» и «зло».

Има ли пътят на война някакви особености за жените? Доколкото разбирам, агресията е принципно несвойствена на жените и това, което Вие описвате, е по-скоро мъжкият еквивалент. Или това, за което говорите, е следствие от натрупването на сила и то важи по същия начин и за жените? Явява ли се работата върху нашата отговорност за собствените ни емоции и състояния, за състоянието на околното пространство, аспект на Пътя на война?
Когато си се насочил към постигането на нещо, трябва да си даваш сметка какво ще правиш с това, което ще получиш. Така е поне що се отнася до знанието. В този контекст не виждам други Път като служене. Ако в ръцете ти е даден един така мощен инструмент като Знанието, трябва да усещаш естествена нужда да го предадеш на света. Тогава съществува ли Път на служенето? Много трудно е да станеш истински благотворител. Напълно честният човек може да дава истински. Но ако у него има и капка неискреност, тогава всичко е просто театър. С други думи човек трябва да положи определени усилия, за да развие у себе си подобни качества. Какво мислите Вие по този въпрос?

Когато се стремим да разберем даден въпрос, трябва да се научим да се освобождаваме от собственото си мнение, защото в противен случай ще разглеждаме всичко единствено през призмата на собствените си реакции и разбирания. Пътят на война иска градене и следване, а не определения и съмнения. В това се крие неговата сила. Войнът събира тухли и когато стигне до стена или се претовари с тухли, той може да спре и да промени статуса си. Но ако войнът не е стигнал до стената, той не е осъществил пътя си, макар да е бил на него.

Пътят на война е схема на действия. Разбира се, тя съответства в по-голяма степен на мъжете, но в нея са вписани и жените, особено онези, които не могат да запазят естествения си ритъм, т. е. онези, които зависят от преодоляването. Освен това пътят на война винаги е служене, той не е агресия и физическа сила, макара именно те да се превръщат в първото препятствие на този път.

Пътят на война представлява увеличаване на собствената сила, което всъщност ни позволява да стигнем до стената. Ако не съумеем да го направим, рано или късно сме обречени на гибел, това обаче не лишава пътя на война от статуса му на път. Затова когато говорим за пътя на война, трябва да разбираме, че това е едно действие, което има свой времеви отрязък. Този отрязък трудно се поддава на измерване, тъй като хората имат различни качества, но в същото време той не може да бъде по-кратък от 7-10 години, защото това е минималният период, необходим за набирането на достатъчно опит и удържането на определени лични свойства. Трябва да съумеем да «изпечем» война в себе си, а не просто да се наречем с това име.

Възможно ли е импулсното развитие?

Пътят е ориентираност. Това, за което говорите, е възможно, но не чрез човешко развитие. Да приемем, че сте дошли на тази земя със свръхчестотни характеристики – тогава това условие ще ви води. Развитието обаче винаги изисква допълнително усилие!

Пътят на война е добре регламентиран, морално-естетичното ниво при него е ясно определено и описано, а защо пътят на знанията е така мъгляв?

Ако води човека, всеки път е мъгляв. Не е важно какво е предназначението ви, важно е какво ще успеете да направите с него. Пътят на война е да намериш посоката и да успееш да я удържиш. Той изисква определени волеви усилия и преодоляване. Именно това го характеризира. Още повече за да позволите на нещо да ви води нанякъде, трябва да се научите да не поставяте бариери; а това е възможно единствено ако постигнете хармонично съществуване; това е именно върхът на пътя на война - когато човекът е развил способността да преодолява собственото си аз.

Едва след като сме постигнали това, можем да започнем да трупаме опит в осъществяването на това състояние. Трябва да се научим да осъзнаваме естествеността – това е базово знание. По правило много хора се впускат в пътя на мага, защото имат изработена сила, но тя не е регламентирана. Тук, разбира се, много зависи от това кой ви води, къде постигате пътя си и в какви условия живеете.

Пътят на знанието представлява преди всичко разбиране на метода. С други думи ако човек е разбрал метода, той всъщност е разбрал и самата идея на пътя на знанието. Разбирането на метода е самото преминаване на пътя на знанието. Тук мъглявостта е свързана не със знанието, а с неспособността на съзнанието да оперира с него. Докато човек не е изработил способността да се фокусира, той не може дори да удържа задачата си, а при това положение не може да става дума за никакво знание. Знанието е структура, която се състои от различни матрични комплекси, а не просто някакъв набор от информация. Затова трябва да опознаем метода, за да опознаем изначално структурата, върху която се основава знанието.

Може ли пътят на война или мага да бъде пътя на Съвършения човек?

Разбира се, че може, защото то е развиване на усилието. Всеки път е усъвършенстване, защото никак не е лесно да се стигне до него. Пътят предполага постоянство, а постоянството предполага натрупване на опит. А опит не може да се натрупа, ако няма алгоритъм на следване на нещо. Просто не бива да се мамим в пътя.

А може ли човек да следва едновременно два пътя? Или пътят се дели на етапи?

Възможно е и по принцип така се случва, но трябва да има вътрешно определяне. Много неща зависят от условията на живот и образованието. И все пак трябва да се каже, че човекът, който не е познал дисциплината на действията, не може да удържа себе си на пътя, а това е всъщност пътят на война.

Правилно ли разбирам, че когато си насочен към придобиването на знания, процеса не може да не включва задачите на война? Защото в действителност се сблъскваш с това, че трябва да победиш нещо в себе си. И ту изпитваш чувство за собствената си важност, ту следваш навика да търсиш опора отвън, ту изпитваш мързел, ту те спират родителите, които почти неизбежно са с болен мозък и пр. Излиза, че това, което те държи на пътя към знанието, е нуждата от него, но към знанието се движиш по пътя на война, побеждавайки себе си. Особено в началото. И в процеса изпитваш определени магични състояния – ту ти се разкрива някое видение, ту се проявява свръхчувствителност. По-добре е обаче да не зависиш от тези състояния, докато не се сдобиеш със способността да ги управляваш и използваш съзнателно? Така ли е?

Да, точно така.

Как да разпознаем задачите си? Колко души „пътешестват”? Ако пътят е триединен, то по правило той е индивидуален и личен, има ли тогава общи задачи за всички пътешестващи и от какви условия се определят те?

Първоначално разберете задачите, а след това задавайте други въпроси. Задачата е това, което формулира намерението. Тя не се определя от правилното и неправилното, тя е условие за фокусирането. Затова можете да я определите сами. Трябва да имате обаче различни задачи, за да не се превърнете в заложник на своите желания или рефлекторни действия.

Видовете път (на война, на мага и на знанието) са всъщност естествено следствие от процеса на развитие на човека, доколкото се явяват фактически качествени показатели и проявени свойства на пътя на усвояване и отглеждане, съответно, на тялото, на енергията и на духа. Те представляват един вид последователно и закономерно движение по скалата на развитието. В идеалния случай това движение трябва да бъде постъпателно, но в действителност слабостта и невежеството на човека пораждат много „отклонения” и „завои”.

Въпросът е там, че пътят е процес и намирането в този процес (и най-вече обучението) зависи не само от „дължината”, но и от „ширината” на пътя. С други думи процеса на класифициране на знанията (тяхното усвояване) зависи от началната ни информираност за знанията, т. е. от усвоените схеми на движение. И макар същността на пътя да е една, схеми може да има много. Говорите за ползата от развиване на способността да виждаме нещата под различен ъгъл, освен това сам практикувате няколко направления. Има ли на пътя (особено този на знанието) някакви ограничения в механизма на получаване на знания що се отнася до разнородните в много структури традиции (школи) и системи, ако върху тях се работи (ако те се следват) едновременно, но задълбочено? Или това е допустимо, само след достигането на определено ниво на свойствата?

Докато не разберете, че информацията е време, а знанието – пространство, няма никакво значение какво правите.

Когато се занимаваме с нещо, ние преди всичко се поместваме в определен опит. Ако този опит ни позволи да сформираме правилните задачи, тогава най-малкото отработваме някакво време, намирайки се в съответния опит.

Развитието не е цел, а пребиваване в определени задачи, които формират връзката с процеса. И тук най-големият проблем е да определим дали нещо е правилно или не, тъй като това неизбежно води до прекомерно теоретизиране на собствените действия.

Представете си, например, човек, който се намира в опита на отказ от употребата на храна. За другите това е действие, което те никога не биха могли да определят, биха могли само да реагират. Тъй като опитът да живееш без храна не означава „да не ядеш нищо”, тук става дума за способността или неспособността на човека да генерира сам енергия. Ако не успее да постигне тази способност, човек няма да може без храна и това е. Обаче ще е натрупал този особен опит.

Другото важно нещо е да разберем процесите, в които се потапяме. Под „ разберем” тук имам предвид непременно да осъществим поставените задачи, а не просто да очакваме ефекта.

След това вече възниква въпросът: Кой е поставил съответната задача пред нас? Ние самите, нашият учител или пространството? Защото често когато се намираме в определена традиция, можем да забележим, че тя поставя пред нас задачи, които година след година се поставят пред всички. Важното тук е да разберем самите задачи, тъй като никой не носи отговорност за тях, което означава, че основната отговорност пада върху самите нас.

Какви са основните характеристики на различните пътища?

Всеки път има своите преимущества, за нас обаче е важно да се стремим към пътя на знанието, тъй като той ще ни накара да преминем и през пътя на война и пътя на мага. Същевременно независимо колко мечтаем за пътя на знанието, докато не натрупаме необходимия опит, докато пътят не се превърне в действително изследване, няма как да постигнем никакъв резултат. Тук нещата зависят до голяма степен от нашата дисциплина на действията и най-вече от нашето постоянство. Защото единствено постоянството може да доведе до естественост, а без нея няма как да опознаем пътя на знанието.

Можем ли да достигнем до пътя на знанието, без да сме преминали пътя на мага?

На теория да, но на практика не, ако не сте преживели свръхчестотно състояние. Това обаче не означава, че трябва да ви удари нещо по главата или някой трябва да поговори с вас очи в очи. Свръхчестотното състояние означава да познаете определено напрежение, което трябва да се превърне в естествено и адекватно, а не необичайно. Това означава, че трябва да изживеем състоянието на мага, защото иначе не можем да стигнем до пътя към знанието. Но пък можем да минем и без пълно задълбочаване в него.

Може ли жената да премине подобен път?

Ще отговоря простичко: ако жената успява да живее в условията, в които живее, тя би могла да премине всеки път. Тя отдавна е избрала пътя на мага или пътя на вещицата, защото всяко прекомерно впръскване на енергия в мозъка е за жената вече път на мага, особено за околните!

Ако човек просто приема различни растения за сила (аяуаска, пейот и пр.) и не се занимава с нищо друго, това достатъчно ли е, за да постигне развитие? Ако не, къде се крие тук уловката?

Разбира се, че не. В най-добрия случай той ще може да поддържа само свръхсъзнанието си, но не и съзнанието си. Развитието винаги се асоциира със сила на концентрацията, която се развива по други начини. Важно е да различаваме развитието от опита. В същото време все пак има значение къде се случва всичко и с кого. И особено от какво се ръководи този, който приема тези растения за сила. Трябва да се знае, че подобно растение може да даде сила само на един вече силен човек, защото при другите то отнема силата.

Раждаме се на тази земя без инструкции как да действаме нататък, без да знаем правилата на играта и смисъла на всичко. Различни гурута ни предлагат своя път. Пътят на война, пътят на мага, всички те звучат примамливо, но страшно. Съществува ли обратен път – път на страхливеца? Може ли човек да излезе от играта, да изчезне, сякаш никога не е съществувал?

Разбира се, може да избере и разрушението.