Често ме питат защо не коментирам и не реагирам на различни политически събития. Във връзка с това бих искал да представя разбирането си за политиката и същевременно да поставя тази тема на дневен ред.
Политиката е егрегорна съставка на обществото. Тя е същността на напълването, позиционирането и представянето на държавността. Следователно, ако ние сме по някакъв начин обвързани с държавността, то значи сме обвързани и с политиката. Това определя и нашата позиция, която във всички случаи е и политическа.
И така, държавата ражда политиката, политиката ражда диктатурата или демокрацията и това е неизбежно, тъй като политиката представлява съвкупността от действията на всички хора, а не само някакво външно позициониране. Законите раждат демокрацията, а личността – диктатурата.
Законите са резултат от образованието, а личността е свързана със силата. До този момент всичко е ясно и просто и каквото и да правим, то не може да се промени. Интересно е друго. И то е, че на образованието му липсва сила, затова то стъпва на структурата – и така се получава демокрацията. А ако на силата й липсва образованост, тогава се стига до диктатурата. Кой от двата строя е по-добрият и кой по-лошият не може да се каже – демокрацията обикновено влачи дълго проблемите си, тъй като структурата на законите може да бута колата векове наред, а при диктатурата проблемите се проявяват скоро, но пък тя не може да мобилизира обществото максимално бързо. Тук всичко зависи от идеологията на диктатора и най-вече от личната му сила.
Най-важното и за едните и за другите е да разберат какво представляват образованието и силата. А така всички се увличат по надстройката, т. е. нещото, което стои отгоре.
В светлината на всичко казано дотук за мен лично политиката е безинтересна, тъй като тя представя егрегора, а не развитието му. Но ако се интересувате да разберете какъв е моят модел на възприемане на политиката, а заедно с нея и на държавността, моля, задавайте въпроси. В противен случай ви препоръчвам да се обърнете към Аристотел.